Капитанът на националния отбор Ивелин Попов бе афектиран след загубата от Косово. Той критикува младите играчи и обясни, че те трябва да променят мисленето си.

"Загубихме, както видяхте всички. Защо, защо? Сложен въпрос. Мисля, че второто полувреме нарушихме тактическата дисциплина по крилата. Създадоха доста положения оттам и се стигна до този резултат. Всички в съблекалнята бяха с наведени глави. Казах им, че и да навеждаме главите, няма да върнем времето. Трябваше да си използваме по-добре моментите, имахме ги, не беше като мача с Чехия. Просто така се получи. Ако тръгна да говоря за физическото състояние, няма да е удачно. Имах разговор с Десподов и му казах, че на всеки времето му изтича. Имало е хора преди нас, дошли сме ние, нашето време ще свърши, ще застъпят те. Младите трябва да променят мисленето си, жестоко трябва да го променят. Защото там, където са, много бързо може да ги изплюе компютърът. Те в България винаги могат да се върнат. Аз го чувствам близък (б.р. - Десподов). Кой друг играе в европейско първенство? На него го казвам, защото го чувствам по-близък", каза Попов.

Според него БФС не може да е отговорен за мисленето на играчите: "Като цяло нацията нямаме чувство за единство. Викат по трибуните, но президентът не може да бръкне в главите на младите футболисти. Говори се постоянно за подмладяване - а те искат ли, искат ли? Имаме добри млади играчи, но трябва да искат. Не може аз на 32 години да ходя да им говоря, че трябва да са 30 минути преди тренировка на терена и един час след тренировка... Пъдар ли съм? Националният отбор не е сиропиталище и да те викат по задължение, защото си млад. Едно време трябваше да изиграеш 15 мача в "А" група, за да влезеш. Предишните селекционери са споделяли, че един да покаже игра едно полувреме, ще го поканят. Младите реално искат ли? Жалко е, болно ми е, плаче ми се, но какво можем да направим? На този етап е това. Вината не е във футболния съюз и треньорите, а в желанието на играчите и дали искат."

Попов смята, че проблемът започва още при децата: "Уличен футбол няма, школи няма, взимат се пари на децата, за да тренират. Защо направиха тези школи? Синът ми, роден 2011 г., тренира в "Ростов", има трима треньори. Ние на тези деца какво им даваме? Това е родителско възпитание. Едно време моето поколение сме станали футболисти без пари. Сега, за да имаш дете футболист, трябва да инвестираш. 300-400 лева отиват на месец за детето - такси, бутонки, екипи, лагери. Страшно е. Трябва да сме по-позитивни. И коренно, надявам се, да се изкорени простащината при младите. Да има чувство за единство. Кога сме се събирали ние? Нямаме чувство за единство."

Все пак според него България няма да падне до нивото на отбори като Фарьорските острови: "Ние сме такъв народ. Мачкани, бутани и ръчкани, но все сме оцелявали. Надявам се искрено да не се стигне, че тогава ще стане страшно."