Българската звезда в тениса Григор Димитров увери, че близостта му с феновете е неподправена. Световният №20 е един от най-обичаните играчи в тура на АТР именно заради склонността да контактува очи в очи със запалянковците.

"Връзката с публиката е много важна, тя е основата. Обичам да играя заради хората, опитвам се да давам всичко най-добро от себе си за феновете и за всички наоколо", сподели 28-годишният Григор в интервю за специализирания сайт TennisWorldUSA.org.

Пред онлайн изданието Димитров за пореден път демонстрира отегчението си от вечните сравнения между него и Роджър Федерер. И споделя какво обича да прави извън корта, стига да намери свободно време.

"Със сигурност беше приятно да чувам за мен и Роджър, когато бях хлапе, но сега вече не е особено забавно - откровен е хасковлията. - Сега е забавно, когато приятели ме питат какво бих правил, ако не играех тенис. Истината е, че никога не съм мислил за това. Винаги съм бил концентриран върху мисълта да бъда тенисист. Обичах много да седя пред компютъра, но вече нямам време. Сега обаче имам много други хобита - да карам кола и много други неща. Обичам да гледам всякакъв спорт по телевизията. Все пак аз съм спортист. Може би най-много обичам баскетбола, но нямам много време и за това."

TennisWorldUSA.org припомня и посланието на Григор Димитров, отправено като част от рекламната кампания на турнира за Купата на АТР. Новото световно първенство за мъжки отбори ще дебютира в календара от 3 до 12 януари 2020 г., а първата ни ракета ще бъде играещ капитан на България със съотборници Димитър Кузманов, Александър Лазаров, Александър Донски и Адриан Андреев.

"От най-ранна възраст аз бях много отдаден на тениса - споделя бившият №3 в света. - Когато бях на 10 или 11, осъзнах, че това е нещото, за което съм създаден. Това е нещото, което искам да правя. Мисля, че семейството ми ме отгледа по много добър начин. Родителите ми са страхотна опора. Не съм бил претенциозен - всичко, от което имах нужда, за да бъда щастлив, беше тенис корт и здрава ракета. Когато пробих в тура, не бях готов нито физически, нито психически. Едва когато постигнах някои значими победи, започнах да уважавам съперниците си, играта, а и самия себе си. Аз съм тенисист, но преди всичко искам да бъда пример за семействата, особено за децата, така че те да вярват, че могат да постигнат нещо, независимо откъде произхождат. Всичко, което е необходимо, е тежък труд и воля да бъдеш на правилното място."