facebook
twitter

Наблюдател

Защо мразим държавата и родината и се наричаме мърша?

Ако отъждествяваш територията с родината, а родината с държавата, при все че са драматично различни неща, много лесно можеш да подредиш в тази парадигма народа, обществото и отделния човек
6665

Несъмнено една от крилатите фрази, с които е просиял големият либерал, поет и депутат в Учредителното събрание – Дядо Славейков, е: „Не сме народ, а мърша“. Тя е крилата колкото поради собствената си експресивност, толкова и заради желанието, с което я цитира цялата българска интелигенция, желанието, с което я тиражира целият български елит през всичките 144 години от нейното изричане. И на народа не му остава нищо друго, освен да се държи като мърша, защото всеки възпитан народ слуша своите класици, интелигенция и елити.

Стана дума за това, докато пътувахме в автомобила на един телевизионен журналист из софийските привечерни задръствания на връщане от далечната му телевизия, до която в този час на деня таксита не стигат. „Често се чудя – каза той – откъде у нас тази унищожителна омраза към себе си! Това непрекъснато търсене на виновни и изкупителни жертви, това пълно отсъствие на национално самоуважение“.

Отговорих му, че знам. „Всичко идва от дефекта да се сливат понятията“, казах.

И наистина, човек много лесно слага знак за равенство между държавата и територията, между територията и природата, между природата и родината, между родината и народа. Така, ако има причини да мрази държавата, много лесно ще ги превърне в причини да мрази и народа, пък и всичко останало, което е отъждествил с нея.

Но откъде пък тази омраза към държавата?

Когато завършвах гимназия, бях от славния випуск „1300 години България“ (съответно от едноименния славен набор в казармата), тогава навсякъде се вееха конски опашки под пламенното ръководство на Людмила Живкова и в сянката на строящия се с ударни темпове НДК. Тогава много хора се смееха (пък и сега се смеят) как, видите ли, ние сме на цели 13 века, докато Щатите, например, имат-нямат 200 години. Смеят се, пропускайки да отбележат, че институциите на Щатите също са на има-няма 200 години, докато ние с 13-вековната древност само за последните 7 поколения имаме 4 различни конституции.

И още. В продължение на 653 от тези 1300 години (което си е баш половината) ние държава не сме имали. По-точно, имали сме, но тя е била или Византийската, или Османската империя, в което според мнозина няма нищо кой знае колко фатално, но някак обидно пада, когато се мъчиш да живееш със самочувствието на древен народ. В други 45 от тези 1300 години държавата беше репресивна и духовно извратена, доколкото атеизмът беше гръбнак на тоталитарната идеология, а социалистическият реализъм – основно и единствено направление в изкуството.

Що се отнася до годините, през които понастоящем нашите земи са били в границите на Византийската империя (патетично, но твърде неточно наричани „византийско робство“), аз поне нямам добра представа за вътрешната политика в тях. Знам само, че по това време глава на нашата църква е бил и Теофилакт Охридски – забележителен духовник и богослов, написал житието на св. Климент Охридски.

Другите години без държавност, онези в границите на Османската империя, са по-близки до нас като време и по-драстични като ефект върху историята, икономиката, културата и народопсихологията. В тях не просто отсъства наша държава, но присъства чужда такава. И не само чужда, но и враждебна. Един народ-пастир идва, за да завладее друг народ, да го превърне в стадо и да го пасе с грижата на добър стопанин. В рамките на чуждата държава народът-стадо, дори и да не е в робско положение, все пак е с различен статут, който подчертава отчуждението му от държавата. Тази държава е негов враг. Ще го повторя на нов ред:

Тази държава е негов враг. Ако условно приемем, че поколенията се сменят на 20 години, то за цели 24 поколения българи държавата е била несъмнен враг – потискала ги е, тормозела ги е и е гледала само да взема от тях, без да им дава почти нищо. Като прибавим към тях още осем от времето в границите на Византия, поколенията стават 32. Нека прибавим и още две от периода 1944-1989 г., за да закръглим поколенията на 34. За цели 34 поколения българи държавата, в която са живеели, на която са плащали данъци и за която вероятно и са воювали, е била враг.

Но защо държавата от периода на социализма да е враг на народа, нали си е съвсем нормална национална, българска държава? Не е като в другите два периода, когато е чужда. Да видим. Едно от първите мероприятия на тази национална българска държава е т. нар. Народен съд, когато бива унищожена голяма част от интелигенцията, премахва се политическият плурализъм и се слага край на културното развитие, започнало в първите десетилетия на ХХ век със забележителни образци. Собствеността беше отнета от индустриалците и от обикновените граждани. На практика беше отнета и от селяните, макар да продължаваха проформа да я водят кооперативна. Собствеността е важна предпоставка за свободата. Собствеността е важен елемент от свободата, така че с национализацията социалистическата държава извърши атентат именно против самата свобода. След като отне парите и собствеността на хората, социалистическата държава скъса с нормалността в икономиката и докара петилетките от СССР. Това доведе до тежки дефицити и бедност. Да, някои хора все още въздишат по времената, когато са им подхвърляли жълти стотинки, без да работят, но това не означава, че не са били бедни, просто не са го осъзнавали, защото не е имало с какво да се сравняват. Този период беше и време, през което можеше да влезеш в затвора за разказване на политически вицове. Вярно, имаше и партийно-номенклатурна класа, живееща привилегировано, но тя получаваше всичко не от частната, а от държавната собственост, тоест можеше във всеки един момент да спре да го получава, а такова очакване развращава нравите (между другото, точно това е системата и в Османската империя). Наличието на такава класа още повече задълбочи омразата към държавата. Затова казваме, че и соцдържавата е враг. Да повторим на нов ред:

Най-простата сметка показва, че

 

за 34 поколения в продължение на общо седем века държавата е била враг на българите

 

Как да обичаш такава държава? Как да приемаш институциите ѝ като нещо, създадено в твоя услуга и за твое удобство? Не можеш. Такава държава се мрази, такава държава се мами. Хайдутите от фолклорния епос не са по-различни от неосъзнатия анархист Андрешко, който въстава срещу институциите в лицето на съдия-изпълнителя. Всички те полагат упорити и целенасочени усилия да попречат на държавата да изпълни функциите си, защото са убедени, че тя работи против интересите им. Затова хайдутите и Андрешко са положителни литературни герои. Може би когато мине достатъчно време, кредитните милионери и крадците на ДДС също ще станат положителни герои в народното съзнание. Има мутри, на които вече им пеят хайдушки песни бунтовни, защото са показали силата и смелостта да прецакат държавата.

И стигаме дотам, откъдето тръгнахме. Ако днес отъждествяваш територията с родината, а родината с държавата, при все че номинално са драматично различни неща, то много лесно можеш да подредиш в тази парадигма също така народа, обществото и отделния човек. Ама как! Нали досега разправяхме, че държавата е враг на обикновения човек!

 

Е? Какво ви смущава? По пътя на омразата неминуемо забравяме откъде сме тръгнали,

 

иначе нямаше да е така налудничаво. Обикновеният човек мрази другия обикновен човек, защото го брои за част от народа (мършата), тоест от държавата (врага). Човекът дотам мрази държавата, че стига до нейното отричане – „Няма държава!“. Как да няма, на кого плащаш (или отказваш да плащаш) данъци, кого псуваш пред парламента, чия администрация е „раздута“? Държава има, просто не искаш да я признаеш за своя, защото я мразиш. А я мразиш, понеже я броиш за враг и тя действително е такава в половината ти историческа памет. Държавата не е равна на хората, но се състои от хора. Институциите не са тъждествени с обществото, но чрез тях то функционира. Нещата са оплетени и ако от едно тръгне омразата, ще засегне всички останали. Ех, де да не ни се бяха случвали това „османско присъствие“ и този „реален социализъм“! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

72

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Мехмед Дикме: Държавата може да си върне къщи за гости

30.04.2019

2783 34
Британският Генщаб: Русия е по-голяма заплаха от "Ислямска държава“ и "Ал Каида“

25.11.2018

3482 46
Европейски влак се композира

20.11.2018

Георги Гълов

529 1

Коментари

Страници

Sine_metu

С други думи, шубе го е.

За номерата, които ни спретна менторката му Кунева, и при комунизъм, и при най- банална демокрация щеха да пишат "Именувам се..."

А сега си поминува с писане на глупости.

Затова ни ще да си признае за едното, ни да чуе за другото

Sine_metu

Съб., 08/12/2018 - 10:09 (нов)

дъртреалист

Hm...

Грешен въпрос - грешен отговор.

Колегата Сула се дразни от лековатото генерализиране, а прави същото.

С безсмислената формулировка "държавата мрази българите" през разните периоди, омесва и родина и култура и администрация (политическото управление).

За гражданина е важно дали има държава или няма, т.е. ред, който да му осигурява нормални условия за живот. В този смисъл и при ромеите и при османците ред е имало. 

Друга грешка, която се прави, е вменяването на някакъв "исторически детерминиран манталитет". 

На ниво население история има само в културата. Докато "политиката" не е исторична в този смисъл. Политическата идентичност на държавно ниво слабо засяга етническото самоопределяне, което е на родово ниво.

Единствено при последния "враждебен" период имаме деформация на условията за естествено развитие на хората, чрез преднамереното им увреждане. Което Сула добре подчертава, че става чрез отнемането на правото на собственост.

Лишаването от Свободата да управляваш живота си, щото в материалния свят това става през материалната осигуреност,

вече наистина десоциализира, отчуждава гражданина от държавата, превръща го в отшелник. Така наречената вътрешна миграция.

 

Какво ти става днес? Неволно си паднал до нивото на "колегата"?

За гражданина, видите ли, било важно да има ред, който му осигурява нормални условия за живот. Османски, ромейски, затворнически, нема значение.

Ми дай да върнем соца, като нема. Оти ручаме жабетата?

 

А, освен това, не трябвало да го лишаваш от свободата да управлява живота си. Ама па това значело само материална осигуреност, санким материалната таквоз расте по дърветата и нема нищо, ама нищо общо с политиката.

Ако добавиш и че е привилегия на едно малцинство, можеш направо да повтаряш Ленин. Тъй де, нема само Сула да повтаря Маркс

protor

Само да напомним на бившите специализанти в Москва, че постовете във форумите не се зачитат за публикации в реферирани и индексирани издания. И по стария, и по новия ЗРАСБ. Всуе се напинят.

Думи думи

Боооже, пиленца, голяма каша сте я забъркали.

То верно, че либерал-демокрацията е на заник, но все пак, човек за едното достойнство живее!.

Памфуций
снимка на Памфуций

Решил Стамболов-Сула да се упражнява по темата народ-родина-държава и взел за отправна точка едно стихотворение на

"големият либерал, поет и депутат в Учредителното събрание – Дядо Славейков" от 1875 г., когато Славейсков още не е и сънувал, че бъде либерал и депутат. Ето го Славейков , вече като либерал и депутат:

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

 

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

 

На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

 

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.

 

Това стихотворение и (може и поради) песента с музиката на Емануил Манолов е може би първият патриотичен текст, който наизустяваве,  преди дори "Аз съм българче". Но нали трябва да бъдат навързани някак либерализъм, социализъм и османското владичество ...

Похвално е, че Стамболов-Сула споделя с нас писмените си упражнения и наш дълг е да го насърчим в интелектуалното му самоусъвършенстване. Затова ще си позволя да му задам нова тема: "Отчество и народ у Гео Милев". А след Рождество (т.е. след постите), препоръчвам "Иванчо Хаджипенчович - консервативен поглед".

DESUM

Каква е тая мания да се пишат безброй думи за обяснението на нещо базисно? Ако се плаща на дума е разбираемо, но ако Автора се оптива да ни покаже дълбочини  и висини от  философски разсъждения и да бъде убедителен в същото време, то опита му не се е получил.  "Заблуденият Сула в мъглата от думи" трябва да се нарича рубриката му.  Най-вероятно е да му плащат на дума...тогава е разбираемо

Neopol

Авторът е пропуснал какъв интернет са ползвали през тези 1300 години. Но сигурно е бил безжичен, щото археолозите не са открили кабели. :)

Не е ли крайно време, поне хората с претенции да имат поне бегла представа за това, което пишат ? Къв народ, кви държави до 1878 г. ? Средновековната държава няма нищо общо с държава на нация или на народ. Тя не е и племенно образувание тя е просто владение на владетел. И нищо повече. Поне претендиращите да не са с провинциални селски представи би трябвало да са чували за полис, патримониум, стато (state), които се използват в ангоезичния свят и не объркват невежите.

SvSophia
снимка на SvSophia

Още заглавието показва парадигматично недоразумение по отношение на фундаменталната разлика между понятията "държава" и "родина".

Струва ли си да се чете по-нататък?

SvSophia
снимка на SvSophia

П.П. Разсъждения върху извадени от литературния и историческия контекст на една творба думи и словосъчетания са парадигматично несъстоятелни. И могат да доведат до криворазбрана интерпретация, че и до свръхинтерпретация.

SvSophia
снимка на SvSophia

П.П.П. Държава изобщо няма. Като ще се разсъждава за буржоазната/капиталистическата/финансовоолигархическата държава, дядо Ви Петко не е най-подходящата литературна патерица. Най-подходящата се казва Елин Пелин. На "Лудата" да бяхте се опрели. Че освен шедьовър на късия разказ, е и сугубо актуална.

SvSophia
снимка на SvSophia

П.П.П.П. Малко разсъждения и върху

"Простете, - но що е Отечество"

също не биха навредили.

Sine_metu

Съб., 08/12/2018 - 17:48 (нов)

wreckage

Се ено през теа 1300 години на фсички на територията само националната държава им е била ф главите.

 

Националната държава - едва ли, но държавата изобщо - да.

А и темата днес е държавата - враг. Родината е отделна тема, включена от Сула като бонус за любимия му марксизъм.

 

Интересна тема.

Какво ще видим, ако я погледнем без патологиите на социопатията, домоткания снобизъм и Наполеоновия комплекс? Ще отбележа за колегата аванти дилетанти, че работата с псевдонима и картагена не е в сенаторството. Луций Сула е бил диктатор, а Катон Стари - империалист. Има голям избор на други сенатори, с които може да се търси алюзия. Аз например бих си избрал Тиберий Гракх. Как ви звучи Сине Мету- Гракх?

 

Ще видим, че до 1989 г. българинът виждаше врага в чужди държави - като почнете от ромеи и османци, минете през всичките ни балкански съседи и свършите с англо- френците и "Рейгън".

След '89 вижда врага в "това, което му се явява като" българска. 

Sine_metu

Нед., 09/12/2018 - 06:48 (нов)

SvSophia

Като ще се разсъждава за буржоазната/капиталистическата/финансовоолигархическата държава, дядо Ви Петко не е най-подходящата литературна патерица. Най-подходящата се казва Елин Пелин. На "Лудата" да бяхте се опрели. Че освен шедьовър на късия разказ, е и сугубо актуална.

 

С едно важно допълнение.

По времето на Илчовица хората са били по- големи оптимисти за държавата. От разказа се вижда, че Лудата е била омъжена (Илчовица), а Цветана не е емигрирала.

 

А днес? По времето на Елин Пелин т. нар. "тотален коефициент на плодовитост" - броят деца на една жена във фертилна възраст, е бил 3,4; през омразния соц - 2,3, днес - 1,45. Сред българките е 0,9.

 

С думи прости : българите така мразеха и се страхуваха от социалистическата държава, че бяха поголовно женени и в семействата имаше по 2- 3 деца.

И толкова обичат днешната, толкова й се доверяват, че половината не щат да чуят за семейство, българката ражда максимум по 1 дете и от люлката почва да мисли в коя чужбина да го запокити.

Страшно нещо е истината.

Затова и аз с кеф се развличам с такива като Сула.

 

П.С. Пу- пу, да го не урочасам и да земе да напише нещо смислено. Ша ми развали удоволствието от уикендите

 

protor

Сула защо е пропущил фашисткото робство? Немалко българи тогава разлюбиха старите си род и родина, придобивайки съветско самосъзнание. Измежду останалите, днес внуците им са най-искрени в презрението към бантустана и 80-те му процента.

Думи думи

А аз мисля, че темата е кой от славейково време и до днес насажда нихилизъм, прекланя се пред всичко чуждо, та ако ще и л-но да е, насажда чувство за малоценност в съзнанието на българите, и нарича мен и сънародниците ми „ мърша „?

От тази камбанария е лесно, разбира се, да плювнеш върху националноста и родолюбието,  да се изхрачиш и върху държавата.

И още по-логичен става и призивът - „Да я ритнем тая държава!“

Ами ритнете я, господа либерали!

Или поне опитайте.

дъртреалист

бяха поголовно женени и в семействата имаше по 2- 3 деца.

... набутваш се в кълчищата на повърхностното мислене.

И бъркаш причина и следствие.

Хората, които раждаха деца и строиха държавата срещу мизерно заплащане през соца,

го правеха, защото бяха възпитани в обществото предхождащо Соца. Бяха научени на нормалните човешки добродетели.  

Когато дойде време да раждат научените от соца на мързел и неуважение към държавата - започна демографският колапс.

 

 

Думи думи

Така е!

Но да задълбаем и още малко.

 

„Когато дойде време да раждат научените от соца на мързел и неуважение към държавата - започна демографският колапс.„

Кой се занимаваше с възпитанието по време на соца, и задаваше направлението?

Кои се бяха набутали в Изкуството и Културата - важен инструмент за формиране на мироглед - обществен и личен?

Посочи ми колко от поетите, писателите, артистите, журналисти, нАучните работници бяха българи, или поне православни...

Не беше ли истина, че докато старите комунисти бяха заети с изграждането на материално-техническата база на новата държава, синекурните длъжности в идейната сфера се бяха заели от либералопортюнистите? Спомощта на товарищите от Съюза, разбира се.

 

Sine_metu

Нед., 09/12/2018 - 10:26 (нов)

Думи думи

А аз мисля, че темата е кой от славейково време и до днес насажда нихилизъм, прекланя се пред всичко чуждо, та ако ще и л-но да е, насажда чувство за малоценност в съзнанието на българите, и нарича мен и сънародниците ми „ мърша „?

 

Имаш свръхочаквания към Сула.

 

Националният нихилизъм е официалната ни идеология след 1989 г.

Колегата protor и неколцина други повтарят за "съветизация" преди това, но вероятно имат предвид време, което лично аз, повтарям лично, не помня по биологични причини. Господстващата през 1970- 80- те доктрина бе подчертано патриотична. Включително измислиците, че българите сме били некви титани на световното комунистическо движение.

 

Та как си представяш, драги, че точно Сула би плюл в казьонното канче?

Той и на марксист ще се стори и се сторва, само не и това

Думи думи

А мен не ме интересува Сула, или какво би направил, или не би направил ...

Просто вземам негова фраза за да разсъждавам.

Добре, че го има и Сула, та ни дава материал за размишление, независимо дали сме съгласни с него или не.

Ти защо искаш да четеш само статии, които да съвпадат с твоите разбирания?

Не е ли скучно?

 

 

А колкото до нихилизма, той винаги е имал достатъчно много проповедници в България, но 89г. те победиха.

 

 

Sine_metu

Правиш грешката да не ме четеш внимателно.

Отбелезал съм същото 67 минути преди тебе

 

П.С. Не че е лесно в тая объркана номерация. Ей го - отговарям на тебе, а регистрира отговор на собственото ми мнение

Памфуций
снимка на Памфуций

Малко разсъждения и върху

"Простете, - но що е Отечество"

също не биха навредили.

 

Е, не е само въпросът в стиха "Септември":

 

Там горе

далечни и близки хълми

потъмняха обнизани

с хора

- плъпнаха

черни редици:

редовни платени войници

и разлютена милиция.

Всички те знаят:

"Отечеството

е в опасност!"

    Прекрасно:

    но - що е отечество? -

И яростно лаят

картечници...

 

Има и друго:

 

In memoriam Димчо Дебелянов

 

1

Далеч на юг - в онази тиха есенна вечер, сред пустинното бранно поле от безлюдие и безчувствени скали - когато в душата ми проникна мразният трепет на вестта, че Димчо Дебелянов е мъртъв - пред мене се разтвори едно кърваво и ужасено око с хладното безумие на един голям въпрос. Там долу, из помръкващите, вечерни долини, дойде до мене траурният спомен за покойния поет, по една стръмна пътека, от камък и червени тръне, която отвеждаше-бавно и страшно - към едно мъртво минало.

 

2

Димчо Дебелянов бе посечен в жертва на една голяма и страшна Химера. Безсмислената Химера Отечество.

 

....

Но Димчо Дебелянов не беше избистрен като "символически" поет, какъвто можеше и обещаваше да бъде; той нямаше пред себе си един определен художествен идеал, какъвто можеше и трябваше да има. Защото остана докрай стегнат в задушната черупка на тази тъмна страна, която убива своите поети; която отведе Димчо Дебелянов далеч към Струма, за да запечата в сърцата ни скръбното число 3 октомври 1916.

Памфуций
снимка на Памфуций

Господстващата през 1970- 80- те доктрина бе подчертано патриотична.

Тцъ. Беше националистическа. През 1973 Брежнев и Живков я определят като "полезен национализъм". И Сула е дете на същото това време, зер разсъждава за хилядолетната ни нация.

wreckage
снимка на wreckage

ей ти един текст на Жижек, да си оправиш малко фкуса од Сула:

 

https://www.newstatesman.com/politics/staggers/201...

 

Не че Жижек е най-подреденият мислител на света, но има усет за парадокса.

Sine_metu

Може

Памфуций
снимка на Памфуций

Не че Жижек е най-подреденият мислител на света, но има усет за парадокса.

👍

.... the fact that we live on a Spaceship Earth.

 

Интересно. Оня ден, на Никулден,  Земята като гигантски кораб в пространството беше една от темите на разговор. Но както един от нас тогава възрази, на един подобен кораб винаги има високо ниво на специализация, което изисква от индивидите в екипажа да се допълват, а не да се конкурират и от там се отплеснахме към един разказ на Шекли , в който един междугалактически кораб си търси тласкач.... 

wreckage
снимка на wreckage

Spaceship Earth е доста популярна хипотеза ф екосредите и е некъде на средата на пътя между метафората и мейнстрийма.

Sine_metu

Нед., 09/12/2018 - 10:50 (нов)

дъртреалист

бяха поголовно женени и в семействата имаше по 2- 3 деца.

... набутваш се в кълчищата на повърхностното мислене.

И бъркаш причина и следствие.

Хората, които раждаха деца и строиха държавата срещу мизерно заплащане през соца,

го правеха, защото бяха възпитани в обществото предхождащо Соца. Бяха научени на нормалните човешки добродетели.  

Когато дойде време да раждат научените от соца на мързел и неуважение към държавата - започна демографският колапс.

 

От "задълбочено" мислене грешиш с около половин век.

 

Изобщо не оспорвам досоциалистическото- патриархално- икономически самозадоволяващо се семейство и добродетелите му отпреди модернизацията на България.

Дори напротив - соча високото обобществяване на труда при соца като една от причините да се разчита на държавата повече, отколкото на родовите, семейните и лични усилия. Нормалните човешки добродетели в съвременното общество съвсем не са да мааш с мотиката в припадък на трудолюбие. И най- невежият съвременен човек знае, че е длъжен да се включи некак във високообобществен и организиран от държавата процес на материално производство.

Нарича се преход от доиндустриално към постиндустриално общество и представлява най- големата промяна по света и у нас през последното столетие. Чудно ми е как не си я забелезал.

И само за твое сведение - общата тенденция в демографските промени вследствие на този преход нема нищо общо със социализма. Ще се учудиш колко близки са показателите в Германия, Франция, Италия с наш'те.

 

Но не е там въпросът. Не си видел, не си. Кажи ми обаче защо днес се влошават? Нали си имаме "всичко" - и принуда към труд, и безразлична държава, и мизерия, и сички останали хубостии? Минали са трийсе години от зловредното влияние на соца... Бачкай, раждай и слави живота нов. А младежта ни се натиска да бачка, ни да ражда. Остави, че е в немислими за соца размери, ами защо става все по- зле?

Ей върху това се позадълбочи

galfonizator

Има мутри, на които вече им пеят хайдушки песни бунтовни, защото са показали силата и смелостта да прецакат държавата.

Така е! Веднага се сетих за една мутра, дето много яко прецака държавата. Така я прецака, че не вярвам някога да се оправи. И продължава да я цака. Е, за песни не знам, но доста изкукали лелки му посвещават стихове. 

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

ОПОСумът на Сульо ще е прочетен вестник след час. Идва нова седмица. Но Бонго, цитиращ Септември си е История

Mrx

 Смеят се, пропускайки да отбележат, че институциите на Щатите също са на има-няма 200 години, докато ние с 13-вековната древност само за последните 7 поколения имаме 4 различни конституции.

 

И какво от това? Сульо да не е запял песента: "Аз искам да съм негър, негър от Алабама"

 

Нека прибавим и още две от периода 1944-1989 г., за да закръглим поколенията на 34. За цели 34 поколения българи държавата, в която са живеели, на която са плащали данъци и за която вероятно и са воювали, е била враг.

 

Ай сега. В периодът 1918г.-1944г. тя не била враг, щото един писател беше писал за този период, "че са клали народа, както турци не са го клали" Само колко възстания, бял терор, ВМРО терор и какво ли не е имало през този период, ама за Сула той е много убав. През същият период претърпяваме 3 национални катастрофи, изпускаме да станем България на 3 морета, отнемат ни Западните покрайнини и Южна Добруджа. И сегашният период е мнооого убав. А периодът 1944-1989г. не е убав щото не давали на наш Сульо да си пише глупостите дето му се въртели в главата.

 

Да видим. Едно от първите мероприятия на тази национална българска държава е т. нар. Народен съд, когато бива унищожена голяма част от интелигенцията, премахва се политическият плурализъм и се слага край на културното развитие, започнало в първите десетилетия на ХХ век със забележителни образци.

 

Айдяяяя, да си дойдем на думата. Отприщи се наш Сульо. Абе Сульо Народният съд беше създаден под натиска на евреите в САЩ и под натиска на Чърчил, който дълбоко мразел любимите ти правителства отпреди 1944г. Коя интелигенция осъди народния съд: Вапцаров ли, Румянцев ли, Гео Милев ли?  Преди 1944г. имаше една полудържавна опера и един полудържавен симфоничен оерфкестър. След 1944г. се създадоха 5 държавни опери и почти всеки окръжен град имаше театър и симфоничен оркестър. Колко филма се създадоха преди 1944г. Ние и сега гледаме филмите, слушаме песните и гледаме картините от времето на социализма. Я вземи сборникът на БАН по случай годишнината на БАН, да видиш кои са станли академици веднага след 1944г. Не знам дали има комунист между тях. Когато Георги Наджаков са го правели академик, някои комунисти са ходели при Вълко Червенков да му разправят, че той е фашист (бил или легионер или бранник). Вълко Червенков им отговорил "Той е голям учен" Въпреки, че се знаеше, че проф. Димитър Иванов (има реакция и реактив на неговото име) е с противо-комунистически идеи, имено проф. Шопов, братовчед на Григор Шопов го издигна за академик.

 

Собствеността беше отнета от индустриалците и от обикновените граждани. На практика беше отнета и от селяните, макар да продължаваха проформа да я водят кооперативна. Собствеността е важна предпоставка за свободата. Собствеността е важен елемент от свободата, така че с национализацията социалистическата държава извърши атентат именно против самата свобода.

 

Опааа, пардон значи. Сульо, нъл си бир парче христиенин. Чел ли си " Деянията на апостолите" в "Новия завет". Там Павел, Яков отричат частната собственост. Има една притча дето Бог наказал Анани и Зафира, защото не си предали частната собственост на християнската община. Точно атеистите-комунисти осъществиха мечтите на първите християни. Христос е казал:  "По-скоро камила ще мине през иглени уши отколкото богат да влезе в рая". Пък и каква ли собственост са имали селяните. България раздробена на 2 милиона парчета. Оди и гледай филма "Господин за еди ден", там е дадена орисията на свободните собсрвеници. През 80-те сядам на една маса в "Приморец"-Бургас и до мен сяда един господин. И почва да ми разказва. Имах, вика, преди 1944г. мелница и земи, и добре, че дойдоха комунистите и ми ги взеха, да разбера какво е живот. Тогава цял ден и нощ бъхтене. Моят прадядо е имал земята на цялото село. И знам при какви мизерни условия живееше, Това баня, тоалетна с вода, забрави.

 

Наличието на такава класа още повече задълбочи омразата към държавата. Затова казваме, че и соцдържавата е враг. Да повторим на нов ред:

 

Абе Сульо, гаче тогава повече обичахме държавата, отколкото сега. Можеш ли да сравниш тогавашната номеклатура със сегашните "успели охранени олигарси, които са продукт на сегашната либерална държава". Сульо, Сульо, да вземат да ти ушият едни тенекиени гащи, че да ти дрънкат като пишеш глупости.

 

 

 

 

 

 

 

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×