Медия без
политическа реклама

Защо Полша и Унгария са лоши, а Борисов е хубав?

Ако беше принципен, Брюксел щеше да започне наказателната си процедура от България

Погледнато строго протоколно, Виктор Орбан е лош, защото си е бръкнал в джобовете, докато Бойко Борисов го прегръща. Иначе и двамата са с вратовръзки, което показва уважение към правовия ред.

Наказателната процедура срещу Полша и Унгария има смисъл само ако защити принципите на демокрацията в основите на Евросъюза. Но прилагането й най-напред срещу тези две държави е безпринципно, защото трябваше да започне от друга.
С какво Полша и Унгария са по-лоши от България? Те ли отгледаха клептокрация вместо демокрация, те ли подчиниха прокуратурата и съда си на недосегаеми кланове, те ли превърнаха над 90 на сто от медиите си в говорители на управляващата клика? И още нещо, което се вижда с просто око: те ли станаха обект от първия ден на членството си в ЕС на поправителна процедура, в която Еврокомисията се оказа безсилна да ги вразуми?
Проява на безпринципност са и зачестилите закани срещу Румъния да последва Полша и Унгария, въпреки че, за разлика от България, тя поне направи усилие да промени образа си, за да се отърве от унизителното наблюдение заради корупция на високо равнище. Единственият, който не подлежи на европейски критики, въпреки че по нищо не отстъпва на Виктор Орбан в Унгария и на Ярослав Качински в Полша, е Бойко Борисов. Само групата на Зелените го заподозря, че е носител на техните грехове, и то в излишък, но тя бе оплюта изобилно от управляващата върхушка в България.

Правителството на Борисов обаче знае много добре, че е узряло още преди Полша и Унгария за европейски санкции, и

 

се разтревожи не на шега

 

На последното си заседание то разгледа по предложение на "Обединените патриоти" позиция срещу решението на Европарламента за започване на наказателна процедура по отношение на Унгария. „Ние смятаме, че това е нарушение на суверенитета на равноправна страна - членка на ЕС. Както днес това се прокарва срещу Унгария и има опити подобни решения да бъдат взети срещу Полша, утре по някакъв повод, ако щете дори и за джендърската конвенция, някой може да предложи подобно решение да бъде гласувано и срещу България. Поради тази причина нашето предложение, което беше прието, бе Министерският съвет да започне процедура по изготвяне на позиция на Република България за съответните формати на ЕС, в която да се отрази, че България не подкрепя предложението на ЕП към Съвета на ЕС за започване на процедура срещу Унгария по член 7 от договора за ЕС. Това предложение беше прието“, обяви наперено вицепремиерът Красимир Каракачанов.
Подобна позиция можеше да се очаква, защото българските пратеници в Европарламента независимо от политическия си цвят гласуваха масово в подкрепа на Виктор Орбан. Те дадоха нагледно доказателство пред депутатите от ЕС, че по отношение на върховенството на закона няма разлика между леви и десни в България, между опозиция и управляващи.

 

Всички са единни срещу правовата държава,

 

защото са гузни. Когато са управлявали, всички са се възползвали от властта, както го правят днешните управляващи. Разликата е само в мащабите, защото Борисов е на власт трети мандат. Ако бяха различни по природа, поне някой щеше да потърси сметка на другия в определен момент или най-малкото да си отвори устата и да  каже какво е видял от управленската висота.

Ето защо не е случайно, че всички последователно са допринесли да окичат държавата с етикета "най-корумпирана в ЕС". Както са единни с делата си в България, така са единни в Европарламента срещу принципите на правовата държава. Неслучайно всички наши политически сили агитират в Брюксел за отмяна на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), водени уж от патриотични подбуди да опазят доброто име на родината си. В кюпа са и ГЕРБ, и БСП, и ДПС - нищо че ДПС лицемерно подкрепи наказателната процедура срещу Унгария. Ако беше искрена, партията на Ахмед Доган щеше да изгони най-напред Делян Пеевски, а не да го отглежда като медиен император. Тъкмо заради него България е на 111-о място тази година по свобода на словото според класацията на "Репортери без граници". Полша е на 58-о място, а Унгария - на 73-то място. Съберете греховете на двете и само така ще надвишите класацията на България. Самостоятелно никоя държава в ЕС не би могла да се състезава с нея. След като и Македония се класира по-добре, вече се знае, че дори от кандидатките за ЕС (без Турция) никоя не е толкова зле по свобода на словото.

 

Редките опити за разобличаване на крадливите кланове в България

 

задействат държавната машина да крие следите им. Арестуването на български и румънски журналист, влезли в дирите на хронична корупция в привилегирована от властта фирма, потвърди колко законност има в държавата. Ръководството на МВР се нахвърли върху журналистите вместо върху уличените среди. За да сплашат възмутените от корупцията граждани, депутатите отхвърлиха тази година анонимните сигнали. Журналистите, които бяха застанали с имената си зад подадения от тях сигнал, показаха нагледно какво се случва с желаещите да проявят гражданска смелост. Кой утре ще вярва на властите, че подаването на сигнал е безопасно, щом е видно, че те самите са на страната на престъпниците?

За българските граждани може да е видно, обаче не е сигурно дали ще прогледне и Брюксел. Двамата журналисти са правили разследване по проект, финансиран с европейски пари за разкриване на злоупотреба с еврофондове. Те са изпратили и сигнал до ОЛАФ - европейската служба за борба с измамите. В същото време Еврокомисията продължава да се задъхва от хвалби към България (разбирай - към Борисов): "Българското председателство имаше наистина шумен успех", каза тази седмица пред БНР говорителят на ЕК Маргаритис Схинас. "Договорът между Македония и Гърция за името бе успех и на българското председателство", додаде той. Е, и? Българите се надяват на справедливост и очакват да я видят ако не у дома си, поне в Брюксел, но оттам ги будалкат: гледайте какво стана през 6-месечното председателство (което фактически се въртеше от Еврокомисията) и не ни занимавайте с положението у вас. За тях Борисов е хубав, защото ги слуша угоднически, а Орбан е лош, защото е вироглав.

 

Няма на какво да се надяваме освен на собствените съпротивителни сили

 

Задаващите се европейски избори през май догодина са основание за по-откровен разговор по европейски теми. Комисията "Юнкер" е пътник и от нея не можем да очакваме нищо друго, освен да довърши приятелския си мач с Борисов. В края на годината тя ще направи последно усилие да го награди с още по-голяма свобода, като го отвърже от контролния механизъм. Започналите наказателни процедури срещу Полша и Унгария ще й дадат основание да твърди, че МСП е изчерпал ролята си, защото вече има друг инструмент. Нещо повече, обслужвайки се по този начин с България, тя ще се престори, че отхвърля дискриминацията към избрани държави и въвежда общ контрол за всички.

Тези дни интелектуалци и общественици се развълнуваха, че 100 години след Владайското войнишко въстание в България още не е обявен край на студената гражданска война. Трябвало да настъпи национално помирение. Сигурно са прави, доколкото говорят за политическата нетърпимост, вихрила се най-много през 90-те години непосредствено след края на социалистическия период. Но през последните 20 години в България се наблюдава по-скоро разбирателство в политическите среди, за да могат всички да ползват благата на криминалния преход, когато им дойде редът. В държавата се извърши ново обществено разделение, което политиците отказват да признаят, защото вкупом застанаха от едната му страна. Това е разделението между крадци и окрадени, като от страната на потърпевшите са може би 99% от населението. Между тези две групи няма как да настане помирение. Всеки призив за взаимна любов при такова противопоставяне е равносилен на призив за примирение с липсата на върховенство на закона. Няма нищо друго, което да обедини обществото независимо от политическите му симпатии и антипатии, освен борбата за правова държава.

Никакви призиви за всеопрощаваща любов няма да спрат растящото възмущение. Ако лидерите на общественото съзнание, които би трябвало да играят ролята на народни будители, решат да го приспиват с помирителни призиви, сами ще се откажат от националната си отговорност. Вместо тях на преден план ще излязат спонтанни протести, които ще бъдат хаотични и безконтролни само защото няма да имат ясни лидери и цели. Подобен процес вече наблюдавахме през последните дни на жълтите павета.

Тъй като новосформиращият се инициативен комитет за национално помирение се оглавява от историци, би трябвало да знаят, че всяко време си намира своите водещи фигури, щом се появи обществена потребност. Но ако съвестните хора продължат да се люлеят в умствена леност, онзи 1%, който има интерес нищо да не се промени, с радост ще излъчи фалшиви лидери, които да насочат протестната енергия в задънена улица. Вече са го правили и имат готови механизми и хора за тази работа.

Историята не може да се промени, но настоящето може. Заради него си струва да се фокусира общественият натиск там, където са истинските проблеми - не в политиканството, а в законността. България може да оцелее само като правова, а не като криминална държава. Всяко ново отчаяно поколение, което търси смисъла на живота си далеч от нея, отброява изтичащото й време.