Чувам, че „България“ (т.e. ресорните ведомства и техните подведомствени държавни фондове и фирми) щяла с левски скок да се впусне в лов за еднорози, сиреч да се включи в „европейската програма за иновации“ чрез щедро и ускорено подпомагане на „стартиращи бизнеси“ (start-ups). За целта щели да заделят няколко от обетованите 15 млрд. евро в бюджета на Брюксел за родината ни. Прочутият „Фонд на фондовете“ (държавна администрация, създадена да стиска европейските пари, неизползвани за каквото са били предназначени и застрашени Комисията да ги иска обратно) вече подготвил специални „инструменти“ за тази цел. Даже сключил договори с няколко ловци на еднорози, готови веднага да развъртят „инструментите“.

„Еднорози“ наричат финансовите чудеса,

които според борсовите рекламисти се случвали веднъж на незнамколкоси опита начинаещи, никому неизвестни, но гениални мислители да направят от абсолютното нищо бизнес за милиарди и стотици милиарди. Седнали двама студенти да пишат курсова работа и измислили алгоритъм за търсене на данни, пуснали го да рови в Мрежата, добавили хитър нов начин за рекламиране, компанията им хвръкнала като ракета, след двадесетина години струва трилион долара. Други двама наели гараж да правят изчислителни машинки – и сега огризката от ябълка, която им знак, също струва трилион. Трети хлапак, вместо да гони момите в студентското общежитие, направил сайт да събира фейсовете им. И цял свят се влюбил в точно това интернет воайорство. И той – трилион. Знаете и другите приказки за еднорози, повтарят ги непрестанно. Само че

онова, което не казват,

е колко често се случват финансовите чудеса. Чудеса всъщност не стават никога. Понякога съвсем рационални проекти, подготвяни с години, с професионална организация и финансиране, се представят като приказки, за да вдъхнат на наивните нации вяра, че чудеса все пак има. Нашата професия, занаятът на банкерите, се е родил в храмовете на древните Йерихон, Ериду и Ур, за да прави от вярата пари. Колежката Айлийн Лии, нарекла чудодейно печелившите начинаещи компании „еднорози“ има чуство за хумор, но е била честна: еднорози не съществуват. Само лакомията на клиентите, съчетана със солидна доза вродена глупост, ги кара да си въобразяват, че има проекти в които да вложиш 100 долара, да легнеш на хълбок да се събудиш с милион в сметката. Това е същият нагон, който събира милиарди в казината. Всъщност срещу всеки долар, спечелен от успешни инвестиции в рискови стартиращи проекти стоят поне 3 долара загуби от стартиращи проекти, които се провалят и фалират без да покрият направените разходи. Подобно е съотношението печалби към направени залози в повечето хазартни игри. Има една единствена причина за неистовия стремеж да се залага на начинаещи компании с несигурни, но обещаващи проекти -

магията на стартиращите:

те са единствените на пазара, които могат да постигнат печалба в пъти, - хиляди, в най-лошия случай - в стотици проценти годишно. Наложила се, утвърдена и стабилна фирма, колкото да е добра, ще се похвали в най-добрия случай с десетки проценти печалба. Начинаещият бизнес няма натрупване, при него всеки успех е от нищото, т.е. от минималното вложение, нужно за да започне работа. А от капитала-семе (seed capital), посадено от предприемачите на рисковата почва на потенциалната възможност, може да поникне финансов баобаб. И тогава авторите на проекта и първата вълна инвеститори в него ще направят великия удар. Те са уловили еднорог. От размера му зависи сумата на печалбата. „Еднорозите“ са стартиращи компании, които събират при първоначално предлагане на акции на борсата над 1 млрд. долара. Но има и декахорни (те набират над 10 млрд.), вече и хектахорни, оценени над 100 млрд. долара. Като китайската финансова мравка (Ant Financial Services), отгледана от Алибаба Груп. под името Алипей и оценявана вече на 150 млрд. долара. Пандемията забави очакваната гигантска сделка за пускане на мравката-гигант на фондовия пазар. Големият удар предстои, а според мен предстои и

гигантско разочарование

както винаги, когато възможностите на една идея, колкото и рационална да е тя, се сблъскат с коварството на живота. Когато една велика идея излезе от лабораториите или слезе от чертожните дъски, за да се превърне от изследователски проект в реален бизнес, тя се сблъсква с конкуренцията и с клиентите, които чакат от нея векидневна, усърдна работа, гарантирано качество, надеждни доставки и изгодни цени. За жалост малцина от бездруго нищожния брой гении, увенчани със славата на велики откриватели, могат да се похвалят, че са станали поне прилични бизнесмени. Вземете за пример Тесла – не еднорога на г-н Мъск, а истинския, - великия откривател Никола Тесла от с. Смилян в Хърватия. Всичките му бизнес начинания са пълен провал. За разлика от своите бивши работодатели Кока Кола и Едисон, той не ставал за скучната, еднообразна и къртовска работа на бизнесмена. А да не говорим, че с разсаждане на мечти, разгласяване на обещания и продажба на очаквания, т.е. с отглеждане на стартиращи бизнеси се занимават твърде различни хора.

Гениите са рядкост, мошениците са легион

(и) в този занаят. Особено в него. Освен естествения риск на стартиращия бизнес – очакването за откритие просто да не сбъдне, откритието да не може да стане конкурентен бизнес, и високата детска смъртност на начинаещите компании, са познати около две дузини типови измами на лакоми и наивни инвеститори. Не е нужно да четете учебника за дипломирани следователи по измамите (CFE, те са гилдия във финансите, като анализаторите, CFA, одиторите, CA и CIA). Припомнете си историите за тръста „Питърс, Тъкър и Сатана“ в разказите на колегата Уилам Портър, неудачник банкер, но безсмъртен под името О. Хенри. Чудесно и изчерпателно въведение в теорията и практиката на финансовата измама. Искрено го препоръчвам за българските държавни служители, които ще „насърчават и финансират стартиращи бизнеси“. Поредният европейски приоритет. Това е пълен абсурд!

Кой, по дяволите, залага на начинаещ?

Нима човек със здрав разум връхлита в болницата с вик: „Има ли тук някой начинаещ хирург? Горя от желание да го насърча и ще му платя да ме лекува!“. Или пък да е спестил за къща и обявява конкурс за стартиращи строители? Само господа със солиден стаж на брюкселските хранилки могат да стигнат до брилянтната мисъл да влагат държавни пари в стартиращи компании. За това има безброй инвестиционни банкери, „бизнес ангели“ и пр. майстори на финансов хазарт. Те си владеят занаята. А държавният служител в него ще е яре младенец, пратено да насърчи растежа на алигаторите. Болката ще е голяма. Загубите ще са потресаващи. „Обаче някои хора просто умират да ги измамиш“, казва мъдрият Джеф Питърс от онзи тръст.

Вместо да залага на финансовата рулетка, държавата по-добре да спазва правилата на банкерите (много добре ги е обяснил нашият учител Атанас Буров на Михаил Памукчиев – Топалов, тъкмо ги публикуват във в. Труд). Финансира се доказаният. Начинаещият, ако учителите му го оценят, се отглежда в лабораторията, в академията – на мизерна заплата, но с възможност да се докаже и утвърди. И никакъв бизнес! Глупаво до смях е как трябвало да караме фирмите да (съ)финансира образованието и фундаменталната наука, а пък държавата – начинаещите бизнеси. Това са идеи като от обърнатите наопаки светове на Тери Пратчет, гротески от картини на Йеронимус Бош и Питер Брьогел Стария. Бюджет – гротеска. Писъкът ще се чуе.