Медия без
политическа реклама

Възможна е коалиция от четири партии, която ще управлява много трудно

“Има такъв народ” е единственият печеливш от протестите, въпреки че не прави кой знае какво към момента, казва социологът Геновева Петрова

27 Септ. 2020ТАНЯ ПЕТКОВА
СНИМКА: Личен архив
Геновева Петрова управлява социологическата агенция "Алфа Рисърч" заедно с Боряна Димитрова. В екипа е от създаването на агенцията. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Петрова е магистър по политически науки от СУ "Св. Климент Охридски" с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.

- Г-жо Петрова, повече от два месеца продължават протестите срещу премиера Бойко Борисов и срещу главния прокурор Иван Гешев, като интензитетът им е различен, но недоволството не спира. Така ли ще я караме до края на мандата до пролетта?

- Протестите от самото начало до сега наистина имат елементи на по-различен интензитет, като наблюдаваме и моменти на радикализация. Но в по-голямата си част преминават спокойно, мирно и без съществени напрежения. Какво е важно да имаме предвид при тях? От една страна, протестите се подкрепят от много голяма част от обществото. В края на юли проведохме проучване, в което тази подкрепа беше над 60%. Не мога да кажа колко е точно в момента, но при всички положения не е по-ниска. Очевидно сред хората има висока нагласа, свързана най-общо казано с критика към настоящото управление и към дейността на главния прокурор. В началото искането за оставките на премиера и на главния прокурор беше достатъчно консолидиращ мотив и изглеждаше, че протестът е единен.
От друга страна, той е "опакован" в едни по-скоро анархо-левичарски символи, имам предвид негови проявления като въстания, като символите юмруци, бесилки, ковчези и пр., което трябва да признаем, че не се одобрява и не е част от нагласата на мнозинството от хората, които изразяват недоволството си от управлението.

Различните групи от протестиращи вече много ясно се различават. Едната са млади хора, студенти в чужбина и в България, които спонтанно се включиха, за да изразят желанието си за промяна на властта. Другата са политически ангажирани хора, които споделят ценностите на партиите, подкрепящи протеста – "Демократична България", хора около формацията на Мая Манолова, БСП и др. Не трябва да пропускаме и една по-радикализираната група на участници в протеста, която предизвиква ескалация и напрежение.

С напредването на времето много ясно личи, че не само има различни участници в демонстрациите, а в рамките на протеста се оформят различни политически алтернативи. Което е и една от причините протестът в момента да изглежда като неясен – как точно ще продължи и докога ще удържи.

- Според вас докога?

- Въпрос, на който някой трудно може да отговори. Онова, което убедено можем да твърдим и то се вижда от нагласите на хората, и от позициите на различните лица на протеста, както и сред самите управляващи и от президента, е,  че демонстрациите дори и да спрат, то няма да се промени отношението на българите към управлението. То се ползва с достатъчно невисоко доверие и продължава да има много високи очаквания за промяна, което проличава и в електоралните предпочитания на избирателите. Наблюдаваме го и в последните социологически проучвания и не само в нашите.

Ако допреди месеци ГЕРБ беше лидер в електоралните предпочитания на избирателите с много сериозен аванс пред всички свои опоненти, сега виждаме, че подкрепата за партията и управляващите ерозира и тя сближава позиции с БСП като основна опозиционна сила. Не трябва да пропускаме и в тази картина новата партия на Слави Трифонов "Има такъв народ".

- ГЕРБ и БСП с изравнение позиции, но и към двете партии е налице достатъчно недоверие. Тогава формацията на Слави Трифонов ли е тяхната алтернатива?

- Изследванията показват, че "Има такъв народ" е големият печеливш от изминалите месеци. В същото време ваши колеги питат – "Как се случва така при положение, че Слави Трифонов не прави нищо кой знае какво?". Факт е. Съществуват няколко причини за това. До момента той не е направил нещо, което да компрометира доверието към него. Не трябва да забравяме, че ГЕРБ, БСП и останалите партии, които са активни на политическата сцена, наистина са с проблематично доверие. Всъщност протестите "наливат вода в мелницата" на партията, която се очертава като новата алтернатива – "Има такъв народ". Все пак трябва да се отчете, че подкрепата за нея е голяма, но не и доминираща. Тя не е в ситуацията, в която бяха ГЕРБ през 2009 г., НДСВ през 2001 или пък ОДС през 1997 г. Тогава те бяха с отчетливо доминираща подкрепа сред обществото. За да обобщя – протестите работят най-много за "Има такъв народ".

- Казвате протестите работят за формацията на Трифонов, но пък тя зачерква всички действащи партии за евентуално бъдещо управление. Единствено дава някакъв шанс за разговори с "Демократична България". Това ли е едната възможна следваща коалиция?

- Ако трябва да отворя една скоба – има достатъчно висок дял от избиратели, които държат на предсрочни избори, но те отново не са доминиращата нагласа. Тоест нито съществува мощно настроение за предсрочни избори, нито пък е налице политическа сила, която да ги предизвика, което позволява на настоящото управляващо мнозинство да довърши мандата. В интерес на истината и сред голяма част у хората е нагласата, че са малко месеците до редовните избори през пролетта и не е необходимо да провеждаме предсрочни.

Втората причина за тези нагласи е липсата на силна алтернатива, колкото и клиширано да звучи, макар и партията на Трифонов да е в положителен тренд. Тепърва предстои да видим дали тя изобщо ще успее да извоюва първи позиции, защото в един момент представителите й ще трябва да излязат от мълчанието си. Ако не по-рано, то когато официално стартира предизборната й кампания и тя трябва да представи конкретни личности, с които ще работи, както и своите политически позиции. Говоря не за отдавна застъпваните тези на формацията, които бяха включени и в референдумите, а с кого биха се коалирали. Дали вариантът е коалиция между нея и „Демократична България“, ще бъде въпрос на политическо решение между отделните формации.

От гледна точка на обществените нагласи, което се наблюдава и в електоралните проучвания, позволява да прогнозираме един доста фрагментиран парламент с достатъчно много участници, за да не може никой да състави самостоятелно управление. Нещо повече. Не двупартийна, а може би ще се наложи три и четири партийна коалиция. Само по себе си не е чак такова предизвикателство, ако в парламента има близки като ценностна политическа ориентация формации, които да сформират такава коалиция.

Проблемът произтича от факта, че при възможните участници в следващото НС и всички възможни конфигурации за съставяне на коалиция няма вариант за такава с близки идеи и платформи. Би било коалиция между партии, които не само имат различни ценности, а гледат в противоположни посоки. Би било коалиция от партии, които са силно проевропейски, а другите формации едва ли не свалят европейските знамена, например. Една част от коалицията би била най-общо казано за лустрация и за ограничаване на достъпа на сочените за олигархични кръгове, а другата част от нея би мълчала оглушително по този въпрос.

Ще има много подобни противоречия, които не биха позволили каквато и да е коалицията да работи ефективно и то в посока на промените, които мнозинството от протестиращите заявяват, че очакват. Извън оставките хората имат очаквания за смяна на политическата система, за промяна на Конституцията и пр. Проблемите са сериозни и изискват системни решения, които не могат да бъдат реализирани от управление, състоящо се от хора на противоположни позиции в своята философия. Чисто математически вариант може да се намери за управлението, но в случая по-трудното е политическото решение. Коалиция, която не е поставена на ценностна основа, тя ще е на основа, срещу която днес се протестира. Последният пример е Тройната коалиция, след управлението на която БСП все още не успява да се възстанови.

- Споменавате БСП, нейното ръководство обаче заявява, че тя е готова да управлява страната?

- Право на всяка политическа сила е да преценява собствените си възможности. От гледна точка на подкрепата, с която се ползва партията, бих казала, че не регистрираме някакво значимо нарастване. В края на юли регистрирахме ерозия в подкрепата не само управляващите, но и за БСП. Голяма част от протестиращите я възприемат като част от статуквото, срещу което се борят. Левицата подобрява донякъде позицията си поради спада на ГЕРБ през последните месеци. Вътрешно-партийните конфликти в БСП оказват сериозна роля за състоянието на партията, но не са основният фактор, който затруднява подобряването на позициите им в обществото. Тези конфликти имат значение за актива и членската масата.

Други са причините, заради които партията не успява да се "реанимира". Основно се коренят в публичните й позиции. От една страна заявява достатъчно високо как се бори с корупция и пр., а от друга страна трябва да си припомним позицията й отпреди година, когато беше избран настоящият главен прокурор. Разнобоят в публичните заявки на левицата и реалните действия е много съществен проблем, за да може БСП да възстанови доверието си.

Има консолидация на твърдите привърженици на левицата, но за да реализира обявяваните претенции за властта, тя се нуждае от по-широка подкрепа. Както и всяка друга партия.

- В тази връзка споменахме преди малко и президента Радев и неговата роля в политическата криза. Догодина есента ни чакат и президентски избори. Къде е неговата позиция и каква ще е ролята му?

- Към момента не бих си позволила да анализирам неговата роля в контекста на президентските избори в края на следващата година. Защото при всички положения първо ще имаме парламентарни, които до голяма степен ще влияят на начина, по който ще се развие и вотът за нов държавен глава.

Това, което имах предвид, че президентът е страна в политическата криза. И преди имахме кризи, когато тогавашните президенти не стояха встрани, но от позицията си имаха ролята на посредник за решаването на кризата и за намиране на изход от нея. Сега не е така, което затруднява крайното решение – било то провеждането на предсрочни избори, било чрез някаква форма на диалог и достигане до изхода на политическата криза.

- И в цялата тази картина, за която говорим, къде е вечният балансьор в политическия живот – ДПС?

- Устойчиво наблюдавахме през изминалите 30 г., че периодите на криза са най-удобните за ДПС. То много умело се възползва от тях, намирайки начин да изиграе ролята си на балансьор. Наблюдаваме го и в момента. Започвайки от отношението му към протестите в първите седмици и по-късно, и стигайки до последното предложение при откриването на новата парламентарна сесия – съставянето на експертен кабинет, любимата му формула. В интерес на истината такъв кабинет е най-благоприятната среда за развихрянето на онова, срещу което в момента хората протестират – засилването на влиянието на задкулисието. Имали сме през изминалите 30 г. примери за лансирани и силно подкрепени правителства с експерти, при които практически сме били свидетели точно на това. Даже бих казала и необезспокоявано влияние на задкулисието, предвид факта, че няма и политическа отговорност. По-сериозният проблем е, че липсва политическа цел на тези кабинети, както и зададена посока накъде трябва да се върви.    

Още по темата