Живко Георгиев преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания в СУ "Св. Климент Охридски". Директор е по изследванията в ББСС "Галъп". 

---

- Г-н Георгиев, след скандала с Валери Симеонов ДПС заяви, че си отива или той, или кабинетът, но намекна и че партията на Борисов може да продължи мандата си с правителство на малцинството и подкрепа от движението при някакви условия. Как разчитате тези сигнали?

- От ДПС периодично излизат с подобни идеи. За ДПС не е абсолютно необходимо да има предсрочни избори, те са готови на решения и в този парламент. Техният стратегически интерес, в контекста на евроизборите, а и на бъдещи парламентарни, е такава формация като „Обединени патриоти” (ОП) да няма. Разпадът на малката коалиция им е приоритет. Дотам може да се стигне, ако ГЕРБ се лиши от нея, което ще ускори процеса. Излязат ли от властта, партиите в ОП ще минат в опозиция, а центробежните сили там са трудно обратими. Явно ДПС счита за добър за себе си вариант един бъдещ парламент, в който патриотите няма да фигурират като значим фактор, което ще върне ДПС в добре познатата и отработена роля на балансьор. Електоралните данни показват, че при разпад на ОП е абсолютно възможен следващ парламент, в който има три основни партии и най-много един или два субекта без особено историческо значение.

- Какво ще донесе на хората правителство на малцинството на ГЕРБ с подкрепата на ДПС?

- Не мисля, че ще се стигне до такова. Не и преди да се видят резултатите от евроизборите. Засега няма особен смисъл да се настоява за подобно преформатиране. То стои като възможност, но на този етап няма защо да се прилага. В този парламент все още е възможно да се осигури подкрепа на сегашното мнозинство с гласовете на управляващите и евентуално на „Воля”, което често сме наблюдавали. Опозицията няма сила да бламира парламента. Единственото, което може да си позволи, е да затруднява кворума  Което е доста тежко изпитание за управляващите. Възможностите й се изчерпват дотук. И, разбира се, да буни народното недоволство, за каквото има предпоставки.  

- Според проучване на „Галъп” 8 от 10 българи искат оставката на Симеонов, но той не я дава, а Борисов не му я иска. Защо?

- Това не е въпрос на социология, а е за психолог. Става дума за лична позиция на Симеонов, в която се отразява неговият морал. От друга страна, имаме калкулация на рисковете от премиера. От социологическа гледна точка е безспорно, че правителството влиза в тежка фаза, обусловена от вътрешни центробежни тенденции и от дефицит на идеи. Става дума за тежка загуба на социална чувствителност в какво общество и в каква политическа ситуация живеем.

Оставката на Симеонов може да бъде решена от него самия или в диалог с Борисов при калкулации на политическите рискове. Но няма автоматическа логика, която да доведе до такава оставка, колкото и дълго да продължава протестът. Живеем в България, не в САЩ, където за една криво казана дума някой може да се сбогува не само с политическата си, но и с бизнес кариерата си. У нас сме по-широкоскроени, моралните императиви не са толкова валидни. Разбира се, при такъв инат винаги се плаща цена. Естествено, колко ще платят тези управляващи, ще се разбере на парламентарните избори, които при всички случаи ще са предсрочни. Все по-малка става вероятността това правителство да изкара пълен мандат.

- Казахте, че всичко е въпрос на калкулации. Какви са те?

- Управляващите си правят сметка, че присъствието им във властта все пак е ресурс за неизбежните избори, които предстоят. Хубаво е да си на власт, когато предстоят евроизбори и ти администрираш процеса. Още по-хубаво е, ако предстоят местни избори. От този ресурс никой не е готов да се откаже.

Втората калкулация е, че ГЕРБ и патриотите, които натрупаха много пасиви досега, може би имат илюзии, че отлагането на избори ще им позволи да реализират успешни ходове в една или друга област, за да си възстановят подкрепата на разочарованите от тях, а и на колебаещите се. Има такива сметки, управляващите също са хора и те имат надежди, че след 5-6 гафа ще сторят нещо, което ще бъде оценено позитивно от публиката. Аз съм скептичен, че имат ресурс да сторят нещо полезно за себе си. Скептичен съм и че могат да направят нещо полезно за всички нас. Нито в бюджета, нито в секторните политики е заложено нещо, което в близките 5-6 месеца всенародно да им се припише като успех. 

- Как ще се стигне до предсрочни избори, след като управляващите имат нагласа и механизми да отлагат?

- Както този парламент има потенциал да работи, така може и да блокира. Говоря за кворума. Ако БСП и ДПС продължават да не влизат в зала, работата му ще стане крайно неефективна. Това си е живо мъчение и снижава още повече и без това ниската легитимност на парламентарната дейност.

Втората възможност е, че все още стои хипотезата за ескалация на протестите. Зимата не е почнала. Тази зима спокойно може да стане „зимата на нашето недоволство”. Предстои хората да видят сметките си за отопление след поскъпването на тока и парното. Зимата носи много заряд за протести, особено ако е подплатена от грешни данъчни и икономически решения. След зимата до май домакинствата са на червено. Подозирам, че и за опозицията оставането на ГЕРБ на власт през зимата е по-изгодно.

- В очакване хората да започнат да протестират по-масово ли?

- За да изконсумират управляващите докрай заложените от тях недомислици в данъците, в регулацията на цените и в ред други области, където е най-голяма социалната чувствителност. Шансът на следващи избори ГЕРБ да се представи под възможностите си минава през тотален провал на партията на Борисов във властта, а не през предсрочното й отстраняване. Опозицията е наясно, че ако предсрочните избори се случат скоро, това би означавало завръщането на ГЕРБ на бял кон. Колкото повече продължават скандалите в управляващата коалиция, толкова повече ерозията в нея се задълбочава.   

В политически смисъл най-добрият помощник на БСП през последната година е ГЕРБ. С арогантността си, с гафовете, които допуска, с безидейността си. Това обаче не е достатъчна помощ, самата левица има още много да върши със себе си.

- Може би ГЕРБ разчита да вдигне имиджа си с нови показни арести на бизнесмени и чиновници?

- При всички положения е добре да разберем каква е истината във вече известните ни казуси, както и да се понесе отговорност, ако някой трябва да понесе такава. Гложди ме подозрението, че в светлината на предстоящите европейски доклади и на мониторинга за борба с корупцията и за ефективна съдебна система управляващите набелязаха някакви набедени олигарси и представители на висшето чиновничество с цел да бъдат забелязани в Брюксел. Изглежда ми като стратегия на властта да разиграят сюжети, които да послужат за по-благосклонен европейски доклад. Не се бръкна там, където са най-сериозните корупционни казуси и където са най-нечистоплътните симбиози между власт и бизнес. Виждаме, че по-скоро се удрят бизнеси и служби, които са по периферията на властовия мастодонт ГЕРБ. Ако се бориш с корупция, пране на пари и злоупотреба с власт, трябва да го правиш поголовно. В конкретния случай всичко изглежда доста показно. Ударени бяха все бизнеси и хора, които не са свързани пряко с ГЕРБ. Как пък не се намери един спонсор на ГЕРБ, който да е корумпирал или да е престъпил закона?    

 - Защо при толкова много натрупали се съмнения и въпроси Борисов вече не излиза да говори, не дава тв интервюта, постоянно е в чужбина и оставя други да успокояват настроенията?

- Очаквам да го видим в свръхголяма доза през следващата година. Затова приемам, че сега някой му е пошушнал да дозира присъствието си. Борисов вече не е Дядо Коледа, който успокоява и радва всички. Трудно може да играе като психотерапевт, магията я няма. Не генерира свръхочаквания, не излъчва и силата, която в някои моменти е успявал да внуши. Преекспонирането му вече може да има и обратен ефект. Все повече стават въпросите, които са твърде неудобни, но които дори и зависимата журналистика е длъжна да му задава. На тях премиерът или няма какво да каже, или ако каже това, което мисли, то може да е контрапродуктивно. Борисов не обича да рискува, а в момента всяка непремерена изява носи по-скоро риск.    

- Какво мислите за бюджета, определен от ГЕРБ като най-силния през прехода?

- Горко на бюджет, в който хората не виждат себе си и загриженост на управляващите. Виждам от проучванията, че никой не усеща мерките, които партиите във властта уж залагат за подобрение на положението на гражданите. Напротив. Този бюджет е откровено предизборен. Има заложени някои дребни блага за клиентелите и за социалните категории, които управляващите мислят като тяхно електорално ядро – хората от бюджетната сфера, където властта е работодател. Но истината е, че много повече ще бъдат засегнати – и с промените в данъчната политика, с ескалацията на цени, които засягат всички - горива, парно, енергия и всичко останало по веригата.