Протестната одисея срещу третото правителство на Бойко Борисов се намира в ключов момент. След коалиционния съвет и последвалата полицейска акция „Палатка” и слепите следва да са прогледнали, че властта няма намерение да напуска под никаква форма. Борисов и заместникът му Томислав Дончев демонстрират на думи колебливост, на практика обаче управлението показва агресия срещу журналисти и протестиращи,

невиждани в някои аспекти в демократичната ни история.

От тук нататък ще се разбере нещо важно за характера на самия протест – ако бъде много по-масов, енергичен, всенароден и излъчи естествени лидери (да, естествени!), ще олицетвори безвъзвратен и решен докрай обществен кипеж срещу мутрите; ако продължи както през по-голямата част от времето, ще си остане криейтив предизвикателство за творчески натури – какъв по-интересен плакат да напишат и с чери домати или пъдпъдъчи яйца да атакуват сградите. Чрез втория способ власт не се сваля.

Почти едномесечният вече ход на протестите премина през твърде любопитни завои. Мощният спонтанен гняв в началото изплаши Борисов и компания, те бяха неподготвени. Контрамитингът не свърши работа и за да изравни мача, премиерът разигра

сценката „Искам да сменя министри, но нямам желание”.

След протакане и два коалиционни съвета все пак се предприеха правителствени рокади, което поуспа демонстрантите. Те и без това непонятно защо решиха да пилеят енергия в малки протести на различни точки в столицата или чрез целодневно присъствие пред парламента, поемайки там щафетата от враговете на 5G и норвежката система. После палатките по кръстовищата и колоритните демонстрации на емигрантите създадоха нови неприятности на Борисов, което пък доведе да втори контрамитинг на ГЕРБ (този път в „София тех парк”). Проведе се и ново уж ключово коалиционно съвещание. Настана очакване поне за минимална промяна, защото Борисов рече, че все някак ще намери как да си тръгне; Дончев допусна оставка в края на септември... Но успоредно с това протестиращи бяха бити в „София тех парк”, пак там на журналисти бяха извивани ръце и хвърляни телефоните – премината бе нова линия на нормалност;  по тъмно пък полицията разчисти кръстовищата, с което бяха демонстрирани безцеремонност и показност. Така стана ясно, че словесните еквилибристики са били просто пореден опит за успиване. Налице е обратното -  

втвърдяване, тояга.

За капак Валери Симеонов съобщи, че никакво отстъпление не е обсъждано на коалиционния съвет. Заради всичко това е ключово наистина как ще продължи протестът. Времето е приятел на властта и неприятел на протестта -  ако нищо не се случи до 40-50 дни, влизаме в периода непосредствено до редовните избори и става безсмислено да са предсрочни. Управляващите предприемат тактиката "со кротце, со абракадабри, со малко кютек" именно заради надеждата за издържат краткото време до пролетта. 

Твърде любопитно е и какво в тези важни моменти (не)прави Негово Величество – решителният, смел, но и хуманен, загрижен за демокрацията безспорен лидер на Югоизточна Европа Бойко Борисов. Ами... - крие се! Коментар за боя в „София тех парк” няма от него, с нелепи обяснения се гърчат подчинените му. Именно Валери Симеонов бе натоварен да съобщи всичките вести от коалиционния съвет –  той да обира гнева, не Борисов. Но пък вицепремиерът го прави всеотдайно.  И пак не премиерът, а коалиционният съвет (колективна отговорност!) решил да се разтурят палатките.

Всички са натоварени да пазят светлия образ

на Негово Величество, защото, известно е, той е богатството на тази България, която те създадоха.

Впрочем, Симеонов заяви днес, че по-ранното изявление на Дончев за оставка през септември било плод на „притискане” от журналисти в телевизионно студио. Журналистите явно ще да са много страшни, защото трябваше управляващите политици да разпоредят на МВР да хване биячите от „София тех парк” –

полицията сама нямаше да се сети.

Управляващи политици трябваше да разпоредят проверка и при боя над Евгени Марчев – полицията сама няма сили да прочисти себе си от безпричинни насилници (с дружни усилия скандалът бе грижливо замазан). Очевидно живеем в много гадна черна комедия, в която главните герои дават всичко само и само публиката да обръгне.