Медия без
политическа реклама

Високомерието на управляващите роди поредната криза в София

През януари кметът Фандъкова се хвалеше с уникална модернизация на градския транспорт, а сега се надява да привлече шофьори от други градове

Илияна Кирилова
Кметът на София Йорданка Фандъкова и шефката на транспортната комисия Екатерина Йорданова.

София се управлява стихийно и кампанийно. Проблемите на столицата се решават не с ясна концепция и с дългосрочна перспектива, а според това кой пръв успее да се дореди до среща с отговорните фактори в града и да ги убеди да подкрепят неговите искания. Или като ги заплаши на достатъчно висок глас, че ако това не стане, ще се случи нещо много по-лошо. Публичните структури в града са обраснали в такива обвързаности и зависимости, които в нормалните общества се наричат конфликт на интереси, че вместо да се наблюдават и контролират една друга, те взаимно се прикриват и защитават.

Всичко това се видя по време на краткия и не особено шумен протест на шофьорите и ватманите от градския транспорт. Въпреки че той не получи силен отзвук и премина само в два тура, резултатът бе второ увеличение на заплатите на шофьорите в „Столичен автотранспорт” и в „Столичен електротранспорт” за по-малко от два месеца. А паниката, с която кметът Йорданка Фандъкова и общинските съветници от ГЕРБ се втурнаха да изпълняват исканията, доказа, че управляващите в града са гузни и че досега много пъти са манипулирали работещите и общественото мнение по отношение на положението в обществения транспорт.

Само месец преди Фандъкова да тръгне да гаси пожара с шофьорите, нищо в нейното поведение не подсказваше, че тя или някой друг от ГЕРБ очаква да се появи проблем в градския транспорт. При гласуването на бюджета на София в края на януари кметът обърна специално внимание на градския транспорт и каза, че „за няколко години ние извършихме най-мащабната от десетилетия модернизация”. Обясни още, че столичната управа полага всички грижи за работещите в сектора и че израз на това е увеличението с 10% на заплатите от 1 февруари във всички транспортни дружества - "Столичен автотранспорт", "Столичен електротранспорт", "Метрополитен" и в Центъра за градска мобилност, за което били отпуснати допълнително 10 млн. лв. Споразумението дошло след трудни, но конструктивни преговори със синдикатите, които били

 

остри, но разумни,

 

каза Фандъкова и горещо благодари на техните представители. „Всички ще получат увеличение средно с 10%. Средната брутна работна заплата при нас е около 1700-1800 лв”, бодряшки се включи и шефът на „Столичен автотранспорт” Слав Монов.
Дни по-късно обаче се разбра, че в градския транспорт на София нищо не е наред, че шофьорите не са във възторг нито от работодателя си, нито от представляващите ги синдикати, че обвиняват и двете страни в лъжи и манипулации и че проблемите в бранша се трупат от години. 1200 от близо 4-те хиляди служители в споменатите фирми изпратиха декларация, с която поискаха по-високи възнаграждения и подобряване на условията на труд. Ватманите и шофьорите съобщиха, че приказките на шефовете им за масови заплати от 1700-1800 лв. са измислица, и се разграничиха от профсъюзите.

По време на преговорите в общината стана ясно, че упреците са до голяма степен справедливи. Споменатият шеф на автотранспорта Монов призна, че всъщност не знае каква реално е средната заплата в дружеството, което управлява, и поиска време да я научи и обяви. Представителите на синдикатите пък през цялото време защитаваха Фандъкова и общинските съветници от ГЕРБ и даваха да се разбере, че призваните по принцип да са в различни лагери синдикалисти и общинари всъщност в случая играят в един отбор. На заседанията на транспортната комисия в СОС профсъюзните лидери открито заплашваха протестиращите, размахваха им пръст и ги заплашваха, че ще видят какво ще се случи, когато се приберат в гаражите. В най-странното положение се намираше шефът на транспортния синдикат в КНСБ Екатерина Йорданова, която едновременно с това е и председател на същата транспортна комисия. На въпрос от самите водачи като каква присъства тя на преговорите – като техен защитник или като представител на работодателите, Йорданова дръпна дълга пледоария, в началото на която каза, че е в залата като българка,

 

християнка и професионалист

 

Налудничаво бе поведението й и по време на гласуванията. Йорданова гласуваше в подкрепа дори на най-крайните искания на шофьорите за увеличение на пари и придобивки, въпреки че минути преди това колегите й от ГЕРБ бяха обяснявали, че бюджетът няма възможност да ги изпълни. Въпреки това шефката на комисията и в същото време синдикалистка вдигаше ръка „за” всякакви претенции, въпреки че те нямаха шанс да минат, тъй като останалите от мнозинството бяха "въздържал се".    

Странна позиция в спора зае и КНСБ. Вместо да иска от Фандъкова да намери истинско решение на трупащите се проблеми, лидерът Пламен Димитров поиска спиране на услуги, които жителите на София вече са си извоювали и са финансирали. Димитров лансира тезата, че проблемът с извънредния труд на шофьорите, който е един от основните проблеми в декларацията на 1200-те, щял да се реши, като се премахне нощният градски транспорт - извоювана от гражданските организации придобивка преди няма и година. Като втора мярка Димитров поиска да се разредят и част от дневните линии. „Предлагаме намаляване на пробега на годишна база. Цената на това да имаме сегашното разписание на градския транспорт, в това число и нощния, е да се полага извънреден труд. В столичния автотранспорт има 140 водачи по-малко от необходимото. Основната причина за това са ниските доходи”, каза шефът на КНСБ. Димитров обаче постоянно бягаше от директен отговор на въпроса дали подкрепя искането на работниците за увеличаване на основната заплата, която те определят като изключително ниска. Вместо това синдикалният лидер, до когото неотлъчно стоеше заместничката му Йорданова, непрекъснато повтаряше, че проблемите щели да се решат не на улицата, а на масата на преговорите.

В крайна сметка Фандъкова се видя принудена да предложи, а общинският съвет прие второ увеличение на заплатите на водачите в градския транспорт от 1 април. Въпреки че първоначално искаше такова да има от второто шестмесечие на годината, като се оправдаваше с възможностите на бюджета, миналия четвъртък кметът внесе спешни мерки за справяне с недоволството. Решено бе още от следващия месец основните заплати на шофьорите в столичния автотранспорт и на тези в електротранспорта да се изравнят и да станат 1150 лв. Ръстът ще е по-голям за водачите на автобуси, тъй като досега техните стартови възнаграждения бяха по-ниски от тези на ватманите. Фандъкова и заместникът й по финансите Дончо Барбалов предложиха още бонусът за добре свършена работа на шофьорите да се увеличи от 60 на 100 лв. Според  Барбалов така с по-високите ставки и с останалите придобивки като пари за храна, клас, процент от продадените билети и т.н. брутната заплата на заетите в обществения транспорт ще достигне 1800 лв. Ниво, за което Слав Монов твърдеше още през януари, че е достигнато. Кметът и заместникът му признаха, че с новото увеличение се надяват да вкарат свежи сили в гаражите и

 

да заинтригуват професионални шофьори от други градове

 

Свободните места в „Столичен автотранспорт” са 135, а в "Столичен електротранспорт" - 116. Недокомплектът води до незаконно много извънредни часове труд. Само през януари ватманите и шофьорите са работили средно по над 28 часа извън лимита при позволени не повече от 150 на година. През февруари бройката паднала до около 25. Шофьори от двете дружества се оплакаха, че поради липса на хора не са излизали в отпуск от 2017 г.

Конфликтът между Столична община и наетите от нея водачи в градския транспорт за пореден път показа, че повече от десет години ГЕРБ управляват града, като тичат да замазват положението постфактум и че започват да решават проблемите едва тогава, когато за тях се вдигне шум. Показа също и че умението на кмета и на останалите отговорни фактори в общината да предвиждат и да управляват кризи е равно на нула. Въпреки всички срещи и изявления през последните две седмици без отговор остана въпросът защо всяка година бюджетът на столицата приключва с излишък от милиони събрани, но неизразходвани левове, а в същото време Фандъкова и заместниците й постоянно повтарят: това са неговите възможности. И променят тезата едва тогава, когато пред прозорците им застанат недоволни граждани. Тогава изведнъж пари се намират на пожар и протестиращата група получава това, за което се бори.   

Ключови думи:

градски транспорт, София

Още по темата