Медия без
политическа реклама

Сегашна стойност

Утопия за самоубийци

Снимка: Архив

Рутгер Брегман е 30-годишен холандец, историк по образование, журналист по професия, икономист като хоби, утопист по убеждения, революционер по неизбежност на съдбата. Вече е написал четири книги, за една от тях, „История на прогреса“, получи наградата за най-добра холандска нехудожествена книга за 2013 г., а с последната, „Утопия за реалисти“, публикувана във виртуалното издание „Кореспондент“ в края на 2016 г., а през 2017 и на хартия, той стана истинска световна знаменитост. Честно казано, големият пробив на този „вундеркинд на новите идеи“ (сп. „Гардиън“) бе видеото от речта му с идеите от тази книга пред Световния икономически форум миналата година в Давос. За броени месеци „Утопията“ на Брегман е преведена на над 40 езика и стана нещо като универсален манифест на днешната вълна от протестъри и реформатори, заливаща целия западен свят. Сравняват заразните (viral) идеи на „Утопията“ с прословутите „95 тезиса“ на Мартин Лутер (1483-1546) и това наистина е

манифест, призоваващ към дълбоки промени,

които да преобърнат цялото общество. Идеи от „Утопията“ ще намерите в платформите на всички протестни движения, а вече и в програмните речи на американските социалисти. Те са изключително прости, ясни и фокусирани:

● безусловен базов доход;

● 15 часа работна седмица;

● отворени граници.

В разказна форма идеята за „идеалния свят“ гласи: Всяко човешко същество на земята трябва да има право да получи безусловно, без всякакви изисквания, ангажименти и без да работи нищо, такъв доход, който му позволява да живее „човешки“, без лишения; онези, които решат да се трудят, да са ангажирани до 15 часа на седмица (под половината от нормалното работно време сега) и трябва да имат правото да се заселят в което място на света пожелаят. Очевидно

в тези идеи няма нищо ново,

всяка от тях има векове предистория в социалните теории, ново е съчетанието им в един пакет и крайния радикализъм, с който се предявяват като искания. Наивно и едностранчиво е обаче възприемането на „Утопията“ просто като „социализъм“. Вярно, в основата й са социалистическите аргументи (експлоатация, присвояване на доход, обедняване на масите, паразитизъм на капитала) по „Комунистическия манифест“ на Маркс. Старата идея: „богатите получават несправедливо голяма част от дохода, бедните обедняваме все повече – обаче ние сме много, много повече, хайде да се обединим, да вземем властта, да им вземем парите и да ги разделим честно“. Но социализмът е дотук, нататък

проектът за реформата е чист анархизъм,

оригинален при Брегман е моделът на етатичен анархизъм (простете за грубия оксиморон, но точно за това става дума): държавата е пълновластен публичен монопол, който със сила прилага закона (диктатура на мнозинството!), облага и събира данъци, но оттам нататък всеки „патернализъм“ й е забранен, чиновниците нямат право да решават как да се харчат събраните пари, те по закон се изплащат пряко на гражданите като универсален базов доход и на техни комуни и комунални предприятия (колективи), които организират и предлагат нужните социални услуги, където пазарът се проваля. Самият пазар и основата му, капиталистическото производство си остават за генератор на дохода, който ще се разпределя и потребява в утопичната социална схема. Но как ще се финансира реформата, кой ще я плати?

Данъци, данъци, данъци е краткият отговор на Брегман. Популярното „ще им вземем парите“, обаче без болшевишката „експроприация на експроприаторите“, т.е. няма да се отнеме капиталът на капиталистите, „народът“ няма да се заеме с организацията на производството, например чрез държавата („съветска“ администрация или „тройките“ на Троцки), а ще остави тази грижа на капиталистите (при Брегман „предприемачи“). Ще се отнема само доходът. Каква част от произведения доход (добавена стойност) трябва да се отнеме, за да се плати безусловният базов доход и за разширеното (extensive) социално потребление, с безплатно образование и безплатно образование?

„Идеалната държава“

по думите на Утописта трябва да е „нещо като Швеция“, но очевидно ще трябва да е с доста по-високо от шведското облагане, поне 70-80%, и то ако предположим, че след популистката революция брутният продукт ще остане неизменен и всички ще продължат да произвеждат колкото днес, въпреки че трябва да внасят огромната част от всичко произведено в общия бюджет. Колко дълго ще съществува „Идеалната държава“, също е загадка, като вземем предвид, че третият й фундамент – отворените граници, само след една-две години ще я напълни предимно с китайци, индийци и араби. Тези три групи имат най-голяма популация от всички желаещи да живеят в „идеална“ държава, а те не дават вид, че могат да живеят в разбирателство помежду си. Всъщност нямам никакво намерение да представям аргументите на критиците на тази пандемично разпространяваща се утопия. Сред икономистите те са абсолютно мнозинство. Всеки може да прецени сам доколко е реалистичен този

Манифест на популизма

и неговата базисна хипотеза – че обществена формация, която произвежда по капиталистически, облага по комунистически и харчи с популистко, анархистично вдъхновение, е напълно възможна, даже „реалистична“. Самият Бергман твърди, че неговият модел е точно такъв, нито ляв, нито десен, а „прогресивен“, „про-производствен“, защото безусловният базов доход създавал основата за разцвет на предприемачеството, на създаването на нов капитал, навлизането на нови идеи в бизнеса. Но като всички утописти ни уверява, че предимствата на новия модел ще се разкрият само ако бъде наложен със закон. Най-добре навсякъде – в целия Европейски съюз, ако не в целия свят. Да излезем още днес по улиците! Да протестираме! Да вземем властта! Да поканим всички желаещи заселници, да обещаем на всички граждани достатъчно пари за „човешки живот“, безплатно образование и здравеопазване, да наложим тридневна (15 часа) работна седмица и да зачакаме. Резултатът ще е най-масовото самоубийство на обезумели нации в човешката история.