Студентският град отдавна не е студентски. Предвиденият някога за кампус столичен квартал може да бъде оприличен на строителна площадка, на свърталище на кучета, дори на малкия Лас Вегас - заради концентрацията на нощни барове и дискотеки. И докато общината носи вина за първите две сравнения, за третото са отговорни университетите, които от години са гръбнакът на увеселителния бизнес там. Учебните заведения често използват вратички в законодателството или открито го нарушават в полза на големи заведения, като им осигуряват работа посредством имотите си.

Ролята на вузовете е да развиват науката, културата, иновациите, да осигуряват подготвени кадри за бизнеса. За тази цел родните университети получават държавна субсидия и разполагат със сграден фонд. По-големите от тях

се разпореждат със стотици помещения, 

предоставени им с акт на МС още през 1997 г., които могат да отдават под наем за общежития и обслужващи обекти - бюфети, магазини, стол-ресторанти и др. На практика обаче се оказва, че в стаите и залите на университетите се помещават едни от най-рентабилните увеселителни заведения в Студентския град. Това е всеизвестен факт, както за всеки прекарал студентските си години там, така и за министерството на образованието. Още през 2012 г. в одитен доклад на МОН се констатира, че вузовете масово са наемодатели на клубове и дискотеки в нарушение на закона. Познатата картинка наскоро обаче отново попадна в общественото полезрение след казуса с Университета за национално и световно стопанство (УНСС), който поиска и за броени дни получи от държавата 7.5 млн. лв. за дострояване на нов учебен корпус. "Докога университетът ще стопанисва чалготеки и нощни клубове, нарушавайки Закона за висшето образование?", попитаха тогава съвсем резонно от Сдружението на майките, които настояха просветното министерство да прекрати срамната практика.

УНСС печели 7000 лв. месечен наем

от 540 кв. м зала в двуетажната сграда на Стол 33. Получава се така, че през деня студентите се хранят в сградата на УНСС, а вечерта там купонясват в една от най-популярните чалготеки в квартала - "Клуб 33". Имотът е отдаден под наем още през 2013 г. за следващите 10 г., през които трябва да се използва за "дискотека-бар". В. "Сега" попита университета дали това не е нарушение на Закона за висшето образование, тъй като залата му се използва за заведение, а не по предназначение. Вузът обаче отрича всякакви нередности. "Предназначението на обектите е определено от държавата още при тяхното построяване и не е променяно. В този смисъл няма нарушение на нормативните актове. Например Стол 33 преди 1989 г. е бил младежки дом, но впоследствие държавата променя предназначението му на „дискотека бар и ресторант", обясняват от УНСС. Няма уточнение какво е наложило промяната. Според документи, цитирани от в. "Стандарт", тогавашният областен управител и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов издава през 2012 г. акт на имота за публична държавна собственост с предназначение "дискотека-бар". Справка в търговския регистър показва, че съдружник във фирмата, която е наела помещението за дискотека, е столичният общински съветник от ГЕРБ до 2012 г. Иво Тонев.

УНСС обаче далеч не е изключение. При Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) ситуацията е дори по-фрапантна, тъй като

наемателят не спазва договора си с учебното заведение

Вузът отдава под наем 256 кв. м помещение в блок 35 в Студентски град на заведението "Клуб 35". Според тръжната документация предназначението на залата е "за интернет кафе и копирни услуги". Проверка на в. "Сега" установи обаче, че такива не се предлагат. "Интернет кафето" всъщност е нощен клуб, който работи до ранните часове на деня. Част от него се помещава в блока, а другата част се води преместваем обект, разрешен от главния архитект на район "Студентски" още през 2010 г. Две години по-късно от МОН констатират, че допълнително изградените постройки на практика се превръщат в неделима част от търговските обекти и УАСГ може да изпадне в ситуация, при която да не може да влезе във владение на собствения си имот. Отделно заведението е разположило маси за сядане и шатри в голяма част от парка пред блока, въпреки че теренът е отреден за кампус в Общия устройствен план. На тази зелена площ няма ни една пейка, за сметка на това студентите са свободни да седнат в "Клуб 35". И тъй като заведението е огромно и му е необходим склад, то си го наема отново от университета. Този път в съседния бл. 34, където помещението се използва за "търговска и складова площ".

От УАСГ обаче категорично отказват да обяснят защо отдават под наем имоти, които се използват за нощни барове. В. "Сега" попита университета как ще коментира това нарушение на Закона за висшето образование и Закона за държавната собственост, откъдето поискаха въпроса по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). След две седмици получихме отговор, че

"този въпрос не е обществена информация

по смисъла на ЗДОИ". Вузът дори отрича някой от имотите му да е отдаден на заведение, като отговаря, че "те не могат да се предоставят на ресторанти, барове и дискотеки". От университета са категорични, че помещението в бл. 35 се използва по предназначение, а именно - за копирни услуги, въпреки че в. "Сега" не успя да получи такива на място. На въпрос дали УАСГ може да си върне имота, след като той е свързан с вентилационна система с допълнителната постройка на заведението "Клуб 35", от учебното заведение бяха лаконични: "Да". Става ясно още, че барът ще функционира в блока до 2022 г., тъй като тогава изтича договорът за наем.

Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ) пък се опита

да се оправдае с вратички в закона

Алма матер отдава под наем две помощения в Базар - Стол 4 в Студентския град. Проверка на в. "Сега" показа, че заведението "Мейсънс" използва едната стая в двуетажната сграда за кухня, а другата за склад. На въпроса ни дали СУ ще прекрати договорите си с клубовете, оттам заявиха, че "университетът не отдава имоти под наем на заведения". Дори правят уточнението, че "единствено СУ не е допринесъл за негативното развитие на Студентски град като място за увеселения". Попитани конкретно за двете помещения в Стол 4 обаче, от университета посочиха, че те са "отдадени за търговска дейност, без право да се извършва продажба на алкохол, с цел обслужване и социално задоволяване на нуждите на студенти, преподаватели и служители на СУ".

Факт е, че в рамките на самите имоти не се продава алкохол, но те все пак служат като неделима част от заведението "Мейсънс". Университетът обяснява това с аргумента, че се отдават "само отделни части от имоти държавна собственост, които не могат да бъдат използвани за образователна дейност поради различни причини - като вида и местоположението им (например павилион в двор на факултет) или лошото им състояние. Това от своя страна спомага за ефективността на управлението им, като намалява разходите за поддръжка и дава възможност за облагородяването им". От СУ допълват, че договорите за отдаване под наем са проверявани от различни одитиращи институции и не са констатирани нарушения. Проверка е имало и на въпросните стаи 41 и 42, които се ползват от заведението "Мейсънс". Тя е констатирала, че в едното помещение е извършена реконструкция - премахната е стена, деляща го със съседния офис.

Какво прави обаче МОН по въпроса?

Преди месец просветното министерство даде три университета - УНСС, Софийския университет и Медицинския университет, за проверка на Агенция "Държавна финансова инспекция" (АДФИ). Следващите в списъка са ТУ-София, УАСГ и др. Отделно от това проверка ще прави и вътрешното звено за одит на образователното министерство. Както стана ясно обаче, това не е първият одит, който МОН подхваща. Не се наблюдава никаква промяна след последния през 2012 г., в който изрично са казва: "Висшите училища да не отдават под наем имоти или обособени части от тях за извършване на дейност, различни от предвидените в чл. 6 от Закона за висшето образование, а именно за ресторанти, дискотеки, кафе-барове и др. питейни заведения".

Всъщност за практиката на университетите се разбра, когато през декември 2008 г. пред вече съборената дискотека "Амнезия" беше брутално убит студентът Стоян Балтов. Дискотеката се оказа незаконна, тъй като имала разрешение да функционира като "временен преместваем обект" върху терен, предназначен за озеленяване и строителство на параклис. Вместо това върху него са излети 74 куб. м бетон за построяването на дискотеката. Жестокото убийство на младия мъж предизвика вълна от недоволство сред студентите, които излязоха на шествие срещу корупцията и насилието, превърнали Студентския град в царство на порока. Тогава беше създадена работна група, която да обсъди как да се развива кварталът. В нея участваха трима депутати, а начело бе вечният районен кмет на Студентския град Димитър Дилчев. Той управлява районната община вече трети мандат с подкрепата на ГЕРБ. 

11 години след трагедията държавата още не си е научила урока. Заведенията днес в Студентски град са дори повече, отколкото през 2008 г. Голяма част от тях функционират благодарение на университетите, които нарушават закона, за да им осигурят работа. Други пък са облагодетелствани от районната община, която ги е узаконила като "преместваеми обекти" въпреки размерите и местоположението им.

ИМОТИ

От УНСС имат 32 имота, от които към момента отдадени под наем са 23, един е в тръжна процедура, а 8 са свободни. От университета посочват, че "обектите са дадени под наем в съответствие с тяхното предназначение (определено от държавата и описано в актовете за публична държавна собственост), както следва: 3 за складове, 3 за офиси, 3 за магазини, 1 за интернет клуб, 4 за клуб-кафе, 1 за пералня; 3 за покривно пространство, 1 за дискотека, 1 за ресторант, 1 за банкомат и 1 за кафемашини". 

От имотния регистър на СУ е видно, че университетът разполага с 202 предоставени от държавата имота за най-различни нужди - за учебна цел, за жилища, за ниско застрояване, столови, административни сгради, за ремонт, за магазини, за лаборатории, складове, оранжерии, гаражи, в това число за разсадник, ковачна, дърводелна и дори свинарник. "Имотите - публична държавна собственост, са предоставени за изпълнение на функциите на университета - образователна и научноизследователската дейност, както и за осигуряване на социално-битовото обслужване на студентите и докторантите, преподавателите и служителите", казват от университета. Оттам са категорични, че СУ не отдава под наем имоти на барове и на дискотеки. "Това е единственият университет, чийто Академичен съвет още преди 15 години е взел решение, че в отдаваните под наем от университета имоти не може да се продава алкохол. Поради това единствено Софийският университет не е допринесъл за негативното развитие на Студентски град като място за увеселения", твърди СУ.

На УАСГ държавата е предоставила 51 имота. На въпрос към архитектурния университет колко от тях са отдадени под наем на ресторанти, барове и дискотеки, оттам отговориха, че "имотите не могат да се предоставят на визираните. Същите се предоставят на физически или юридически лица съгласно условията в тръжната документация".

ЗАКОНЪТ

Поне два закона свидетелстват, че университетски имоти на вузовете се отдават под наем в разрез с предназначението им. Законът за висшето образование е ясен какви може да са дейностите на университетите. Според неговия чл. 6 висшите училища са юридическа лица с три вида предмет на дейност - подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност, повишаване квалификацията на специалисти и развитие на науката, културата и иновационната дейност. Законът за държавната собственост пък урежда темата за въпросните имоти. Чл. 16, ал. 2 от него гласи, че отделни имоти или части от имоти публична държавна собственост могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 (т.е. след търг) за срок до 10 години, "при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление". Какво е предназначението им, е пределно ясно от първия закон.

ПРИХОДИ

Приходите от наем на УНСС са около 25 хил. лв. СУ пък печели около 100 хил. месечно. Оттам обясниха, че първоначалната наемна цена на имотите им се определя с решение на Академичния съвет в съответствие с чл. 41 от ППЗДС, след което се провежда търг с тайно наддаване и договор се сключва с предложилия най-висока цена наемател.