Медия без
политическа реклама

ПРОСВЕТА

Училищата трябва да имат повече автономия в пандемията

Фокусирани върху ключовите 4-ти и 7-и клас, подценихме емоционалния преход на децата от 5-и клас, казва директорът на "Българско школо" Даниела Тодорова

Илияна Кирилова
Даниела Тодорова завършва международни икономически отношения в УНСС, след което работи в областта на маркетинга, продажбите и управлението на качеството. Придобива професионална следдипломна квалификация „учител“ в СУ „Св. Климент Охридски” в партньорство с фондация „Заедно в час”. От 2018 г. е директор на частно средно училище "Българско школо".

- Г-жо Тодорова, със свито сърце ли посрещате новата учебна година, или напротив - имате надежда, че тя ще е по-добра?

- Положително настроен човек съм и максимата, която ме води, е: "Очаквай най-доброто и бъди подготвен за най-лошото". Голямо предимство е, че във време на разкъсващи противоречия с екипа сме в синхрон относно стратегията ни за действие в текущата неясна и несигурна обстановка. Избрали сме да се фокусираме върху организацията на учебния процес и това как да направим преживяването на децата в училище, независимо колко дълго продължи то, максимално смислено и ценно за тях.

- Получихте одобрение от МОН за иновации в преподаването. Какви промени очакват децата?

- Иновативният ни проект е свързан с въвеждането на изследователски подход в преподаването на математика в прогимназиален етап. Одобрена е кандидатурата ни за IB (Международен Бакалауреат) училище и започва период на тестово внедряване на тяхната MYP програма. Това е програма, която осмисля визията за развитие на училището, защото впряга усилията на децата в смислен изследователски процес, който ги води до задълбочено разбиране на големи концепции. т.е. отстъпваме от фактологичното учене и се насочваме към знание, което е преносимо в различни ситуации и области. Това в по-голяма степен би позволило на децата с наученото да решават проблеми, да търсят възможности за промяна и като цяло да допринасят за развитието на обществото. Освен това тръгва първата ни паралелка осми клас. Всички тези проекти изискват много творческа енергия, сериозно екипно планиране, отдаденост и не ни остава много време за тревоги, излишни спорове и разногласия.

- Как намирате новите насоки на МОН за действие в условия на пандемия?

- Нашата малка родителска общност от 500 семейства е отражение на това, което се случва в обществото ни - полярни мнения, много емоции, различни приоритети, разнопосочни идеи кой е най-добрият курс. Постигането на баланс в такава ситуация е предизвикателна задача. Въпреки това категорично подкрепям идеята за превес на локалния принцип и за възможността директорите да имат повече автономност при вземането на решения, що се отнася до затваряне или продължаване на присъствени занятия. Да, трудна задача е да балансираш и отговорността тежи много, но директорите са тези, които имат най-точен поглед какво се случва в тяхното училище, какви са тенденциите, в какво състояние е екипът и какво може да поеме. Разбирането ми е, че в трудни времена като тези, в които живеем, всеки трябва да поеме своята част от отговорността - да си непрекъснато в опозиция е лесно, да вземеш решение и да застанеш смело зад него - не всеки може.

- Как да се намери балансът между крайните мнения за изцяло присъствено и за изцяло дистанционно обучение?

- Много трудно. Лично за мен това е най-сериозното предизвикателство в управлението на училището, защото разбирам тревогите и напрежението на родителите, искам всички да се чувстват спокойни за децата си - че се грижим за безопасността им, но и че ги обучаваме ефективно и те напредват в развитието си. Но в крайна сметка нормативната ни уредба дава възможност за избор на различни форми на обучение - индивидуална форма, самостоятелна форма. От миналата година се появи и възможността семейството да избере обучение в електронна среда от разстояние. Така че родителите имат избор, затова не е справедливо цялата система да минава на режим дистанционно обучение. Както казах, нека всеки поеме своята част от отговорността.

- Очаквате ли много ученици да поискат по лично желание да минат в дистанционно обучение?

- В началото на септември направихме проучване на нагласите сред нашите родители. На този етап 4% от тях обмислят варианта да преминат в такава форма на обучение. Над 80% от семействата са заявили подкрепата си да бъдем колкото е възможно повече време присъствено в училище, разбира се, спазвайки мерките и насоките за безопасност на училищната среда.

- Колко учители са ваксинирани при вас?

- Към момента 20% от екипа са ваксинирани и още 20% са преболедували COVID-19. Мненията относно ваксинирането са много разнопосочни. Имам дори хора в екипа, които са готови да се откажат от учителската професия, ако се усетят принудени да се ваксинират. Аз полагам усилия да не влияя с моето мнение. Смятам, че за поставянето на ваксина всеки трябва да има свобода сам да реши какво да предприеме.

- Какво показва вашият анализ на дистанционното обучение досега? 

- Мога смело да кажа, че към настоящия момент работя с един от най-добрите училищни екипи, и то не заради присъствието на този или онзи учител, а заради правилната комбинация от качества, компетенции и нагласи на отделните хора. Дистанционното обучение е специфична форма, която - за всички е ясно - не е най-подходящата като цяло за децата от начален и прогимназиален етап. Въпреки това като екип сме направили най-доброто, за да може децата да са академично добре подготвени. Категоричният, макар и бавен ръст в резултатите на националното външно оценяване по математика за трета поредна година, стандартно доброто представяне по български език и литература са доказателства, че академичната подготовка на децата е на ниво. 

В условията на дистанционно обучение обаче социалното и емоционално развитие на децата си остава почти невъзможна задача. Една от много важните функции на училището е да постави децата в среда с техни връстници, в която се учат да отстояват и да уважават граници, да влизат и да излизат конструктивно от конфликти, да приемат своята загуба и да уважават победата на другия отбор. Семейството трудно може да замести тази функция, а виртуалното училище няма как да я предостави. Тази година си дадохме сметка, че фокусирани в академичната подготовка на “ключовите класове”, които ги чака национално външно оценяване - 4-ти и 7-и клас - бяхме подценили емоционалния преход и необходимостта от подкрепа на децата от 5-и клас. И за пореден път си дадохме сметка, че нашата роля като образователна институция е колкото свързана с академичната подготовка на децата, толкова и с моделите на поведение, които виждат в училище от страна на своите учители, ценностите, философията и културата, които са установени в училището.

- Какво бихте искали да кажете на учениците, на родителите и на учителите в системата на прага на новата учебна година?

- На първо място, нека всеки се погрижи за своето здраве - личното здраве е лична отговорност на всеки от нас. На второ място, нека бъдем изискващи към себе си и подкрепящи и толерантни към другите около нас. Времената са трудни и всеки от нас се бори със страхове, предизвикателства, съмнения, тревоги, взема трудни решения. Упреци, натиск, прехвърляне на отговорността не помагат на никого и не водят до нищо смислено. И не на последно място, пожелавам хладнокръвие и далновидност, за да вземаме разумни решения, за които няма да съжаляваме след години.