Грандиозният план на френския президент Еманюел Макрон за ЕП може и да се е провалил, но духът му продължава да е жив. Той искаше електоратът в ЕС два пъти да гласува на европейски избори – един път за евродепутат от своята държава или регионален избирателен район и още веднъж за транснационална листа, в която са включени кандидати от цяла Европа. Това няма да се случи – поне на предстоящите в края на май избори – но пък не спира партиите да си избират кандидати за евродепутати от друга държава. Свободата на движение не само че дава на гражданите на ЕС право да живеят и работят навсякъде в общността, но също така им позволява да се кандидатират за евроизборите във всяка от страните членки, разбира се, ако не участват във вота другаде и отговарят на определени условия, сред които е изискване за пребиваване.

Само 4-ма от депутатите в досегашния състав на Европейския парламент бяха избрани от гласоподаватели извън родните си страни. В новия ЕП обаче се очаква броят им да бъде по-голям. Все още не са публикувани всички национални листи, но досега е ясно, че поне 20 кандидати за ЕП ще участват във вота от държави, които не са тяхна родина. Дали ще стигнат до Брюксел и Страсбург зависи от избирателите, както и от мястото, на което са поставени в съответната листа.

Бившият италиански зам.-министър по европейските въпроси Сандро Годзи и лекарката от гръцки произход Хрисула Захаропулу се присъединиха към кандидатдепутатската листа за евровота на партията на Макрон „Република, напред“. Захаропулу, която работи като гинеколог и хирург във Франция, заяви след наскоро проведен митинг на партията в Париж, че когато лекува хората, „те ме приемат като лекар, никога не ме приемат като човек, който говори с чужд акцент. Така че защо да не ми гласуват доверие (като кандидат във Франция)?“. Годзи пък е на мнение, че ако се кандидатира в родната Италия „това няма да удовлетвори необходимостта от транснационалност, както ще стане, ако италианец участва във вота във Франция“. И добавя:

„Понякога с малки примери можем да направим голяма промяна,

но трябват мъже и жени, които да представляват тази промяна. Вярвам, че ние сме представители на тази фундаментална промяна. Никога няма да имаме истинска европейска демокрация, ако нямаме преходни моменти, ако не отидем отвън границите“. Този пример е актуален и в двете посоки: Уго Лопес от „Република, напред“ пък е в листата на Европарламента на испанската партия „Сиудаданос“.

Французинът Никола Барние – син на главния преговарящ на ЕС за Брекзит  Мишел Барние – ще бъде кандидат в листата на управляващата в Белгия либерална партия на премиера Шарл Мишел „Реформаторско движение“. „Намирам, че тази иновация идеално отговаря на истинската същност на целта на европейските избори“, казва той пред френски медии.

Барние-младши не е единственият чужденец в белгийската листа за евровота. Бившият еврокомисар от Холандия Нели Крус ще участва във вота като кандидат на Открити фламандски либерали и демократи. Тя ще бъде т.нар. лице на листата – кандидат, чиято задача е да привлече вниманието и да увеличи доверието в партийната кампания, но вероятно няма да спечели мандат. Тя казва, че партията, в която членува в Холандия – либералната Народна партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте – не я е поканила да участва във вота. Но пък с нея се свързал лидерът на Открити фламандски либерали и демократи Ги Верхофстад, „много уважаван политик, когото познавам от дългия си престой в Брюксел и който знае за какво се бори в политиката и в Европа“.

Бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис се кандидатира в Германия – страната, с чието правителство той често влизаше в сблъсъци по време на гръцката дългова криза. Организацията на Варуфакис „Движение за демокрация в Европа 2025" не показва добри резултати в проучванията на общественото мнение, така че вероятно няма да спечели място в ЕП. Той казва, че се кандидатира от листата в Германия, „за да покаже, че

няма сблъсък между Севера и Юга,

между гърците и германците. Единственият сблъсък е между прогресивната политика и авторитарната политика, навсякъде“. Според него „символичното му решение е по-силно“ заради факта, че както е начело на листата на германското „Движение за демокрация в Европа 2025" за евроизборите, той ще оглави и листата на гръцката партия MeRA25 за общите избори в родината му по-късно тази година. „Европейските избори са уникална възможност да се направи кампания из цяла Европа с един манифест за Европа, която искаме“, казва той. „Няма други избори, които да ни дават такава възможност за транснационална политика, която е толкова необходима сега“.

Юрие Леанка пък е един от гражданите, които имат двойно гражданство и ще участват в изборите за Европарламент. Това, което прави кандидатурата му необичайна, е фактът, че той е

имал дълга политическа кариера извън ЕС

Леанка е кандидат за евродепутат от партията на бившия премиер Виктор Понта „ПРО Румъния“ и той е бивш министър-председател на Молдова от 2013 до 2015 г. Както много молдовци и Леанка има също румънско гражданство. Той казва, че неговото "най-голямо предизвикателство" е "да гарантира, че ЕС се разширява на изток".“За съжаление, все още сме съседи, но не и кандидати. Когато получих предложение от добър приятел“ – Понта - „да вляза в листата, веднага приех“. Леанка казва, че ако бъде избран за евродепутат, се надява да донесе „добавена стойност“ като човек с двойно гражданство, тъй като „цени гражданството от държава в ЕС повече от стари или нови страни членки“. Той изразява надежда, че родната му страна един ден ще може да избира свои евродепутати. Молдова и Румъния „споделят една и съща култура, език и история... Също така се надявам да споделяме и едно бъдеще“, казва той.