Законодателното творчество на народните избраници е дъното на парламентаризма. Обществено обсъждане, правила за първо и второ четене, експертни мнения, законови срокове - нищо вече не е същото. Закони се приемат за броени часове - сутринта на първо, следобед на второ четене, влезли в сила нормативни актове се "отлагат", дебатите, ако изобщо ги има, са като пазарлъци на Женския пазар. Юристи почти няма и се стига до невиждани абсурди, тъй като депутатите даже не четат какво гласуват.

В парламента нивото никога не е било толкова ниско. Неприкритият лобизъм се превърна в правило, депутатите вече дори не пишат законите - личи си, че им се подават от тайнствени (и не толкова) автори отвън. Председателят на правната комисия е "на повикване" за всякакви абсурдни поправки и си служи с аргументи, от които биха са засрамили не само преподавателите му по право, но и по български език. Нищо от това, което се гласува, не е в полза на избирателите. Напротив, облагодетелстват се избрани хора, които очевидно назначават депутатите, докато избирателите си мислят, че ги избират. 

Цялото задкулисие вече трудно се крие зад завесата -

оттам се подават грозните мутри от 90-те, ченгетата от Държавна сигурност, новобогаташите, които си препраха имиджа, руските пионки. Техните интереси се прокарват с приоритет и за отрицателно време. Така се стигна до феномена да се приемат текстове, за които всички експерти предупреждават, че не стават, а след това предизвестените проблеми да се "решават" с официалното отлагане или просто неприлагане на закона. Какво тук значи някакво си право? 

Горива, винетки, касови апарати, антикорупция - за поправките в съответните закони

данъкоплатците вече платиха двойно и тройно

Докато депутатите и не помислят да върнат заплатите и хонорарите заради некачествената си работа. Абсолютната безотговорност и безнаказаният лобизъм, които конституцията позволява, дават възможност да се пилеят парите от бюджета, докато в Народното събрание се произвежда боклук. И ако е само боклук - добре. Но не е. Народните представители творят

опасни, нечестни и антидемократични закони

В резултат през последните 10 години властване на ГЕРБ дребният, и особено семейният, бизнес в страната скоропостижно изчезва. Започването на честен бизнес у нас е непосилна задача - всички браншове са парцелирани, а над фирмите, които не са близки до властта, виси данъчна гилотина. Таксата "спокойствие" се събира директно от действащите полицаи, които би трябвало да следят подобни порочни практики да не се случват.  

Парламентът или се прави, че не разбира, или му е поръчано да смачка докрай дребните търговци. Как иначе да си обясним факта, че всички фирми за пореден път трябва да сменят касовите си апарати и да платят за нов софтуер. Така данъчните щели в реално време да им следят оборотите, за да няма криене на данъци. Звучи добре, но в идеални, "лабораторни" условия. В реалността се задава поредният предизвестен хаос. Срокът за новите касови апарати изтича след броени дни, а големите софтуерни фирми не са готови, камо ли бизнесът, който трябва да ползва продуктите им. Данъчните обаче не искат и да чуят многобройните предупреждения, че е невъзможно да се спази краткият срок. Не си и помислят, че е абсолютен грабеж да принуждаваш фирмите през 2-3 години да купуват нов софтуер, понеже държавата не може да се справи с укриването на данъци. И се чудят защо чуждите инвеститори

се оплакват от непредсказуема бизнес среда

и се изнасят един след друг.

Същата каша е с винетките и бъдещата тол такса, която парламентът въведе с лека ръка. Всъщност бързането е заради парите, които трябва да напълнят касата на пътната агенция. От това шофьорите едва ли ще усетят някакво подобрение, защото никой не отчита за какво харчи парите им. Напротив - те са прецакани, дори когато успеят да се преборят с многобройните недомислици на АПИ и да направят почти невъзможното, за да спазят закона и да се сдобият с винетки в срок. Защото управляващите "щедро" разрешиха действието на закона да се отложи, докато те сколасат да оправят кашата, която сами са забъркали. Който платил, платил. Сега се задава огромният проблем с тол таксите, за които АПИ отново е абсолютно неподготвена. И е много вероятно да сме свидетели на

любимата тактика при подобни ситуации - суспендиране на закона

В парламента обаче не само се съсипват бизнеси. Там се създават и монополи, утвърждават се корупционни привилегии без никакви угризения. С пълното съзнание, че подкрепят корупцията, депутатите например разрешиха на общинските съветници да не декларират имуществото си и потенциалните си конфликти на интереси. 

Със същата безотговорност депутатите помогнаха на колегата си Пеевски да се доразправи със съборената от държавната машина КТБ и особено с онези, които са се оказали собственици на желани от него активи. Да измисля формалности, с които да бъдат тормозени медиите, които критикуват управляващите. Да имитира битка с офшорките, когато целият му бизнес е съсредоточен в подобни данъчни оазиси. За да има баланс на интересите на задкулисните групировки, всички да са доволни и никой да не клати управлението.

И за да е пълно безобразието - пак парламентът измени така административния кодекс, че най-скандалните решения - за застрояването и за съсипването на природата, да могат да се обжалват само на една съдебна инстанция. Плодовете от това вече капят по бреговата ивица във вид на бетонирани дюни, които се оказва, че не са дюни. 

Съвсем логично възниква въпросът защо му е на законодателя да си губи времето с цели две четения на законите в парламента. Направо да ги публикува в "Държавен вестник". Какъв е смисълът да има комисиите, "дебатите" в пленарната зала, когато и управляващи, и опозиция гласуват под строй като по времето на социализма. Докога ще си играем на демокрация? И ще крепим тази имитация?