Понякога, без да искаме, опитваме да сме по-католици и от папата. Още не сме въвели пълна забрана на мобилните телефони в българските училища, а вече умуваме над ново ограничение - на социалните мрежи за младежите до 15 г. Идеята бе спомената мимоходом от просветния министър Красимир Вълчев, който се застрахова, че макар да я одобрява в лично качество, само я предлага за дебат. Към момента тя не среща масова подкрепа, защото реализацията й граничи с невъзможност. Темата обаче заслужава внимание - тийнейджърите буквално живеят в TikTok и Instagram. Но вместо да губим обществена енергия с поредната утопична забрана, с която ще отчетем грижа за децата, може да използваме дискусията за нещо полезно. Първо, да си отговорим честно защо се стига до екранна зависимост и можем ли да намалим въздействието на тези фактори, и чак после да мислим за разумни ограничения, но в комбинация със смислени алтернативи, с които младите да запълват времето си.
Корените на проблема
Ясно е, че прекомерното стоене в социалните мрежи има вредно действие върху психическото и когнитивното развитие на децата. Изследвания показват, че то намалява концентрацията, критичното мислене, способността за планиране и интелигентността им, води до тревожност, нарушен сън, дори до зависимост и панически "страх да не пропуснеш съдържание". "Вредите от социалните мрежи при децата са 5 пъти по-големи, отколкото при алкохолизъм - казва министър Вълчев - а българските ученици са на второ място сред 89 държави по време, прекарано пред екраните, и на първо по процент на разсейване". Разумният въпрос е защо се докарахме дотам?
Причините са комплексни и не винаги отговорността може да се хвърли върху конкретен виновник. Понякога родителите допринасят за екранната зависимост, макар и несъзнателно - ако самите те прекарват голяма част от деня в телефон в ръка, децата копират модел, в който екранът изглежда естествена част от ежедневието. Недостатъчното качествено общуване кара някои от тях да потърсят разбиране, признание и внимание онлайн. Доста родители биха признали, че не са поставили навреме ясни правила и ограничения за ползване на телефоните и конкретните приложения, в резултат на което, необезпокоявани, децата им лесно са развили навика да са постоянно онлайн. Но колко ще си признаят, че социалните мрежи компенсират липсата на емоционална връзка на детето им у дома, или че то ги ползва като бягство от стрес и самота?
Разбира се, до зависимост може да се стигне и всичко в семейството да е наред. Младите хора търсят одобрение чрез харесвания и коментари, бягат от скуката и натиска на реалния свят и намират лесен път за това през социалните мрежи. Натискът от връстници също засилва желанието им да бъдат постоянно онлайн, да не забравяме и самите социални мрежи, създадени така, че да поддържат интереса - чрез известия, персонализирано съдържание и безкрайно превъртане. Самите алгоритми на социалните мрежи са умишлено създадени да задържат вниманието, което прави зависимостта част от бизнес модела на компаниите, т.е. не винаги родителският контрол е решението.
Да не пресолим манджата?
Целта на бъдещата забрана би била не наказание, а защита на детското развитие. Експерти обаче предупреждават, че забраните не са най-правилния подход за предпазване на подрастващите от вредното влияние на дигиталния свят. "Забраната сама по себе си не изгражда нито умения за предотвратяване на рисково поведение, нито устойчиви навици или защитни механизми. Безспорно са необходими ограничения и защитни механизми при достъпа на децата до интернет, но те няма да осигурят нито нужната им безопасност онлайн, нито грижа за психичното им здраве, освен ако не са придружени с редица други мерки", посочиха в позиция от Центъра за безопасен интернет. Според тях решението е в дигиталната грамотност – да се развиват умения у децата и родителите за ориентиране в онлайн среда, критично мислене и разбиране на алгоритмите и механизмите за манипулация. "За съжаление, в ерата на изкуствения интелект Министерство на образованието продължава да оставя отворен въпроса как децата получават необходимата дигитална грамотност", казват от Центъра.
"Твърде крайно и неразумно е всички родители да отнемат телефоните на децата - може да се стигне до обратен ефект. Това може да засили интереса и нещата вместо да се тушират, да ескалират", предупреди пред Nova news детският психолог Димитрина Проданова. Според нея всяко прекалено нещо е опасно, не само социалните мрежи. "При децата има значение и личността, и съдържанието, и дозата. В дозата е лекарството, в дозата е отровата", казва тя. По думите й децата под 10-годишна възраст не могат да преценят дозата - не са готови да преработят цялото съдържание и да отсеят кое е вредно. "Случвало ми се е е децата в кабинета ми сами да поискат родителите да ги ограничават, защото не могат да се справят. Отново стигаме до темата за родителското присъствие, а не за прехвърляне на отговорността върху учителите, от които се очаква да бъдат в ролята на лошите", коментира тя.
По думите й родителите би трябвало да проявяват здрав разум по отношение на децата си. За да разберат дали те са развили зависимост към социалните мрежи, могат да наблюдават дали започват да проявяват агресия, когато устройството им бъде отнето. Колко родители ще си признаят честно, че редовно се заканват да вземат телефона на детето си, но редовно не го правят в опит да си спестят поредната разправия и предусещайки гнева, който ще се излее върху тях? В тези случаи по-работещи са спокойните разговори, изслушването, задълбочените и искрени дискусии, вътрешна работа, а не строгите забрани.
Как прилагаме на практика забраната?
Техническият аспект на въпроса в случая е ключов. И сега има ограничение за деца под 13 г. да ползват някои социални мрежи, но всички умело успяват да измамят с реалната си възраст при регистрация. Дори държавите, обсъждащи забрана за достъп на деца до социалните мрежи, като Австралия, Франция и Испания, признават, че проследяването й е изключително трудно, т.е. е възможно е забраната да се окаже само формална.
"Ако една забрана не може да бъде ефективно контролирана, тя би била много вредна, защото ще учи младото поколение, че законите не се изпълняват. Това би било лош знак", коментира пред Нова тв Асен Александров. Според него ролята на училището е да образова децата как безопасно да използват дигиталните инструменти, а не да ги забранява. Освен това би било странно възрастните да забраняват на децата нещо, което самите те правят постоянно. Ако вкъщи родителите не ограничат сами себе си от социалните мрежи, резултатите ще бъдат слаби", смята той.
"Към момента техническият контрол е почти невъзможен, тъй като платформите разчитат на декларирана от потребителя възраст", коментира и експертът по киберсигурност Спас Иванов пред Нова тв. По думите му известно решение би могло да бъде европейският цифров портфейл за самоличност, който ще даде възможност детето да се легитимира еднозначно с държавна гаранция пред социалната мрежа, без да разкрива истинската си самоличност, а само на колко години е.
По този повод депутатът от ПП Божидар Божанов обясни, че подобни цифрови портфейли още няма, макар регламентът за тях да е приет през 2024 г. "Предстои това да се случи. Ние сме внесли законопроект за прилагане на регламента в България. Но работеща реализация в целия ЕС не се вижда на хоризонта в следващите поне 2-3 години", казва той. Според него вместо да се мъчим с неработещи начини да проверяваме възраст онлайн по полу-анонимен начин, просто може да се използват решенията на Google и Apple: Family link и Screen time, с които освен времето на дадено устройство, може да се контролира до какви приложения имат достъп децата и до какво съдържание. "Така родителят може да разчита на собствената си преценка за това какво да разреши и да забрани на детето (освен когато детето е в учебен час - тогава трябва да важат общи правила). преди държавата да мисли как да забранява нещо (което, освен всичко друго, в момента не може да направи както трябва), да промотира адекватен родителски контрол. Нужна е кампания за ползване на Family Link и Screen Time", смята той.
Какъв заместител предлагаме?
"Трябва да бъдем реалисти. Ние не можем да бъдем толкова интересни, колкото може да бъде една социална мрежа. За да могат да се дистанцират от нещо, което им е толкова любимо, децата трябва да имат алтернативи, които да им се предлагат в реалния живот", казва Проданова. "Ограничаването на времето, прекарано в интернет, и предотвратяването на дигитална зависимост са свързани не само със забрани, но и с насърчаването на други занимания в реалния живот. Успешният опит за превенция на зависимости, независимо какви са те, е използването на подходи, които развиват интереси, общности и ангажираност. Успешните държави са тези, които развиват алтернативи - насърчават достъпа до общностни занимания, култура, изкуство и спорт", казват и от Центъра за безопасен интернет.
"Децата се раждат в дигитален свят и е важно още от 1 клас да развиват умения как да живеят в него. Така, както ги учим как да пресичат улицата, по същия начин трябва да ги учим как да ползват онлайн пространството и съответно социалните мрежи. Това децата да не знаят как да използват онлайн пространството е по-страшно от това, че те го ползват", смята Зорница Трифонова от Центъра. Оттам настояват още за широк обществен и експертен дебат за онлайн безопасността, както и за пилотни проекти, повече средства в национални програми за дигитална грамотност и безопасност на училищно ниво, подкрепа на родителите, въвеждане на механизми за контрол върху рекламни практики, алгоритми и данни, които могат да експлоатират уязвимостта на децата и др.
Тийнейджъри също споделят, че не искат пълна забрана, а подкрепа и доверие - да бъдат обучавани как да се пазят онлайн и как да разбират манипулациите в мрежите. Успешен заместител на TikTok може да бъде записването на детето на танци, театрална школа, рисуване или музикални занимания. Всички това помага за себеизразяването и кративността. Вместо да говорят през Snapchat, младежите може да бъдат включени в училищни клубове, където да изразяват мнението си. Посещението на курс по програмиране или STEM клуб в училище би допринесло за развитие на концентрация, логическо мислене и дигитални умения. А участието в доброволчески дейности, стига да има кой да им покаже смисъла от тях, е чудесен начин за изграждане на социални умения и отговорност. Начини явно има, но са далеч по-сложни от въвеждането на една забрана.
