Медия без
политическа реклама

ИНТЕРВЮ

Тишината е най-важното нещо в музиката

В нашия забързан свят хората нямат време да се успокоят и да слушат, смята пианистът и композитор Живко Петров

СНИМКА: Личен архив
Живко Петров е роден на 25 юли 1970 г. във Велико Търново. Завършва Музикалната академия с пиано и валдхорна. През 1997 г. създава формацията Jazz Breakers заедно с Васко Енчев, Венелин Кръстев, Калин Вельов и Стоян Янкулов-Стунджи. През 2007 г. с Димитър Семов и Веселин Веселинов-Еко сформират триото JP3, което вече има три албума. Композитор и аранжор е на песни за Мария Илиева, Белослава, Камелия Тодорова, дует "Каризма", Орлин Павлов, Любо Киров, Лили Иванова. През 2015 г. излезе първият му солов албум "After 4", а това лято - и вторият "Ten", чиято премиера е на 30 август на "Аполония". 

- Имате много сериозно творчество като "гръб" на други музиканти - композитор, аранжор, акомпаниращ пианист... Иска ли се смелост след 20 години да "дебютираш" като солов артист? Това се случи с "After 4", сега е факт и вторият ви самостоятелен пиано албум "Ten". 

- Вероятно се иска по-скоро вяра в това, което правиш. Ние, хората на изкуството, по принцип сме смели хора, защото, за да представиш продукта си, за да го подариш на хората, ти излизаш буквално гол пред публиката. А защо толкова късно? По-скоро става дума за обръщане вътре към себе си. Да си дадеш сметка какво си ти, какво обичаш да правиш, колкото добре си го организирал. 

- С възрастта ли идва интроспекцията, с опита ли?

- С опита, надявам се. За наше голямо щастие с годините човек се осъзнава и се смирява. Като млади искаме да си доказваме много неща, по-експресивни сме, по-стихийни. Не искам да съм млад отново. Благодарен съм, че времето минава по този начин, градивно за мен и посоката, в която вървя. Щастлив съм, че съм свързан с музиката. 

- Скоро, казахте, ви предстои и нов студиен албум с JP3?

- Да, направихме няколко пиеси още през миналата година. Сега предстои да запишем още четири и да издадем нашия следващ албум.

- Завидна продуктивност! Вие работите и в сферата на джаза, и на класиката, и на поп музиката... 

- Продуктивен съм само дотолкова, колкото душата и сърцето ми го искат. Продуктивни в истинския смисъл на думата са Хайдн, Моцарт, ние не можем да се сравним с тях. Работя в областта на малките форми и се надявам те по-лесно да достигат душите на хората. В този забързан свят хората нямат търпение да се успокоят и да слушат хубава музика - говорим за мащабна продукция, каквато е един концерт, една симфония. 

- В "Ten" централна тема е тишината, а това кореспондира с казаното от вас по-горе за забързания ни, пълен с шумове живот.

- Ние, хората на изкуството, често преекспонираме тази дума, но тишината е действително най-важното нещо. Да намериш тишината между тоновете. Защото тогава владееш всеки един тон, той е точно на мястото си, има точно стойността, която е необходима за посланието, което отправяш. Тишината е един от най-важните компоненти, за да бъдеш добър в това, което правиш - дори и да не се занимаваш с музика. Който умее да притихва, той знае и умее повече.

- Може ли да бъде тишината контрапункт на цялата агресия в живота ни?

- Светът стана агресивен за съжаление, но това е част от нашето съществуване и еволюция. Виждаме го навсякъде. Агресията може да бъде и малка, и голяма. Но тя е между нас, залива ни. Не искам да съдя обществото и хората, но се даде възможност на всеки да демонстрира агресията си. В интернет пространството всеки има достъп до всякакви форми на комуникация. Което е и хубаво, и носи своите рискове. Нашето поколение, а и малко по-големите от мен, сме деца на промяната. Минали сме през много неща, сами достигахме до това, което ни е нужно - по някакъв свой начин, с много любов, всеки намираше това, което му харесва. То се превръщаше във втора наша природа. Сега интернет залива по-младите с информация - платена, агресивна... Не им оставя възможност да търсят. Това не е пътят на тишината.

- Процесът по създаването на "Ten" e бил доста дълъг, с колебания и трудности. 

- Много сложен се оказа процесът. Записвах албума четири пъти на различни места поради липса на правилния инструмент. Търсих точния звук и накрая го намерих  - с един прекрасен "Стейнуей", на който записах албума за един час. 

- А за концертите си как успявате да намерите правилните инструменти? Ето сега ви предстои турне из страната...

- Местата за концерти определям според инструмента. Той ми е приоритет - където има хубав роял, там свиря. Обикновено това се случва в художествените галерии на градовете. Това ще бъдат и сцените на предстоящите 10 концерта, които скоро ще обявя, а финалът ще бъде в НДК на 18 декември в кино "Люмиер". Много е трудно да се намерят добри концертни рояли. Бих препоръчал на хората, които искат да подкрепят изкуството в България и имат възможност, да купят няколко хубави пиана в големите градове, за да може да се концертира, да се слуша там хубава българска музика. В Пловдив например, който тази година е Европейска столица на културата, няма хубав инструмент. Това е много смешно. 

- Изумително! Нито един?

- Говоря за големи концертни рояли - това означава "Стейнуей", означава "Фациоли". Не говоря за камерни рояли, каквито има в домовете на богатите хора у нас. При това положение как да поканиш един гостуващ музикант на световно ниво? Мира Кацарова например, която прави своя страхотен "Пловдив джаз фест" вече пета година, ангажира и докарва инструмент от София.

- Следите ли джаз сцената у нас? Прави впечатление, че в провинцията много активно се работи последните 7-8 години, и то точно в посока фестивален джаз?

- Щастлив съм, че се появяват нови фестивали и че хората слушат музика. Защото джазът отдавна не е онзи джаз отпреди десетилетия. Той не е само суинг, джазът е свобода на духа, свобода на мисълта. Музиката, която хората слушат. Защото онова другото, което излиза в интернет и по телевизията, не се вижда по концерти. То практически не е музика. Това са някакви изкуствено създадени личности, които са в пространството по някакъв начин - заради агресивна реклама, заради броя лайкове. Когато излезе на сцена, този "музикант" няма какво да представи. Затова и обществото ходи по концерти, да слуша истинска музика - било то и на Деветашкото плато, било то и на село, ако там се направи т.нар. джаз фестивал. 

- Пишете ли нови песни за поп изпълнители?

- С Ангел Дюлгеров направихме новия албум на Любо Киров. Двамата написахме музиката, Любо веднага "изля" текстовете и го записахме за четири дни в неговия дом. Получи се хубав албум, направихме няколко концерта из страната и София, навсякъде беше пълно, хората - въодушевени. С Белослава предстои да направим специален концерт в Созопол на 5 септември. Ние с нея си сътрудничим вече от 20 години и на "Аполония" ще направим ретроспекция на нашия съвместен творчески път.

- Очаква ви сериозна активност на "Аполония". 

- Да, ще имам три концерта - на 30 август е представянето на "Ten" в Археологическия музей, на 5-и - с Белослава, а на 7-и с Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов закрива фестивала с "Да послушаме кино". Концертът включва музика на големите наши композитори от вечните филми. Вече представихме проекта в София и още 2-3 града, предстоят още концерти. Движим и по-стария проект с музика на Вили Казасян и симфоничен оркестър. 

С Лили Иванова също завършихме две нови песни, тя ще ги представи на предстоящите си концерти в НДК през декември. Едната е преаранжираната пиеса на Георги Черкин "Севдана". Стефан Вълдобрев написа текста, а като гост участва и великият наш цигулар Васко Василев. 

- Как се работи с Лили Иванова?

- Прекрасно. Това е най-големият ни професионалист, най-голямата дама на нашата музика. 

Ключови думи:

Живко Петров