Медия без
политическа реклама

Термометър, гривна, тест - добре дошли в Хонконг!

Журналистът Лоръл Чор описва осемчасовите процедури, на които бе подложена, за да се прибере у дома през Париж и Лондон

19 Май 2020
Лоръл Чор със заветния номер на теста

Лоръл Чор е фотограф, журналист, един от изследователите на "Нешънъл Джиографик". След като в последните месеци отразява кризата в Европа, Лоръл се прибира в родния Хонконг, предавайки на живо в "Туитър" как в китайския административен район разбират противоепидемичните мерки.

------

На "Шарл де Гол" (Париж) служителите на чек-ин гишето на "Бритиш Еъруейз" са с маски и ръкавици. Маските са задължителни в залите на летището. Но в самолета за Лондон и на следващия ми полет до Хонконг за моя изненада никой от екипажа не носи. На борда към Хонконг сме сто души. Това означава, че самолетът - "Боинг 777", е пълен на една трета от капацитета си. Всеки един от нас (с изключение на един човек, който имаше някакво специално разрешение да направи връзка в Бруней) ще влезе в някаква форма на карантина след кацането.

В Хонконг ни посрещат с наръч документи - заповед за карантина и здравна декларация. Раздават ни гривни за проследяване и ни карат да свалим приложение на телефоните си и да се регистрираме в него. Сканираме QR код и инсталираме приложението, което е вързано с гривната. Проверяват дали обявеният телефонен номер работи. Работи - когато се прибера от летището у дома, трябва да се обознача в приложението.

Служител на здравните власти официално подписва и подпечатва декларацията ми за карантината в два екземпляра. Един детайл, който показва колко старателно се внимава за всичко - имаме попълнени формуляри с въпросната декларация от самолета. Но те са набързо ксерокопирани и на летището ни карат да попълним нови, този път оригинали. 

Служителят ми казва, че след 14 дни ще бъда свободна. Пита ме дали има кой да се грижи за мен и дали имам термометър. Когато вижда колебанието ми, ми подава един. Показва ми как да попълвам таблицата с данни за температурата и симптомите, обяснява ми, че трябва да попълня още един формуляр с подробности как ще се прибера у дома (например регистрационният номер на колата) и ми подава папката с всички документи.

 

С гривна и термометър преминавам през гишето

 

за пристигащи и си вземам багажа, както обикновено. След изхода ни разпределят по автобуси и млади мъже в пълно предпазно облекло ни помагат да натоварим багажа си. Раздават ни ярко оранжеви ламинирани карти - отличителен знак, че подлежим на изследване. За целта ни откарват в огромните халета на експо центъра Asia World. Впоследствие ще бъдем номерирани според номера на теста и този номер ще бъде закачен за картата.

Оставяме багажа си и получаваме етикетчета за него. Нареждаме се на опашка да получим комплекти за тестване, раздават ни табелки с номера и ни обясняват как сами да си вземем материал за изследване. Изпращат ни да изгледаме подробно видео как се взема проба за тест.

Трябва да кажеш "круууар" -

 

звукът, с който според видеото мога да извадя слюнка дълбоко от гърлото и да я изплюя в контейнера, който след това трябва да увия в две торбички. Няколко човека внимават контейнерът да не се обърне, докато го подавам.

Накрая ни отвеждат в голяма зала с номерирани индивидуални маси и столове, раздалечени една от друга. Различните полети са групирани в различни редици. Всяка маса има кошче за отпадъци и наръч информационни брошури с правила на поведение и пр. Имам чувството, че целенасочено избягват да ни кажат колко време ще чакаме тук, но един баща с три деца успява да изкопчи информация, че ще бъде около осем часа. Децата отварят учебници и започват да учат.

Една подготвена майка, която пътува сама с малко дете, вади малка плажна шатричка и я разпъва до масата си, така че на детето да му е по-удобно.

Раздават ни сандвичи (имаше и вегетариански) и вода. След час и половина една жена вече нервно обикаля около масата си. Аз си пазя сандвича за по-късно. Цари търпение, усеща се желание за съдействие. Всички сме жители на Хонконг, които се прибират вкъщи и всички знаем какво ни предстои, включително и карантината от 2 седмици. У дома ме чака майка. Тя вече е уведомила жилищната комисия в нашия блок, че се прибирам. Те са в очакване и ще ме напръскат с дезинфектант - и мен, и багажа, още на входа. След това

 

ще дезинфекцират след мен фойето и асансьора на блока.

 

Изглежда в единия час между получаването на гривната за проследяване и комплекта за тестване, някой е успял да въведе в компютър личните ми данни, да ги изпечата и да ги прикрепи към личния ми комплект. Уау!

Чистачи в пълно предпазно облекло идват да вземат използваното кошче за отпадъци. След това идва друг чистач, който оставя ново кошче. Тоалетните изглежда също се чистят начесто.

Наредени сме в 16 колони от по 12 стола (общо 192). Залата е пълна на около 70%, когато решавам да си изям сандвича. Пресен е, макар и блудкав. Хората започват да губят търпение. Има над 20 деца в различна възраст. Предполагам, че идват, за да изкарат карантината преди отварянето на училищата.

Оказва се, че напразно съм пестяла сандвича. Поднасят ни нови пакети с храна - вода, крекери и шоколадови бисквити. Искам си допълнително пакетче бисквити и персоналът - с костюм, шапка, маска и шлем, на драго сърце ми подава.

След шест часа чакане, три редички пътници вече са празни. На седмия час най-сетне обявяват, че пускат нашия полет и ще съобщават по уредбата номерата от ламинираните ни карти. Наред е номер 349. Аз съм номер 423 - най-прекрасното бинго на света.

Тестът ми е отрицателен! Мога да излизам! Трябва отново да дам проба на 25 май - дават ми папка и още един комплект с тест, както и още информационни брошури.

На следващия ден ми се обажда представител на здравните власти. Пита ме имам ли оплаквания. Деликатно ми напомня, че нямам право да напускам дома си през следващите 14 дни. Разговорът продължава 40 секунди. За нарушаване на карантината подлежа на затвор до 6 месеца и глоба до 3225 долара. Властите на Хонконг

 

насърчават гражданите да докладват нарушителите.

 

Така че, ако изляза без гривна, съвсем наистина ще ме е страх от гнева на околните.

В нито един момент от дългото чакане не ме карат да платя нещо. Напротив, ако бях пристигнала в късния следобед или вечерта, правителството щеше да ми плати нощувка в хотел, за да изчакам резултата от теста.

Хубаво е да си у дома, където не те гледат като някакъв луд маниак на тема вируси. Тук хората полагат колективни усилия да сведат инфекциите до нула. Във Франция имах чувството, че хората възприемат вируса като някаква абстрактна лотария, убедени, че трябва да спазват ограниченията, доколкото могат, и да се надяват на късмет.

------------

И малко контекст: Не, това не е бъдещето на пътуването. Имайте предвид, че това е Хонконг, който се опитва да позволи на своите жители да се завърнат у дома, без да застрашат общественото здраве. В момента Хонконг допуска само местни жители да се приберат от чужбина. Всички се тестват, но дори при негативен тест 14-дневната карантина е задължителна. Положителните случаи се отвеждат в болница, а техните спътници - в правителствени места за изолация.

Около половината от вносните случаи на COVID-19 в Хонконг идват от Великобритания. Затова се учудих, че екипажът не носи маски. Към сряда всички нови случаи на коронавирус в Хонконг за последните 23 дни са внесени отвън. Това означава, че никой не се е заразил в града за последните 23 дни. Така че, Хонконг гледа МНОГО сериозно на противоепидемичните мерки.

Ключови думи:

коронавирус, пандемия

Още по темата