Докато културният министър Боил Банов обвиняваше тромавото законодателство за критичното състояние на недвижимите културни ценности, в основите им зацъка поредната нормативно заложена бомба. Новите неадекватни и откровено лобистки нормативни изменения, които улесняват събарянето на изпадналите в немилост и уж защитени от закона постройки, бяха прокарани скришом през преходните и заключителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Пагубната за архитектурното ни наследство промяна е изготвена набързо, без обществена дискусия, без предварителен анализ - практика, която е емблема на това управление. Всичко това се случва на фона на съществуващия само на книга, многократно и безрезултатно променян Закон за опазване на паметниците на културата, както и на фона на липсващите поднормативни актове, на безпомощния и обезкървен Национален институт за паметници на културата (НИНКН). Като прибавим и пълното безхаберие от страна на Министерството на културата, експертите, ангажирани с опазването на културното ни наследство, имат основание за скепсис: системата за опазването на недвижимите архитектурни ценности се разпада. Обречени ли сме на архитектурен кич и безпаметност?

Помните ли на мястото на коя сграда се появи петзвездният гранд хотел „София“? Старата градска библиотека на София в градинката на Народния театър отстъпи мястото си на 9-етажната луксозна постройка, която изникна с претенцията, че съчетава духа на архитектурата от 1892 г. и съвременните тенденции на строителството. Според експертите обаче сградите с фасади, имитиращите нещо старо, са чиста проба архитектурен кич. Карето при Народния театър, което е и част от историческия център на столицата, e едно от най-апетитните за застрояване градски пространства. Инвестиционната агресия от години обстрелва легендарния гранд хотел "България", до този момент без успех покрай сериозния отпор на Съюза на архитектите и гражданите. Този път обаче на сградата - паметник на културата с национално значение, май няма да й се размине. Преди години старият хотел без малко да се превърне в мол. Според заявения идеен проект комплексът трябваше да бъде надстроен с няколко етажа, въпреки законовата забрана. Междувременно сградата смени собственика си, но с това мъките й не свършиха. Последният й притежател, бизнесменът Мирослав Печев, също отдавна напира

да промени ценния архитектурен комплекс

Преди две години се опита да го надстрои откъм бул. "Цар Освободител" и жълтите павета, но защитниците на недвижимите културни ценности отново успяха да спрат посегателството. Защото всяко надстрояване би нарушило перфектните й пропорции и добре премисленото решение на авторите й - архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Последните инвестиционни намерения към гранд хотел "България" са за надстрояване на част от комплекса от страна на "Аксаков", както и за вдигане на нова пететажна постройка до зала "България". Така карето около Народния театър ще смени тотално визията си. Работният устройствен проект за строителство в комплекса е одобрен от главния архитект на София арх. Здравко Здравков, а от направление „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община информират заинтересованите лица за инвестиционните намерения с публикация на сайта на район "Средец" от 14 март. 

Още една заявка за модерна бизнес сграда на няколко крачки от Народния театър взриви общественото недоволство тези дни - осем етажа с търговска част и подземен паркинг. Отпорът на гражданите, многобройните възражения на различни институции, активизираха за намеса в казуса дори кмета на София Йорданка Фандъкова, която се зае да върне статута на културна ценност на триетажната кооперация на ул. „Кузман Шапкарев“ №3. Бившият архитектурен паметник излиза от регистрите на Националния институт за паметници на културата (днес НИНКН) през 2008 г. под претекст, че автентичността на сградата е нарушена, тъй като непрекъснато е сменяла функциите си. Истинската причина е друга - за улеснение на инвестиционните намерения на новия й собственик, фирма „Тулекс“. Сградата е замислена в необароков стил през 1924 г. като дом на генерал Андреев, както и съседната й - домът на проф. Стефан Ватев, дело на арх. Никола Лазаров. Двете постройки, както и останалите стари сгради в района, са ценни в своята заедност, тъй като 

определят общата визия на площада около Народния театър

Една модерна висока постройка сред тях ще боде очите на минувачите, поясняват архитекти. Инвестиционните намерения към този имот са заложени още през 2015 г. В изготвения тогава Подробен устройствен план за централната "Зона А" е внесено мотивирано предложение в непосредствена близост до Народния театър да се застроят две шестетажни офис сгради, тази на "Кузман Шапкарев" с търговска част и трафопост, като новото строителство започне след събарянето на старата. През 2017 г. на основание на този проект е издадена и виза за проектиране на работен устройствен план от главния архитект на Столичната община. Публикуваните на сайта на район "Средец" инвестиционни намерения предизвикаха бурни обществени реакции. Това принуди кмета на района Мария Аначкова също да излезе със становище, в което подчерта, че новото строителство в историческия център на града ще има негативен ефект. И че компетентните органи трябва да защитят силуетите на улиците „Кузман Шапкарев“, „Ген. Гурко“ и „Иван Вазов“, които са част от исторически развилия се градски център.

Преди да започне каквото и да е строителство на мястото на къщата на ген. Андреев, в имота трябва да влязат археолозите. Тъй като става въпрос за част от Втора защитена зона на Археологическия резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“ с категория „национално значение“, най-напред трябва да се направи пълно спасително археологическо проучване в границите на имота. Така преди време ценната археология спаси от събаряне хотел, за чието място имаше намерения да се изгради 18-етажна сграда с жилищна, офисна и търговска площ. "Появата на

толкова висока сграда на това място

щеше да промени и унищожи архитектурната визия на целия район. Тогава обаче не бяха спазени редица нормативни изисквания. За да се построи такава огромна постройка, трябва да се осигури и съответният автопарк. Тъй като няма откъде да се намери такава площ, трябваше да се направи подземен паркинг. Само че под градинката пред хотел "Рила" се намира краят на Сердикийската крепостна стена", припомня арх. Валентина Василева. 

Пречка на апетитите за застрояване засега е и сградата на ресторант "Синия лъв", някогашното кафене "Средец", една от най-старите оцелели до днес постройки в столицата. Построена е през 1885 г. по проект на австрийския архитект Петер Паул Бранг. Сградата е собственост на район "Средец", но пък притежава най-ниската категория на архитектурна ценност - за сведение, което означава, че сравнително лесно може да бъде съборена. Вече съгласуваният ПУП на зона А юг предвижда нов строеж до нея, също на шестетажна сграда. Арх. Валентина Василева разказва, че проектът, който съюзът на архитектите успява да стопира през 2015 г., е бил направо безумен. Според него новата 18-метрова постройка заклещва от двете страни "Синия лъв" и го прекрачва с мост отгоре. "Бяхме достатъчно аргументирани и за радост думата ни беше чута", разказва арх. Василева.

Макар и архитектурна ценност, сградата, построена като

юзина на Царския дворец

на улица "Московска" № 11 също е обречена на изчезване. Проектът за надстрояването й е съгласуван от Министерството на културата. Построена е през 1879 г. с дарени от гражданите средства, по проект на архитектите Грюнангер и Рупелмайер. В средата на 2015 г. с подробния устройствен план Столичният общински съвет забранява в тази част на града да се строи и надстроява и взема решение да се разкрие античният театър на Сердика. Планът обаче падна в Административния съд. Две години по-късно общината губи делото и на следващата инстанция - Върховния административен съд, и инвеститорският интерес за издигане на 7-етажна сграда на "Московска" 11 получава зелена светлина. Съгласно заповедта на министъра на културата в рамките на застрояването трябва да има пълно спасително археологическо проучване. Впрочем надстрояването щяло да запази фасадата на  старата кокетна постройка. Археологическите разкопки пък щели да влязат в приземните етажи, както в съседния хотел "Арена ди Сердика".

Да разчистиш пътя пред новото модерно строителство,

като събориш пречкащите се в краката му сгради, никак не е трудно. Занапред обаче ще става съвсем без усилия и пред погледа на всички ни. Проектопредложението за мълчаливото съгласие изненада и експертите, обединени във форум "Културно наследство". Те разбраха за промените от медиите, при това след приключване на общественото им обсъждане на правителствения портал за обществени консултации, тъй като те бяха потулени в друг раздел. Според предложените промени в Закона за архитектурното наследство срокът за съгласуване на инвестиционните намерения се свива. Така вместо за четири месеца, както е до този момент, малочисленият Национален институт за опазване на паметниците на културата ще има само един месец да изготви становището си по заявено инвестиционно намерение. (Одитът на Сметната палата наскоро показа, че на всеки експерт към НИНКН годишно се падат над 3000 обекта.) Така, ако в рамките на 30 дни вносителят на предложението за каквато и да е намеса в сграда паметник на културата не получи становище, липсата на мнение ще се приема за мълчаливо съгласие

да събори сграда, на която е сложил ръка,

и да вдигне на мястото й поредния стъклен мастодонт. Или най-малкото да я ремонтира, да я дострои и по тоя начин да наруши нейната автентичност.

От два месеца на две седмици се свива срокът, в който трябва съответният орган да се произнесе по инвестиционно намерение, засягащо недвижими културни ценности от категории „местно значение", „ансамблово значение" и „за сведение". Ако не го направи в този срок, искането за събаряне на архитектурната ценност също получава т.нар. мълчаливо съгласие. Законовата промяна се лансира под благовидната форма за разчистване на административните спънки пред гражданите и бизнеса.

Това не е първият опит негласното одобрение да се промуши в закон, за да се отвори още по-широко вратата към произвола. Предишният беше с последната промяна на Закона за културното наследство, с която стана възможно вместо от експертите на НИНКН становищата да идват от комисии към общинската администрация. Така изготвянето на становища за проекти, отнасящи се за намеса по културни ценности от ниво „местно значение“, стана част от правомощията на общините. Тричленките обаче на много места така и не заработват поради липсата на експерти и като цяло

процедурите зациклиха още  повече

Другаде пък дават възможност на местната власт да се разпорежда с недвижимите културни ценности, както й изнася. Тъй като проектантите се явяват и одобряващи становището, често в комисиите се среща конфликт на интереси. Особено при наличие на инвестиционни намерения, при които старите сгради с впечатляващ архитектурен стил са досадна пречка. Справянето с тях става най-лесно чрез спекулиране със статута им, или както се очертава занапред - с т.нар. мълчаливо съгласие. Експертният орган и до този момент не смогваше да отговори в четиримесечния срок на инвеститорските искания и да парира поредния инвестиционен апетит към градското наследство. Камо ли пък да успява занапред да го направи за един месец, дори да се увеличи щатът му, както обещават от ресорното министерство. Така все по-агресивното ново строителство ще мачка безнаказано със силуета си ценните стари постройки, ще разбърка архитектурния ансамбъл, ще нарушава облика на историческия център на града, който иначе би трябвало да е защитена от закона зона... В София вече има десетки подобни примери от последните години. Явно е дошъл ред и на последните оцелели красиви, автентични карета в сърцето на града.