Медия без
политическа реклама

Строителят на нова България неразумно бави новия затвор

За какво им е на управляващите магистрала през Кресна, ако пътят им свършва в Самораново

БНР
Министрите вече трябва да знаят, че и за тях има път към затвора.

След 30 години демократично търпение се случи и това чудо - видяхме как действащ министър влиза зад решетките. Бившият министър на околната среда и водите Нено Димов може и да не е щастлив сега, но името му ще се помни, за разлика от имената на много други министри, които отдавна сме забравили и повече не ни интересуват. Това е неприятен начин за влизане в историята, но на първопроходците винаги е трудно.

Медиите веднага изразиха обществената си благодарност към него, като проследиха със загриженост първото му арестантско денонощие в Трето РПУ. От публикациите се разбра, че Нено Димов е попаднал в килия с бежова разцветка, фаянсов под, две единични легла от материал ПДЧ с четири крака и класически матраци. "Килиите са общо четири, една от тях е за жени и деца. Всичките са обновени през последните няколко години. Всяка от тях има прозорец, PVC дограма и метална решетка, за да не избягат задържаните", писа с учтиво любопитство "24 часа". На сутринта му донесли за закуска кроасан и чаша вода - не от злорадство, че лежи заради водната криза, а вероятно защото в затворническото хранене си има европейски стандарти. Така и трябва, тъй като равнището на цивилизованост си личи още от затворите (и тоалетните).

 

С Нено Димов България прави голяма крачка

 

в своята европейска интеграция. Колко напред сме отишли можем да разберем от простото сравнение на сходни ситуации. Преди 25 години София, която сега ще помага на Перник да преодолее водната криза, бе в същото, и дори в още по-тежко положение. На 21 ноември 1994 г. за софиянци започна Янчулевата криза с водата на столицата. Запомни се с името на тогавашния "стабилен" кмет от СДС Александър Янчулев (професор хидролог). Въведен бе воден режим: 24 часа с вода и 48 часа без вода - по-жесток от пернишкия, който пуска на гражданите вода по няколко часа всеки ден. Както Перник остана без вода, защото бе източен язовир "Студена" за нуждите на близкото металургично предприятие "Стомана", така и София бе лишена от вода, защото бе източен язовир "Искър" за нуждите на металургичния комбинат "Кремиковци". И в двата случая ставаше дума за далавера, но размерите на софийската бяха къде-къде по-големи. Първо, защото язовир "Искър" е 27 пъти по-голям от "Студена" и, второ, защото в столицата минаха на воден режим поне 15-20 пъти повече хора отколкото в Перник.

Някой да е търсил тогава сметка някому за умишлена безстопанственост? Нено Димов се оправдава, че не е експерт и само е подписвал документи, подадени му от специалистите. А Янчулев дойде в кметството от Университета за архитектура и строителство, където преподаваше „Технология, организация и икономика на хидротехническото строителство“. Той е знаел най-добре къде се намират крановете на софийското водоснабдяване и как се отвиват и завиват, но не бе викнат да даде обяснения в прокуратурата дори за неволна безстопанственост. След като му изтече мандатът през 1995 г., бе оставен да изчезне тихо и кротко от политическия пейзаж.

 

Вижда се, че България вече не е същата,

 

както ни уверява премиерът Бойко Борисов, който очаква да признаем, че промяната е дошла с него. Стремежът му да си изгради образ на строител на нова България обаче е твърде едностранчив. Сочи ни преди всичко магистралите, за които привлича европейско финансиране от структурните фондове на ЕС, но рискува да влезе в задънена улица. Оттеглената заявка (апликационна форма) за изграждане на последния участък от магистрала "Струма" през Кресненското дефиле показа, че нещо го спира да посяга към европейски пари. Неграмотно попълненият формуляр не го извинява, защото за другите участъци властта е показвала наличие на задоволителен административен капацитет, щом са били одобрявани от Брюксел и вече са построени.

Ситуацията е абсурдна само на пръв поглед. За да си дадем логично обяснение, трябва да си спомним неговия знаменит тайно записан разговор с бившия министър на земеделието Мирослав Найденов, в който мъдро му обяснява откъде могат да му дойдат неприятностите: "Тва ти е проблем, щот са европейски пари". Сиреч, не е проблем да бръкнеш в българската каца, защото няма кой да те хване. Но еврократите могат да надигнат глас и да стане зле. Разговорът получи гласност през април 2013 г. Оттогава много европейски милиарди се превъртяха през България и никой не го плесна през ръцете, макар че се трупаха подозрения за качеството на магистралите и широкопръстието на властите. През 2020 г. обаче предстои да заработи Европейската прокуратура и никой не знае каква тема би избрала, за да покаже, че вече съществува. Нейната задача е да следи за злоупотреба с европейски фондове. Нищо не й пречи да надникне как са строени прословутите магистрали в България, особено като се има предвид, че точно за тях възнамерява да подаде сигнал евродепутатката от БСП Елена Йончева.

Когато третото правителство на Борисов се хвали с небивал брутен вътрешен продукт и редовен бюджетен излишък, това означава, че си има достатъчно български пари за харчене, които за разлика от европейските са по-безопасни. Участъкът през Кресна ще бъде построен без европейско финансиране и без излишни главоболия. Много важно, че ще натежи изцяло на джоба на българския данъкоплатец! Спестените европейски милиони обаче трябва да се насочат някъде и въпросът е

 

как да се усвоят най-безопасно

 

От десетилетия България търпи европейски критики за безобразното състояние на затворите си.  Изминаха точно пет години от пилотното дело "Нешков и други срещу България" в Европейския съд за правата на човека, което задължи държавата да цивилизова затворническата си обстановка. Министерството на правосъдието уверява, че са ремонтирани и 12-те български затвора, но това не е достатъчно. Необходим е нов затвор, какъвто не е строен от 70 години, препоръчват редовно чужди експерти. Норвежкият финансов механизъм дори ни отпусна 17 млн. евро за тази цел, което е дребна сума в сравнение с икономисаните от "Кресна" 270 млн. евро. Властите обаче се помайват. След като отпадна вариантът за строителство в "Кремиковци", бе избран терен в дупнишкото село Самораново, където има стари казарми, превърнати в затворническо общежитие с лек режим. Срокът за приключване на строителството е 2024 г., но още дори не е пусната обществена поръчка за изпълнител. Никой не знае кога ще започне същинската работа.

Подобно лекомислие е непростимо. Чисто човешкото чувство за самосъхранение трябва да подскаже на управляващите да се размърдат. Не е изключено Нено Димов да повлече крак и да бъде последван от други. Румъния ни показа, че затворите могат да бъдат по мярка не само на министри, но и на премиери. Първата европейска прокурорка Лаура Кьовеши лично ги е настанявала като ръководителка на антикорупционната дирекция в родината си. Би било неразумно от страна на управляващите в България да чакат тя да им каже: "Стига ви толкова магистрали - стройте затвори!" 

 

Още по темата