Медия без
политическа реклама

Стабилизация на мизерията

Всеки ръст, умножен по липса на политики, е равен на 0

08 Дек. 2018ПЕТЬО ЦЕКОВ
Pixabay
Когато добавиш малък процент към мижави доходи, не се получава нищо повече от стабилизирана бедност.

Възходът на една икономика обикновено е бавен, постепенен, провалът винаги е бърз. Преди десет години всички даваха за пример Турция, която заедно със страни като Полша не бе засегната в сериозни размери от световната криза. Сега инфлацията в Турция премина 25% на годишна база. Венецуела пък, една страна, която не може да се оплаче от липса на природни ресурси, се приближава до предсказаните от Международния валутен фонд (МФВ) данни за инфлация от 1 милион процента на годишна база.
Има страни, които бележат феноменален ръст, примерно Етиопия, Мианмар, ДР Конго вдигат всяка година своя БВП с по 10 на сто и това изглежда като страхотен повод за хвалба. Може би е така, ако не отчитаме ниската база, от която се мери.
 

Къде сме ние?

Ние сме там, където са повечето страни в света, които се стремят да осигурят устойчив растеж, като не клатят рязко кораба. Нито бележим страхотен ръст, нито се сгромолясваме. Ние сме там, където бяхме и вчера, и онзи ден. За големите страни това поведение е повече от приемливо - така поддържат високото жизнено ниво. Но тъй като ние сме зле, с подобна "последователна фискална дисциплина" ние стабилизираме мизерията.
Управляващите се хвалят с Бюджет 2019, като цялата хвалба всъщност се изчерпва с 2 думи: “повече пари”. Това безспорно е така - има повече пари. Наличието на повече пари обаче не ни прави много по-богати. Прави ни все така бедни.
През 2019 г. страната ще гони ръст от 3.7% при дефицит от 0.5%. Кабинетът на Борисов ще има да преразпределя 44.5 млрд., което е доста -

5.8 млрд. повече за раздаване, и то в изборната година 

С тези пари ще се вдигнат заплатите в целия бюджетен сектор с 10 на сто, а учителите специално ще получат + 20 на сто, така че стартовата заплата на учител ще скочи от 760 на 920 лв. Приоритетно парите ще отиват за образование, отбрана и социална политика.

Така звучат нещата в света на големите пари.

В реалния свят, където миналата седмица двама пенсионери умряха от студ, числата звучат по иначе. Тук историята се свежда до твърдението на Борисов, че дава 50 млн. лв. повече за пенсии, което осигурява ръст на пенсиите от 5.7 на сто и болезнената реалност, в която пенсионерите получават поредното увеличение, което е цифром и словом 11 лв. и 40 ст. (с толкова ще скочи минималната пенсия в България - от 207.60 на 219 лв). За чужденците и за българите, живеещи в чужбина, това прави 112 евро. Пак за сведение - става дума за пенсии, които са далеч под прага на бедността в България, който е изчислен на 348 лв./178 евро. При такива суми не знам колко дебелокож трябва да си, за да се радваш на “ръст”. А хич?, ще отвърнат феновете на стабилността. Извинете, по-добре всички да си отидем бързо и мирно, отколкото да гадаем дали едни дядо и баба от село Бреница са починали от студ, от глад или от липсата на каквато и да е помощ. (Това са новини от миналата седмица.)
Защо акцентирам върху пенсиите? Защото най-много бюджетни пари се харчат традиционно за пенсии и социални грижи - вече 13.9 млрд. лв. Защото, въпреки че пенсиите са срамно ниски, дефицитът във фонд "Пенсии" вече е 3.7 млрд. лв. (приходи 5.1 млрд. лв., планирани разходи - 8.8 млрд. лева). Което означава, че и в близките години

 

мизерията задължително ще расте.


А тя ще расте, защото демографската картина е плачевна, а хората, които работят, получават твърде малко, за да напълнят дупката. Безспорно, вдигането на доходи в бюджетната сфера ще доведе до по-големи приходи за фиска (дори тази година са събрани с 900 млн. повече данъци). Лошото е, че без реални политики, в случая демографска политика, увеличението на доходите на част от работещите не решава по никакъв начин проблема с пенсиите, примерно. В бюджет 2019 няма промяна в социалните плащания за бременност, за второ или трето дете, за първокласници, за младежката безработица - в нито една сфера, която по някакъв начин се докосва до демографската политика. И така - всяка година парите растат, държавата преразпределя все повече, но без реални политики всичко потъва, без да решава проблеми.  
Абсолютно същото упражнение се прилага в други сфери. Например в социалната сфера парите се увеличават с вече обещаните 150 млн. лв. за хората с увреждания. Парите се изписват, реална политика не се вижда.
Увеличават се парите и за полицаите. Тук обаче продължава да е в сила правилото - 90 на сто от бюджета на МВР отива за заплати. Никакви политики. А, да, всъщност единственото действие в МВР, което се очертава ясно на хоризонта, е разделянето с работещите пенсионери. Те са 250 души.
Същата е картинката в здравеопазването. Парите там традиционно растат с половин милиард на година. Парите растат, политиката е същата - промяна няма. 
Социалните помощи за отопление през настоящия отоплителен сезон ще се увеличат с 40 млн. лв., което няма как да не гарантира нови случаи на замръзнали от студ пенсионери. Защото, освен от дърва, пенсионерите се нуждаят от доста други неща, които не са обхванати в пълнота от никаква политика за хората в третата възраст.
Има и сфери, в които ще се види осезаемо подобрение.

 

Все пак не забравяйте - годината е изборна 

 

Общините например ще получат по-голям трансфер от държавата - малко под половин милиард ще отиде за капиталови разходи. Това са много пари за автобусни спирки, гробищни паркове, асфалт. Освен това с решение на общинските съвети вече 100% от общата капиталова субсидия ще може да се насочи към ремонт на уличната мрежа например. Всичко това ще доведе до небивали ремонтни дейности в периода от първа пролет до края на септември. Разбира се, тук също ще има действия без сериозна политика. Голямата цел е Бойко да каже: “Ето, дадохме 500 милиона за общините!”, което ще чуете около сто пъти наесен, в предизборния месец.
България свърши не малко в последните 25 г. В сила са не малко монетарни ограничения, които възпират инфлацията например. Данъчната система бе облекчена, стана ясна и събираемостта расте, напук на БСП. В същото време обаче социалистическата държава продължи да живее - фискът преразпределя все повече и повече пари, останаха в сила един куп ценови контроли, бизнесът все още се сблъсква с един куп разрешителни режими.
Политики няма. Мизерията расте, а единственият достъпен начин да се наложи промяна е да се протестира под прозорците на Бойко, който да се смили и да даде.