Медия без
политическа реклама

Интервю

Смяната на касовите апарати и софтуера става напълно непрозрачно

НАП налага свръхрегулация за изрядните фирми, но черният бизнес ще остане незасегнат, смята Ясен Танев от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуера

17 Яну. 2019МИЛА КИСЬОВА
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Ясен Танев е експерт по фискална и дигитална сигурност. Управител е на фирмата "Зукети България" и учредител на Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер. Основател е и на платформата за сигурност в интернет safer.bg.
 

- Господин Танев, НАП уверява, че има достатъчно време търговците да спазят срока 1 април за подмяна на софтуера за управление на продажбите си и свързаните с тях фискални устройства. Вие, производителите на този софтуер, обаче сте притеснени, че това е трудно постижимо в този срок. Защо?

- Ясно е, че трябва да се завиши фискалният контрол, защото съществува черен бизнес, който укрива данъци и плаща заплати на черно. Няма човек, който се занимава с реален бизнес, който да не смята, че трябва да се направят промени. Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер подкрепяме инициативата. Къде обаче са притесненията ни и защо процесите не се случват толкова леко, колко всички очакваме? Материята в Наредба 18 за фискалните устройства е изключително сложна и разбираема само за специалисти, които са отделили седмици, за да влязат в детайли. И те установяват, че ако трябва да се изпълни перфектно наредбата, системите на търговците не биха могли да работят адекватно, не биха били модерни системи за управление на продажбите заради многото ограничения - например да не могат да се променят данни или да се извършват модификации, както и начин, по който трябва да се съхраняват и архивират данните. Ако обаче си затворят очите и приемат, че законодателят е имал предвид да приложи по-широка интерпретация, то разработчиците на софтуера изпадат в риск да не изпълнят текстовете от наредбата и да декларират софтуер, който впоследствие може да бъде дерегистриран. Важно е да изясним: тук няма одобрение на софтуера от страна на НАП, а само деклариране, че системата отговаря на изискванията - нещо, с което много се спекулира.

Колкото по-сериозен е бизнесът на една компания, толкова по-сложен е софтуерът и разходите за въвеждане на модификациите са по-високи. По-продължително е и времето за изпълнение. Освен това говорим за бизнес единици, които невинаги са българска собственост, а част от международни компании. При тях бюджетирането е в края на годината, което означава, че и разходите се правят през следващата година, а не в такива къси периоди, които поставя НАП. Има сериозно разминаване между бизнес реалността и въведените в наредбата срокове. Бизнесът е в дълбок стрес в момента. Ние, софтуерните компании, ще разработим продуктите, ще определим цената, но ако клиентите ни не могат да я платят, ще се откажат от ползването на системите ни. Което означава бизнесът им да пострада директно. В определена степен това може да изглежда като изнудване от наша страна. Ние обаче имаме добри отношения с клиентите си и отлично разбираме, че ако те не се развиват модерно, то тогава софтуерната индустрия няма да има с кого да работи тук. 
Средните по големина компании имат по-голяма свобода. Първо, защото производителите на софтуер, които предлагат среден клас решения, са повече. И второ, бизнес процесите на една средна фирма не са много сложни - тя има места за продажби, където се чукат касови бележки. Там разходите са за обновяване на касовите места и те са планируеми. Но все пак времето за въвеждане и обучение на персонала не може да се съкрати под три месеца.
Ако търговецът е малък, той най-вероятно ще се откаже от софтуер за управление на търговски обекти и ще си купи само нов касов апарат. И може да си каже: "Не искам да си съсипвам живота, не искам да пазя архиви 11 години, не искам да ми затворят заведението за това, че нещо съм объркал и в софтуера не съм вкарал някаква ставка. Хвърлям компютъра, давам на сервитьорите едни халваджийски тефтери, те ще пишат на ръка и ще чукат на касата и - пей и живей". Така че малкият бизнес най-вероятно ще се върне 10 години назад технологично, защото няма да иска да рискува.
Що се отнася до черния бизнес, който досега не е маркирал продажбите, ще продължи да прави същото. Така че наредбата няма да закачи онези, които се опитваме да хванем. Да, те ще си купят един нов касов апарат, но ще си пишат на ръка и ще си взимат парите в брой и ще си ги тъпчат по джобовете. Това е реалната ситуация. Затова бизнесът се притеснява.

- Близо 150 000 фискални устройства трябва да се подменят. Ще успеят ли производителите им да осигуряват достатъчно на пазара до края на март?

- В момента се натъкваме на следния проблем, който също спъва бизнеса да изпълни наредбата. Тъй като всяка система за управление на търговската дейност трябва да работи с фискални устройства, ние искаме да предложим на нашите клиенти избор. От началото на януари на пазара се появиха първите 10 модела, но само за 3 - 4 от тях има обявени търговски цени. Как тогава бизнесът да прецени какви ще са му разходите? Цената на един фискален принтер е 500 - 600 лв., а не 150 - 200 лв.

- Защо производителите на фискални устройства не обявяват цени?

- Чакат да видят как ще тръгне пазара. Дебнат се. Има ги, обаче като питате каква е цената, не ви казват. И ние, софтуерните компании, не можем да започнем да внедряваме в продуктите ни фискални устройства и да ги препоръчваме на клиентите ни, като не знаем цените на всички производители в България. В момента няма конкурентна, прозрачна среда. В България има 5 големи производителя и смятаме, че е правилно всички да обявят цени, за да може ние и нашите клиенти да изберем правилно и да договорим търговски условия. Защото, когато се закупуват 100 - 200 устройства, разлика от 100 лв. за устройство прави сериозен бюджет от 20 000 лв. И когато търговецът не може да вземе решение какво да купи, тогава софтуерната компания също изчаква. Ние до момента използвахме 30 модела фискални устройства. Най-вероятно след промяната ще поддържаме не повече от 10. Т.е. ще ограничим избора на клиентите ни с три пъти по-малко устройства. 

- Което означава това, че ще се вдигнат цените?

- Българският пазар е странен. Може да се окаже, че устройството, което купите сега, след три месеца да е два пъти по-евтино. Тази липса на прозрачна среда - да направиш информиран и разумен ход, е причина да изоставаме от графика за изпълнение на наредбата - и производителите на фискални устройства, и производителите на софтуер, и ползвателите на софтуер, и персоналът, който трябва да се научи да работи.

- Казвате, че се спекулира с това, че новите софтуерни системи за управление на продажбите трябва да се одобряват.

- Да, появиха се странни казуси, примери на нелоялна конкуренция. Започва да се говори, че НАП сертифицира и одобрява софтуерите. Има компании, които произвеждат софтуерни продукти в масовия нискобюджетен сектор, които пускат реклами с печат "одобрено от НАП". КЗК би трябвало да се самосезира за предоставяне на невярна информация. В наредба 18 става въпрос единствено за регистриране на софтуера пред НАП. Т.е. НАП вярва, че софтуерните компании ще изпълнят наредбата правилно. Но когато някой започне да внушава, че само неговите продукти са "одобрени" от НАП, че неговите софтуери са от първите 5 пуснати още на 5 декември, нищо че фискалните устройства, с които работят, не са минали още през Института по метрология, това е нелоялна търговска практика. Отговорните компании, които се борят за здрав бизнес климат, никога няма да си позволят такива грешни послания.

- А къде според вас греши държавата в тази кампания?

- НАП идентифицира правилно част от рисковите фактори, които влияят за укриване на обороти и плащане на ДДС в търговски обекти за продажба на стоки и услуги - ресторанти, заведения, магазини. Правилно е, че въвеждат обществен контрол с QR кодовете върху касовите бележки. Хубаво е, че ще се поправят грешките в старите фискални устройства, защото имаше такива, които с месеци не изпращаха отчети. Нормално е сервизната дейност да е регулирана и да е ясно кой пипа фискалното устройство. Но идеята да се  наложи микромениджмънт, да се влезе в дефиниране на безкрайно малки детайли от процесите по управление на продажбите, е погрешна. Защото, за разлика от сектора на масовата продажба на стоки и услуги, тези микрорегулации не са приложими за останалите бизнеси. Под една шапка не може да сложите хотели, ресторанти, автобуси, лекарски кабинети, автосервизи, фабрики за производство, всички, които продават и приемат плащания различни от банковите - в брой, с банкови карти, ваучери. Не може чрез микромениджмънт да се постигат макроцели, каквото е изсветляването на бизнеса. Точно тази свръхрегулация и неразбирането, че не става въпрос само за подмяна на касови апарати, а за смяна на бизнес процеси, е притеснителното.

- Казвате, че се налага свръхрегулация? Как е в другите страни?

- Ние изпълняваме имплементация на фискални операции в над 15 държави. Някои държави са с по-лоша регулация, но не трябва да се сравняваме с тях. Повечето са с по-добри практики. Чехия, Словения, Хърватска, Словакия имат много модерни системи, адекватни на тези в Швеция и Австрия, където всяка продажба се подписва в момента, в който се извършва, съхранява се в електронни журнали и се изпраща в НАП в реално време през възможните канали, без да се налага да се купуват допълнителни фискални устройства. Не искам да кажа, че касовият апарат трябва да умре. Трябва да има възможности за избор, защото не всички ще побегнат към онлайн фискализация. Много е важно обаче малкият бизнес да не се върне към писането на ръка и само към касовите апарати, защото почерняването е само на една крачка.