facebook
twitter

Наблюдател

Писмо от  “България”1

Сантиментално  пътешествие

12528
Снимка: Архив

Лорънс Стърн бил англичанин. Вместо да тъпее между другите англичани, тръгнал на пътешествие във Франция и Италия A Sentimental Journey ("Сантиментално пътешествие” ). Пътеписът  му станал английска литературна класика, но ние подразбирахме песента на Дорис Дей, която Уилис Кановър пускаше в The Jazz Hour of The Voice of America.

 

Gonna take a sentimental  journey

Gonna set my heart at ease

Gonna make a sentimental jorney

To renew old memories

 

Seven that's the time we leave, at seven

I’ll be waitin’ up at heaven

 

Мъничко ни е черноморското крайбрежие, има-няма сто километра по права линия от Тутракан до Турция, от Силистра до Силистар. С кола естествено са повечко. Ала докато ги преминавах с приятелите си Снежина и Петко, все си казвах: Я, туй го нямаше едно време; Я, онуй си е както си беше едно време.  Sentimental  journey to renew old memories. Има много нови простотии като многоетажните хотели и ветрогенераторите на Калиакра, божем защитена зона, на пътя на прелетните птици.

Но да бъдем справедливи. Простотиите не започнаха след 1989 г., а още през 60-те обезобразиха Златни пясъци с хотели, чудесния лонгоз със заведения като “Ханската шатра”, където - ни в клин, ни в ръкав -  “нестинарско хоро”.

На харманчето тогавашните сервитьори извадиха запалки и запалиха струпана слама; туземни тарикати - наричахме ги гларуси - скришом  хвърлиха в огъня капачки от газираното питие “алтай”, циганките като танцуват боси, да настъпват нажежените капачки. Борис Мисирков (колега преводач) и аз се отвратихме от това социалистическо шоу, отидохме с жените си на Свети Константин - “Дружба”. Там сервитьорки, облечени като монахини, ни поднесоха червено вино “Манастирско шушукане”. От една безвкусица налетяхме на отблъскваща бутафория.

А грандиозните планове на генерал Врачев** бяха да се изсече гората около Рилския манастир, да се построят хотели и паркинги, манастирската магерница и Хрельовата кула, уникален градеж като обърната шишарка отвътре, да станат снек-бар. Така че и едно време имаше големи простотии.

Тримата пътешественици Снежина, Петко и аз се нагледахме на нови простотии.

“Линее нашто поколение”,  написал Иван Вазов навремето. Да беше, където ние бяхме тия дни, той щеше да напише ”Дебелее нашто поколение”.

 Поколението увеличило телесната си маса. (Личното си тегло, да не помислите, че общественото.) Заприличало е на евродепутата Александър Йорданов. Той човекът евродепутат стана, щото вие гласувахте за него, читатели. Мислехте, че в ЕС ще минават неговите байганьовски номера. В българския парламент той казваше “Днес е хубав ден за българската демокрация”. И с едно изказване, че за депутатите трябват руски коли, си изпроси подарък автомобил модел АЛЕКО (Автозавод Ленинского Комсомола), сглобен в Ловеч. Препоръча го на всички депутати, а сега е русофоб.

Стигнали сме ги американците и сме ги задминали по броя на затлъстелите мъже, жени и деца, мислех си, докато бях на Черноморието. Там сега, за разлика от преди, има много клиники за отслабване – “дебелариуми” нарича ги мой приятел, който бил “на пансион” в един от тях. Нощем “пансионерите” изтичвали навън и си купували пържени картофки, вафли, сладолед. Поради това само един от тях отслабнал с обещаните няколко десетки килограма и задържал  намаленото си тегло. Останалите си навредили поради прословутия “yo-yo effect” - загубили мускулна маса, наваксали с тлъстини предишните килограми. Не превърнали в начин на живот аскетичния режим на полугладуване и целодневно движение.

Тримата пътуващи имахме сборен пункт на най-високата точка в Ахтопол под старата камбана. - Сега с нас в Резово – каза Петко. Той и брат му бяха там на квартира; Снежина и аз в Ахтопол, на излизане ядеш един сладолед и продължаваш към плаж “Делфин”. Вляво се нижат ябълкови градини, нямаше ги преди. Но няма и такива ябълкови дървета. Знам аз,  селско момче съм, познавам по ствола и клонака кое дърво е ренета, кое айвания, кое превъзходната зелена грани-смит.

Същевременно  имам спомен  от Шат-ел-араб, където се сливат Тигър и Ефрат; бяхме там с Томски, защото там се водеше война и двамата преплувахме калните води и не хванахме страшната болест билхарзия. На брега стърчеше мъртъв ствол – райската ябълка, с която Ева съблазнила Адам. Там бил раят. Съблазняването ще да е станало през октомври, защото чак тогава узряват райските ябълки. Моята датировка е по-точна от въглеродния анализ. Снежина ще ме закара на Ахтопол и ще си купим райски ябълки, тя тръгва без значение къде и кога. Мъже и жени, ние  всичките  сме щури и си го знаем.  

- Към Бутамят – съгласих се аз с Петко  под старата ахтополска камбана.

- Не е Бутамят, а Бутамята – поправи ме възрастна жена, която излизаше от черквата. Права беше да ме поправи.

- Не е Бутамят като димят, а Бутамята, обясняваше дядо ми Димитри кюмюрджията, който с ветроходната си гемийка пренасял странджански дървени въглища за Цариград : “Вълната бута и  мята, обръща  лодката, щото там течението откъм Зехтин бурун (Маслен нос) се  сблъсква с Гьозлемето откъм Турция. Ние точим баница, турците пържат гьозлемета”, додаваше той загадъчно. През ум не му минаваше, че с кюмюрджийската си търговийка опустошавал безценната странджанска гора; много щяхме да се караме, ако беше жив. Както и да е, аз не мога да преведа Бутамята на английски. Сега Англия хем се бута, хем се отмята с брексит. В “Доктор Охболи” има животно дръпни-бутни. Дали Корней Чуковски го е взел от английския оригинал? Дядо обясняваше какво е крен и какво диферент и как ветроходчето прави овъркил, когато се претъркули, Overkeel. А Overkill беше във Виетнам, когато за един заподозрян виетконговец американците изтребваха цялото село.

Иначе на морето чайките се реят във въздуха както едно време. Гларусите пак понечват да им измъкнат от човките уловената рибка, а кормораните,  най-добрите гмуркачи, гледат презрително, сушат тъмната си перушина, застанали неподвижни срещу вятъра.

Джоакино Росини, ако беше видял тази картинка, щеше да озаглави своята опера   “Крадливият гларус”, а не “Крадливата сврака”. Гларусите налитат и на боклукчийските кофи. Природна аномалия: И в Борисовата градина се чуват боклукчии гларуси. Трудна й е работата на софийската кметица. А край  морето иде есен и лястовичките вече се нареждат на  броеници по жиците. На свечеряване  летят ниско, щото в полет ловят комари над локвите по разливите на Дяволската река и Караагач. Понеже  им предстои презморски полет, кълват семенцата на бъзака; като допинг или хранителна добавка, не знам; лястовичките знаят. Те са бързолети - майстори във висшия пилотаж като пилоти на Ф-16; летят привидно хаотично, а не се сблъскват, отварят човчици и в движение поглъщат комарите, от които нощем на терасата няма спасение. На  спрейовете ни има нарисуван комар и пише OFF! Но българските комари не знаят английски. Нощем ни спасяват  слепите летящи мишлета. Прилепчетата  са очарователни, усещаш само нежен полъх от ципестите им крилца, докато те изяждат рояка комари около теб. Нямат зрение, а виждат в тъмното с природен радар, чудесна звукова локализация - цвърчене, и са много по-ефикасни от репелентите.  

Така беше  на терасата в Резово. Пред нея започват стъпалата на “Алея Европа”, защото тук е Европа, отвъд реката започва Турция: дълъг пясъчен плаж, светлинки на селце, което едно време било българско. Но линията Енос-Мидие е спомен, едно подлиние в историята.

По българския ефир се чуват турски радиостанции. Те са по-мощни и заглушават българските, което не е хубаво. But every dark cloud has a silver lining. Хубаво ми става, когато ми писне от български радиопредавания като ”Бъди какъвто си”, “Роковина”, поети графомани и поетеси изотопии. Тогава  предпочитам да чувам турски говор, защото не го разбирам.

 -------------

* Когато нямаше кока и пепси, ”алтай” беше жалко тяхно подобие на цвят, пенливост и сладникав вкус.

 

** Ген.  Иван Врачев беше първи заместник-министър на народната отбрана. 1966 година се уволни от армията със звание генерал-полковник. През 1967-1973 година беше първи заместник-председател, а 1973-1976 г. председател на Комитета за отдих и туризъм с ранг на министър.

 

DI copyright

 

 

20

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

На Борисов много му се иска, но не му стиска да вдигне данъците

14.11.2019

ЮЛИАНА БОНЧЕВА

1158 6
Търси се работна ръка!
Словашкият президент забави указа за главен прокурор две години

Коментари

Валерий
снимка на Валерий

Добър вечер, г-н Иванов!

И на Траката вече няма пътека към хубавия залив в дясно от таляните... А на Свети Никола плажът е същият както преди...

 

На Дружба - Св. Св. Константин и Елена тази зима "поникнаха" хотели и на пясъка...

PlaNed
снимка на PlaNed

Благодаря ти Маестро, че си се сетил пак за нас!

Да илядиш, човеко!

Това изпълнение на Дорис Дей е за теб:

https://youtu.be/0ycj2SwFG3w

Forza NATO

Бутамята - от Бутамя = гръцкото Потамя - реки(те).

 

Иначе казано, южният плаж на Синеморец, където две реки се вливат (условно казано) в морето.

Някога едно от най-красивите места по цялото Черноморие.

 

Горното - за сведение и пълнота на изложението. 

Предводител на ...

Бутамята е и самата рекичка.

За още по-голяма пълнота :)

mick

Простотиите не започнаха след 1989 г., а още през 60-те обезобразиха Златни пясъци с хотели

Аз пък ще кажа - не е вярно още през 30те, че и по-ранни години на миналия век, когато са обезобразили хубавият бряг.

 

Простотиите явно са заразни и никой не бива подминат. Даже и автора.. 30 години облъчване явно са много време.

 

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Дражко писание, суха топла мирна длан, до твойта, и добре е така✋

дъртреалист

когато ми писне от български радиопредавания като ”Бъди какъвто си”, “Роковина”, поети графомани и поетеси

И на мен постоянно ми е писнало от Хоризонт, а само той се чува на по-отдалечени места...

С изключение на коментарните предавания, програмата е вече адски досадна, с едни и същи безсмислени предавания, като песенния конкурс, с който се хвалят, че го пускали 20 пъти... Ми той е на ниско музикално ниво, бе, като "Ален мак" едно време, тъпа естрадна музика. Че и го повтарят.

Запълват времето.

Което си личи и по интервютата. Като изтъпанят някой пубертет от Германия или Англия и... 20 минути, оня споделя свръхценните си мисли...

Или режисьор... Ама половин час... че тъй, че иначе. Ама нас какво ни интересува, постановка в София, за пред 200-300 човека?

Това ли е културата? Това е еснафщина. 

Културата е многоизмерна. Ама така е по-лесно. Звънват на режисьор/автор/преводач/диригент и - го оставят да си говори и да се саморекламира.

Половин час. И водещия си пийва кафенце. Работното време тече.

...

А някога имаше правило - 3 минути глас, после песен. Иначе досаждаш. Сега не им пука.

Не им пука и да жулят едни и същи досади, вече десетилетия. 

Ама има неща от които вече ми се повръща. Като "В малкия град". 

И като вездесъщия Любо...Той ако взема по 5 лв на излъчване вече да е милиардер.

И странни вкусове на музикалните редактори, към едни крещящи и изчанчени псевдомодерни стилове... които са неслушаеми.

Абсолютна редакторска ленност.

А има качествени български неща, които са на игнор.

Като Миленита. Ако не беше ютуба нямаше да съм я чувал.

Както и друг път съм казвал, софийските музикални редактори трябва да минат обучение при варненските.

А най-добре да ги уволнят. 

И да сложат хора, на които им се работи.

дъртреалист

А най-голямата глупост на Хоризонт е 

най-досадното нещо, което съществува - Новинарския час...

В прайм тайма, се редят до болка втръсналите през деня новини, като се повтарят дословно и текст и цитати... на всеки кръгъл час.

Накрая някой струпва на запис всичко това и - един час ОФФ. Но с напрягащ изнервящ музикален фон.

А това е времето, в което може да се покани експерт да оцени случващото се, за анализ или мнения, на хора които са ценни за събуждане на заспалото ни обществено съзнание... 

Неразорана целина. 

blackthorne

Голяма гоненица пада между гларусите, ако от човката на някой от тях виси рибка. Понякога рибката цопва обратно в морето, но гоненицата продължава още няколко минути, докато другите гларуси се усетят. Случвало ми се е по Хоризонт да попадам и на много интересни музикални попадения, последното беше госпъл и народна музика.

https://www.youtube.com/watch?v=3yfyvGhCEyk

wreckage
снимка на wreckage

В “Доктор Охболи” има животно дръпни-бутни. Дали Корней Чуковски го е взел от английския оригинал? 

pushmi-pullyu

custo

Уважаеми,
Ресторант Ханска Шатра е над Слънчев бряг.

А обезобразяването на черноморието едно време май е тема за раздумка...
 

adam mitnik
снимка на adam mitnik

Aman.

blue_fish

Благодаря за сантименталното пътешествие!

Г-н Иванов 👍

maestrata

Майсторе,пускай ги тези писаници на части,да се кефим по-често!Хвала!💘

Бончо Генчев
снимка на Бончо Генчев

Кое в милата ни Родина не пресраха комунистите и децата им герберите ?

Krasimir Chenov

Джимо, ще ти предложа една строфа от популярна в миналото песен! Знам , че четеш форума. В следващия материал направи един коментар!

"...Еми и аз така се чудя другари
и след мъглата: "А мъгла".

vasil georgiev

  Зорът на автора е да анатемоса американците , иначе просто няма смисъл да претопля старата манджа със съсипаното Черноморие. Това с абериканците вече е някаква сенилна фиксация.То ясно , че стар агент не се пенсионира , ама пък чак толкоз посредствена натегация ....Добре поне ,че не се опитва да се прави на ерзац-енциклопедист, или да ни припомня за великия френски колеж!

Обикновена

 

   Увлекателно четиво! 

   Бих искала да направя сантиментално пътешествие и аз. 

   Бъдете здрав, г-н Иванов! 

Gilgamesh
снимка на Gilgamesh
Простотии винаги е имало, но днешните достигат върхове.
Вижте една "патриотична" в Сливен.

Липсват ми писаниците на г-н Иванов.
spectator

Честит ден на преводача! Да сте здрав, драги Джимо!

 

https://www.youtube.com/watch?v=Legz2nbxpmc

 

 

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×