Спомняте ли си сериала „Американците”? А знаете ли, че всичко, за което се разказва в него, наистина се е случило? Включително и параноята около „хитрите руснаци”, които спокойно очакват нареждане да унищожат „капиталистическите свине”, се корени в истинските страхове от 40-те години на ХХ век до началото на идеологическата борба с „мръсните комунисти”.

По време на Студената война хората се страхуват от комунистически шпиони, живеещи в САЩ – страх, който не е неоснователен. Руски шпиони наистина живеят в Америка. Някои от тях са високоплатени агенти на ЦРУ и ФБР, които събират и предават секретна информация на ръководителите си в КГБ. Други пък имат директен достъп до конфиденциални данни.

Харолд Джеймс Никълсън - най-високопоставеният служител на ЦРУ, разкрит, че работи за Русия

Харолд Джеймс Никълсън е роден в Орегон през 1950 г., по време на бейби бума. Влиза в армията и малко по-късно става капитан в разузнавателно подразделение, чиято задача е да наблюдава съветските спецслужби. През 1980 г. е назначен в ЦРУ, работи в Тайланд, Филипините и Япония, а паралелно с това установява контакти със съветски чиновници. До 1990 г. Никълсън е начело на разузнавателната служба на ЦРУ в Букурещ в непосредствена близост до т.нар. желязна завеса (която по това време вече започва доста да изтънява). През 1992 г. получава подобно назначение в Малайзия и по служба се среща с руски чиновници. Той участва в шпионаж с цел финансова изгода. 

Ето и как изглежда цялата история. Никълсън три пъти се среща с руски разузнавачи с разрешение на ЦРУ. Вижда се с тях и четвърти път, но вече неофициално. Смята се, че на тази среща е получил пари срещу предаването на конфиденциална информация. През 1995 г. три пъти се проваля на стандартен тест с детектор на лъжата, когато трябва да отговори на въпроси като „Криете ли връзки с чуждестранни разузнавателни служби?” и „Имали ли сте неразрешени срещи с чуждестранни разузнавателни служби?”. Това, както и банков депозит на стойност 12 000 долара, за чието придобиване няма законно основание, водят до вътрешно разследване и Никълсън е поставен под наблюдение. Така става ясно, че той се среща с руски разузнавачи в Делхи, Джакарта, Цюрих, Сингапур, Тайланд и Малайзия. Очевидно наглостта му няма край. ЦРУ обаче не го уволнява. Върнат е в САЩ и е назначен в отдела за борба с тероризма. ФБР проверява кореспонденцията и открива писма, адресирани до ръководителя му в Швейцария. Когато Никълсън иска почивен ден, за да пътува до Швейцария през 1996 г., е арестуван за притежание на секретни документи.

Предполага се, че докато е работил с Русия, Харолд Никълсън предоставя информация за американски агенти, работещи там, както и други секретни данни. Тъй като се съгласява да сътрудничи на разследването, получава присъда от 23 г. лишаване от свобода, а не доживотен затвор.

Продавачите на тайни Кристофър Бойс и Андрю Долтън Лий

Кристофър Бойс израства в семейството на агент на ФБР в Палос Вердес, щата Калифорния. Започва работа в аерокосмическата компания TRW през 1974 г. и въпреки малкия си опит и младостта (21 години) получава достъп до хранилище със секретна информация, важна за отбраната. Бойс случайно се среща с приятеля от детските години и търговец на кокаин Андрю Долтън Лий. Надушили парите, те разработват план за продажбата на информацията на руснаците.

Бойс и Лий, които работят под псевдонимите „Сокол” и „Снежен човек”, успешно продават американските спътникови технологии на руски чиновници. Печелят сериозни суми, които Лий основно използва, за да развива наркобизнеса си. Продажбата на секретни данни е прекратена, когато Лий е арестуван в Мексико през 1976 г. По ирония на съдбата той е задържан погрешно; полицията смятала, че е убил полицай, но бързо разбира, че всъщност е арестувала шпионин - той носи документи на ЦРУ и е арестуван близо до съветското посолство. По време на разпитите обаче го принудили да признае, че е убийство. Лий признава, че е шпионин, и е предаден на американските власти. По-късно издава Бойс, който е арестуван през 1977 г. и получава присъда от 40 г. затвор за шпионаж. През 1980 г. успява да избяга, но е арестуван през 1981 г. Историята на Бойс и Лий е в основата на филма „Соколът и Снежният човек”, в който се снимат Шон Пен и Тимъти Хатън.

Разсеяният Ърл Едуин Питс

Ърл Питс е роден 1953 г. в Урбан, Мисури. Получава докторска степен по право от Университета на Мисури и в периода между 1975 и 1980 г. е на активна военна служба. През 1983 г. започва работа в мобилен офис на ФБР в Александрия, щата Вирджиния, а през 1987 г. е изпратен в нюйоркския офис, където му е наредено да разследва работата на съветски разузнавачи, представящи се за дипломати в ООН. Даден му е списък, съдържащ имената на всички известни съветски офицери на подобни постове, който той бързо успява да продаде на Александър Василиевич Карпов – главния руски шпионин на дипломатическа служба.

Историята на Питс напомня на странна комедия с елементи на фарс, пълен провал и случайни съвпадения. Най-накрая Питс е арестуван през 1995 г., когато руски дипломат, станал американски информатор, участва в спецоперация срещу него. Този дипломат първо получава писмо, което Питс написва до руското посолство, като предлага услугите си на информатора. Когато дипломатът става информатор на ФБР, първото нещо, което разказва на федералните власти, е за това писмо. Започва разследване, което води до ареста на Питс. Той получава от руснаците общо 224 хил. долара. По време на ареста си работи като юрист – длъжност, която не позволява достъп до никаква полезна информация. ФБР обаче е наясно, че в края на 80-те години в Ню Йорк той се е занимавал с будещи подозрения дейности, и след като събира парчетата от мозайката (включително и донос от съпругата на Питс, която е открила подозрително писмо), са му предявени обвинения. Питс обаче не знае, че дните му на свобода са преброени, въпреки че намира камера на ФБР на тавана в офиса си. Той дори започва да крие парите там, където намерил камерата.

В последния епизод на странната комедия първият опит за арест на Питс е неуспешен, тъй като той забравя къде трябва да се срещне със своя информатор – обърква стаите в библиотеката на Ню Йорк. Питс е осъден на 27 г. затвор, лежи в място за лишаване от свобода на ФБР. Пред съда заявява, че не е доволен от ФБР, и продава информацията като отмъщение.

Съветският шпионин Ким Филби – основният посредник между МИ-6 и ЦРУ

Харолд Филби е роден в Индия през 1912 г., но е известен с името Ким. Той е син на известния учен Хари Сейнт-Джон Филби. Учи история в колежа „Тринити” в Кеймбридж и е част от „Кеймбриджката петорка” – съветска шпионска група. След като завършва колежа, Филби заминава за Европа, където се надига напрежение, и няколко години работи като журналист, а след това, през 1940 г., е вербуван от МИ-6. В края на Втората световна война Филби отговаря за контраразузнаването на МИ-6 и за спирането на подривната съветска дейност в Западна Европа. През 1949 г. Филби пристига във Вашингтон, окръг Колумбия, за да стане главното свързващо звено между разузнаванията на САЩ и Великобритания. По това време той предава на съветските служби секретна информация за вътрешните дейности на ЦРУ и МИ-6. Също така предупреждава СССР за нападение срещу комунистите в Албания през 1950 г. Филби е заподозрян в съучастие в дезертьорство и е уволнен от ЦРУ и МИ-6. Той обаче усеща, че ще бъде арестуван и съден, което е и причината да избяга от страната, и през 1963 г. се установява в СССР. Информацията, която предоставя на СССР през 40-те и 50-те години, води до смъртта на много агенти.

Съпрузите Етел и Юлиус Розенберг продават чертежи на ядрени бомби

Етел и Юлиус Розенберг се раждат в еврейски семейства в Ню Йорк. Срещат се през 1936 г. на събрание на Лигата на младите комунисти и скоро след това решават да се оженят. През юли 1950 г., след 11 години брак, Юлиус е арестуван. След месец Етел също е задържана. Предявено им е обвинение в заговор с цел шпионаж. Семейство Розенберг е обвинено, че ръководи организация, която предава на СССР чертежи на атомни бомби. През 1951 г. са осъдени и изпратени в затвор със строг режим в Ню Йорк. След две години зад решетките Розенберг са екзекутирани с електрически  стол. Синовете им Майкъл и Робърт са на 11 и на 7 г., когато са изпълнени смъртните наказания на родителите им. Съучастниците на Етел и Юлиус, сред които е и братът на Етел, получават дългогодишни присъди.

До смъртта си Етел и Юлиус настояват, че са невинни – теза, която защитават и някои историци. Разсекретени от КГБ документи показват не само че Етел и Юлиус са участвали в шпионаж, но и че съпругата е била изключително хитра шпионка и е взимала много важни решения. Въпреки това доста хора смятат, че екзекуциите на семейство Розенберг не са били необходими и са помрачили световната репутация на Америка.

Робърт Хансен работи за Русия след края на Студената война

Робърт Хансен е роден в Чикаго през 1944 г. и през 1972 г. постъпва на работа в полицейското управление в града, където се труди и баща му. През 1976 г. постъпва във ФБР. След като две години работи като следовател в Индиана, Хансен пристига в Ню Йорк и се присъединява към съветските шпиони. Шпионската му кариера започва през 1979 г., когато продава на ГРУ послание, което съдържа името на тайния агент на ФБР в редиците на руската служба.

Още две години Хансен продължава да продава информация на руското военно разузнаване ГРУ, докато съпругата му не разкрива неговата тайна. Той се заклева, че никога повече няма да извършва шпионска дейност – и е така, докато е преместен във Вашингтон, окръг Колумбия, където става част от съветска аналитична група. През 1985 г. започва да продава на КГБ информация за контраразузнаването на САЩ, разкрива тайни агенти на ФБР, внедрени в редиците на съветското разузнаване. Изобличените от него десетки агенти са убити. За работата си Хансен получава пари и бижута.

През 1991 г. СССР се разпада и Хансен прекратява шпионската си дейност до 1999 г., когато започва да работи за Федералната служба за сигурност (ФСБ), приемник на КГБ. По това време ФБР вече търси шпионин в редиците си и подозира Хансен заради дезертьор от КГБ, който го издава. ФБР започва да следи Хансен и го арестува на местопрестъплението със секретна информация, предназначена за руски посредници. Той се признава за виновен по 15 точки от обвинението в заговор и шпионаж, получава доживотна присъда. С работата си Хансен е нанесъл най-тежките поражения в съвременната история на американския шпионаж. Той е герой и в редица игрални и документални филми.

Анна Чапман - тартор на руска шпионска група в САЩ

Анна Чапман (Анна Кущенко) е родена във Волгоград през 1982 г. Учи икономика в Московския университет, а по време на ваканция в Лондон среща Алекс Чапман, за когото се омъжва през 2002 г. Съпрузите се развеждат през 2006 г. и Анна отива в Ню Йорк, където започва бизнес. Тя ръководи успешна компания в сферата на недвижимите имоти, установява контакти и с тяхна помощ се опитва да получи достъп до конфиденциална информация и да изгради връзки с американски политици.

Според бившия й съпруг бащата на Чапман е бил високопоставен сътрудник на КГБ, който я е инструктирал да получи правителствена информация и да я предаде на Русия. Тя е разобличена, когато се среща с работещ под прикритие агент на ФБР. След това става ясно, че Чапман ръководи организация от още девет други шпиони. Арестувана е, а малко след това я връщат на Русия в рамките на обмен на шпиони, който е най-големият от 1986 г. След завръщането си в Русия тя използва своята външност и младост, за да направи кариера в модния бизнес, снима се в мъжки списания и води тв предавания.

Всичко това не ви изглежда странно? Носят се слухове, че на Чапман е било поръчано да съблазни Едуард Сноудън, за да остане той в Русия. Тя дори му предлага ръката и сърцето си в „Туитър”, а през 2015 г. ражда дете. Кой е бащата обаче, е строго пазена тайна. 

Съветската „къртица“ и агент на ЦРУ Карл Кьохер

Карл Кьохер е роден в Чехословакия и емигрира в САЩ с единствена цел – шпионаж. През 1973 г. работи като анализатор и преводач в ЦРУ. По време на пребиваването си в ЦРУ предава на чехословашките разузнавателни служби и на КГБ многобройни документи, тайни списъци и снимки на агенти на ЦРУ. Освен това предоставя на Русия списък на американски държавни чиновници, които според него могат да сътрудничат на СССР, ако бъдат заплашени.

В един от документите Кьохер предоставя името на Александър Огородник – съветски гражданин, работещ за ЦРУ и шпионирал руснаци в Москва. През 1977 г. Огородник получава съобщение от КГБ и се самоубива, преди да бъде разобличен. Кьохер предава информация от убежища в Австрия и Швейцария, а един от агентите на ФБР, който е наясно с дейността му, го нарича ненадминат професионалист. Когато Кьохер не шпионира, организира партита. Често посещава сексоргии. Няколко агенти на ЦРУ се срещат с Кьохнер на тези вакханалии и той ги включва в списък на евентуалните новобранци на КГБ. 

През 1984 г. ФБР разкрива Карл Кьохер. При разпитите го принуждават да признае, като заплашват семейството му и използват незаконни методи. Все още не е ясно как ФБР научава за шпионската му дейност. Той и жена му са върнати в СССР по време на обмена на шпиони през 1986 г.