Quantcast
Роди се третият полюс, който може да свали Борисов | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Роди се третият полюс, който може да свали Борисов

2020 г. ще се запомни с протести, които подготвиха терен за алтернативна на ГЕРБ управленска конфигурация
62 464
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Оставката на Борисов остана непостижима цел през 2020 г., но бе подготвена почвата за партийни действия срещу него.

Година без избори рядко е вълнуваща в политически план. Но през отминаващата се случиха важни събития, макар тя да протече с епидемия, която засенчи всичко. Общият им знаменател бяха протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Вече е налице липсваща досега предпоставка за радикални промени в политическия пейзаж у нас, тоест за свалянето на Борисов от власт.

Протестите избухнаха през юли, но още в началото на годината бяха

 

струпани съчки за огън

 

На 27 януари Иван Гешев прати питане в Конституционния съд може ли да разследва държавния глава за измяна. На 4 февруари Румен Радев сне доверието от правителството, обвинявайки го в корупция и неспособност да управлява, очевидно в отговор прокурорската атака. Президентът не посмя да обяви Борисов и Гешев за тандем. Но връзката между тях не скри Васил Божков, също погнат от прокуратурата и оказал се междувременно в Дубай. После Гешев се прицели в етажите под държавния глава, насмете и други бизнесмени, които не скриха, че той и премиерът са едно.

Всички тези случки повлияха после на протестите – първото събиране на множеството бе на 9 юли вечерта в защита на Радев от прокурорска хайка в президентството. Хората поискаха оставка и на премиера, и на главния прокурор – също считайки ги за едно. За ролята на Божков за разпалване на вълненията може да се съди косвено. По-важното е, че неговият казус стана емблема за

 

действията на властта като откровен рекетьор –

 

закриля или погубва според рентата, с която съответният бизнесмен се издължава.  

Специално изявите на Радев бяха твърди любопитни. В негово лице Борисов за първи път през мандатите си получи институционален враг. Според българското държавно устройство институционален опонент на премиера може да бъде или президентът, или главният прокурор. В миналото имахме конфликти от двата вида (Никола Филчев – Иван Костов, Желю Желев – Филип Димитров и т.н.). Досега Борисов се радваше на прекрасни отношения с шефовете на обвинението и президентите, но с Радев нещата се промениха. И макар президентските правомощия да не позволяват нещо повече от показно размахан юмрук, Борисов никога досега не бе атакуван от толкова висока трибуна. По-важното е, че

 

президентът стана и лакмус, и катализатор

 

на мащабните процеси – в реториката му се огледа гневът и срещу Гешев, и срещу Борисов. Той успя да обедини несъбираемите до момента въжделения на леви, десни, либерали, консерватори и т.н. До този момент премиерът разделяше и владееше, но Радев в мисловен план повлия за формиране на общ опозиционен фронт. С всяка негова дума срещу ГЕРБ рейтингът му скачаше главоломно, което показа, че обществената нетърпимост спрямо управлението е огромна.

Самите протести като характер на протичане ще останат завинаги енигма на полето на публичността. Тъкмо избуяха, станаха многолюдни, атрактивни,

 

Борисов уплашен го удари го на молба пред икона...

 

И започнаха да стихват. Нито грешки на самозвани водачи, нито провокациите на властта чрез внедрени агитки могат да обяснят изпразването на площада. Ако няма втори план и той не бъде разкрит, нещата ще си останат все така неясни. Но най-близо до истината може би е описанието, което Иван Кръстев и Стивън Холмс дават в книгата си „Имитация за демокрация”. То се отнася за Русия в края на 2011 г. и първите месеци от 2012-а  – хората тръгват на поход към Кремъл заради манипулираните избори и „трампата” на върха (Владимир Путин се връща в президентството, след като временно го бе преотстъпил на Дмитрий Медведев, който пък за награда ще е премиер); протестиращите отдавна знаят, че държавата е бащиния на лидера, но са гневни, защото по силата на неподписан обществен договор всички се преструват, че не е бащиния. Изведнъж Путин спира да се преструва. В отговор либерали, националисти, леви, десни излизат на улицата импулсивно, като прецакана страна по договор. Също така импулсивно се прибират вкъщи, защото никога не са имали план в главата. Май такива бяха и нещата у нас  – без значение от личното им отношение към Радев, Божков и другите репресирани (буквално!), българите усетиха, че

 

Борисов е спрял да се преструва на демократ;

 

на цялото статукво му е писнало да се преструва. Българите излязоха спонтанно и пак така се прибраха, защото нямаха план.

Протестите постигнаха смяна на трима министри (на финансите Владислав Горанов, на икономиката Емил Караниколов и на вътрешните работи Младен Маринов) и реорганизация на кабинета, което бе слаба утеха. За да издрапа до редовния вот, Борисов тупа топката, включително чрез заиграване с идеята за Велико народно събрание. „Търгува се с националния суверенитет в името на лично политическо оцеляване”, бе казал Радев на 4 февруари. През есента се разбра, че

 

премиерът търгува и с конституцията

 

И макар този тотално свалил маската човек да не бе съборен, протестите подготвиха почвата за чисто техническата възможност това да се случи на по-късен етап. На освободения от демонстрантите редут се покатериха няколко формации, без които алтернативна на ГЕРБ управленска конфигурация не е възможна – „Отровното трио” и Мая Манолова, „Демократична България” (с доста активен паралелно Христо Иванов) и партията на Слави Трифонов (не участва във вълненията, но бе припозната като контрапункт на управляващите). Към този момент не е важно дали и трите ще влязат в парламента и ще се съюзят. Важното е, че поне единият със сигурност ще успее със солиден процент (Трифонов). А после сам или с някои от тях ще оформи трети полюс край ГЕРБ и БСП. Именно този нов полюс е предпоставката за изхвърлянето на Борисов. Досега това не можеше да се случи – БСП трябваше да разчита единствено на ДПС, съюзът им бе обречен; националисти, „Воля” и всякакви други са твърде дребни.  С третия полюс нещата вече са възможни – след като сам той състави коалиция, или като притурка към БСП (според резултата). Разбира се, никой не знае няма ли някое лице на промяната да се окаже

 

по-голям актьор от Борисов и му пристане

 

Към момента е важно, че този полюс ще го има със сигурност в следващия парламент и той може да играе срещу ГЕРБ. Тази теоретична възможност е малка, но важна стъпка след 10-годишната тотална доминация на Борисов. Значението на протестите е, че те напомпаха с рейтинг формациите от третия полюс и ги накараха да търсят сближаване. 

2020 г. донесе още две интересни политически събития. Корнелия Нинова се утвърди на лидерския пост в БСП след много скандали и пряк вот. Цветан Цветанов пък учреди нова партия. Дали бившият №2 в ГЕРБ играе срещу №1, или целта е да се получи 2 + 1, тепърва ще узнаем. Все още не е ясно и доколко вътрешната опозиция в БСП, водена от Сергей Станишев и Елена Йончева, ще успее със саботажа на Нинова.

Не бива да се забравя, че през 2021 г. ще има и президентски избори. Всичко, което ще се случи на парламентарните и след тях, ще бъде съобразено с вота наесен. Засега е ясно, че за изхвърлянето на Борисов са налети основите, но остава по-трудното – къщата да се построи.

Още

Борисов запази контрол за още 5 г. върху любимото си ловно стопанство

22.04.2021

5486
ГЕРБ ще забави връщането на мандата

22.04.2021

Обновена

4593
Комисията по ревизията подхваща най-големите договори на екскабинета

21.04.2021

2351