Миналата седмица в предложение да съживим умиращите български села си позволих да напиша, че е време законът да даде на общините право да встъпят във владение на напуснатите, изоставени без грижа от собствениците им имоти и да придобиват изоставена собственост по облекчен ред още преди да изтече общият срок на придобивната давност. И с голяма изненада получих вкаменяващи отзиви за тази идея, като се почне от обвинения, че това било план за конфискация „като комунистите след Девети“, и се стигне до поучения за „свещената частна собственост“, която конституцията охранявала от хищни ламтежи – каквито били моите. От всичко чуто и прочетено по темата разбрах, че

българите имаме детски наивни представи

за собствеността, капитализма и правото. А също и че проблемът, който загатнах, има нужда от по-обстойно разяснение. След кратка проверка с учудване установих, че прераздутото на обем българско законодателство не дава легална дефиниция на правния институт „изоставена собственост“ (abandoned property, res derelicta). Това не означава, че самият институт е непознат в българския граждански и търговски оборот и на правната практика. В българското морско и застрахователно право е уреден т.нар. „абандóн“, изоставяне на кораб или карго от собственика, всички права върху него преминават върху застрахователя. Всеки и без да е юрист, знае какво е изоставена вещ (напр. стар диван, оставен до кофите за смет – с ясното намерение на собственика й да се откаже от правата си върху вещта) и безпогрешно я разграничава от изгубена вещ (напр. натъпкан портфейл или работещ смартфон, намерен на улицата). Но в материалния закон липсва уредба на изоставената собственост (според мен - и на собствеността въобще). Затова нашенецът трудно разбира, че

собствеността не е само право, а и задължение

на собственика да полага грижи за нея. Ако си собственик на варел с нафта, освен че имаш право да го сипваш в печката, си длъжен да го съхраняваш така, че да не се запали, та да причини вреди. Ако имаш автомобил, имаш и задължения да го поддържаш изправен, да го застраховаш поне за гражданската ти отговорност за вредите, които можеш да причиниш с него на трети лица, да му платиш данъка, а като решиш, че не ти трябва – да го предадеш в автоморга. Понеже правният режим на собствеността е непълен, неясен и хлабав, собственикът нехайно забравя задълженията си, дори малкото, които законът му е наложил, и без да се замисли, зарязва собствеността си на произвола, щом спре да му носи облага, а България се е напълнила с грозни

гробници на изоставени вещи и имоти

От ръждясалите таралясници, паркирани по улиците, през захванати недовършени строежи, до рухнали съборетини, недооглозгани от шайките, които „берат“ из тях кабели, тухли и желязо. Нали търсим постъпления за бюджета? Ето идея за един милиард лева от мен: променете данък сгради да стане дължим откогато започне строителството. Съберете таксите смет за всички имоти, които се ползват и обитават, без да са окончателно „актувани“. Но облагането на собствеността е само едно от задълженията на собственика. Той е длъжен и да поддържа собствеността. Законът трябва да каже ясно какво включва това и да създаде

ред и права за общинските власти

да принуждават собственика да изпълнява тези задължения. Ако не ги изпълнява той, тази отговорност да преминава върху ипотекарните кредитори, те бездруго имат интерес да запазят стойността на имота, даден за обезпечаване на дълга. За този случай, когато собственикът не изпълнява задълженията си, иде реч, когато говорим за встъпване на общината във владение на собствеността, изоставена без дължимите грижи. Това не е отнемане на собствеността, а поемане на грижите за нея. Собственикът може да си върне владението, като го поиска обратно и си плати с лихвите за грижите, положени за неговата собственост. Не го ли направи в срок от (примерно) 3 години, добросъвестният владелец трябва да получи правото да придобие изоставената собственост срещу вложените в нея разходи. Сигурно ще се изненадате, но в развитите страни изоставена собственост се установява и отчуждава бързо, даже

изоставени банкови сметки се отнемат

Особено бързо става в САЩ – ако една сметка е „спяща“ – няма постъпления и плащания по нея (освен начисляването на лихви), повече от 3 години (в Ню Йорк, Кънектикът, Пенсилвания и повечето щати) или 5 години (Флорида, Делауеър, Ню Хемпшир), тя се закрива, а парите постъпват в бюджета на щата. Нарича се „есчийтмънт“. За изоставени текущи и депозитни сметки! Какво остава за зарязани съборетини с неплатени данъци. И никой не нарича това конфискация или отнемане на права – счита се, че който не изпълнява задълженията си или е загубил интерес от собствеността, се е отказал от правата си, изоставил е вещта, имота и дори финансовия си актив.

Ще разберем, че собствеността е бреме,

и у нас, в България, когато всеки собственик бъде принуден грижливо да носи бремето. Изостави ли го, стига само данък да не си плати – рискува да загуби собствеността. Като стана дума за риск, да добавя още една “изненада“ за родните икономически наивисти: освен задължения собствеността крие рискове. Собственикът може да реши сам да си ги носи - и тогава няма право да пищи друг, например държавата, да му плати изгорялата, наводнена, отнесена от ураган или срутена от земен трус собственост.

Рационалният собственик знае риска,

предпочита да не го носи, а плаща и се застрахова. В страните, които капитализмът никога не е напускал, трудно ще намерите собственик на недвижим имот, който да не се е застраховал поне за един риск – гражданската отговорност към всички, които могат да пострадат от неположени грижи за имота, например от паднали керемиди, заледени стълби, от пожар по непредпазливост. Този риск пръв се застрахова, защото при беда може да се окаже, че собственикът дължи за обезщетения на пострадалите сума, в пъти по-голяма от стойността на неговия имот. За по-сигурно в повечето страни по закон застраховката „Гражданска отговорност за сгради“ е задължителна. В някои страни е задължителна и минимална имуществена застраховка - до размера на данъчната оценка на имота. Като вземем предвид всички тегоби, разходи и рискове от собствеността, ще разберем защо рожбите на стария капитализъм предпочитат да нямат недвижима собственост и огромна част от тях живеят под наем.