Политиката в известен смисъл винаги е реакция на историята. Днес въпросът как да се подходи към най-ужасните исторически събития все по-често е обект на дебати. Въпросът за икономическите репарации се превръща във водеща политическа тема, като на заден план остават признанията и извиненията. Само през изминалата 2018 г. станахме свидетели на увеличаващи се искания за обезщетения от потомци на американски роби в САЩ, на корейски жертви на изнасилвания, дело на японски войници, и на експлоатирани алжирски бойци във Франция. Репарациите могат да бъдат под различни форми – от директно изплащане на компенсации до политически идеи с повече нюанси, чиято цел е да се балансира мащабът на жертвите в исторически план. Ето и пет различни държави, в които се водят подобни дискусии.

Япония

Правителството в Токио е изправено пред призиви от страна на Южна Корея да поеме вина за японските деяния по време на Втората световна война, особено по отношение на т.нар. жени за утеха – цивилни жени, отвличани от домовете им, за да бъдат сексуални робини на императорската японска армия. Днес оцелелите и наследниците на тези жени продължават да протестират, като искат извинение от японското правителство. „Фондация за помирение и изцеление“ беше създадена през 2015 г. след постигането на споразумение между властите в Токио и Сеул. Целта е да се окаже подкрепа на оцелелите „жени за утеха“ и на потомците им. Япония обаче отказва да признае вина или пък да предложи извинение.

Много от „жените за утеха“ и поддръжниците им обаче отхвърлиха репарациите, а в края на 2018 г. южнокорейското правителство започна да разформирова фондацията, като застраши отношенията с Япония. Известната активистка и бивша „жена за утеха“ Ким Бок Дон, която почина в началото на тази година на 93 г., заяви през 2016 г.: „Няма да ги приемем, дори и ако Япония ни даде по 10 млрд. йени. Не става въпрос за пари. Те продължават да казват, че сме отишли при тях, защото сме искали“. Когато почина през януари 2019 г., ковчегът на Ким беше носен от протестиращи, настояващи за справедливост и извинения от японското правителство, написа изданието „Кореа хералд“.

ООН обмисляше м.г. да изрази публично тревога „от липсата на адекватни репарации за жертвите“. Международните погледи са насочени към Япония в очакване да намери решение. Отношенията между Япония и Южна Корея вече са изострени, а се засилва и натискът да поднесе цялостно извинение, преди да починат и другите оцелели „жени за утеха“.

САЩ

Въпросът за изплащането на репарации на робите се превръща в критерий за потенциалните кандидати на Демократическата партия за президент на следващите избори в САЩ. Твърди се, че институционалното наследство на робите е помогнало да се задълбочи расовата пропаст между богати и бедни и пречи на социалната мобилност на афроамериканците. Така въпросът как да бъдат компенсирани намиращите се в неизгодно положение потомци на роби става все по-належащ. Един от големите проблеми е как да се изчисли размерът на репарациите, които заслужават, и как да се приложи схема за това. Предишни оценки показаха, че стойността на репарациите би била между 6 трилиона и 14 трилиона долара. Конкретни предложения все още не са направени, но повечето кандидати от Демократическата партия изразяват или подкрепа, или готовност да обсъждат идеята за репарации за чернокожата общност. Сред някои от най-избистрените идеи е тази на сенатор Камала Харис за по-добри здравни грижи.

Ключовият фактор, обединяващ мнозинството кандидати, е това, че са наясно с практическите трудности около репарациите. Сенаторът от Тексас Шийла Джаксън Лий иска да се пребори с това чрез предложен от нея закон, който предвижда формирането на комисия, за да разследва продължаващото влияние на робството и по какъв начин това може и трябва да бъде насочено към политическите нива. Въпросът определено буди интерес, както доказват студенти от Джорджтаунския университет в столицата Вашингтон, които са гласували за референдум за създаването на фонд за изплащане на репарациите. Фондът, който ще бъде от полза за потомците на роби, продадени за изплащането на училищни дългове, обаче е много далеч от създаването си, съобщи Си Би Ес.

Обединеното кралство

Британското колониално минало може би е най-позорното, след като Британската империя в миналото е контролирала една четвърт от общата площ на земното кълбо. Съмненията за престъпления по отношения на колониите са безброй, като варират от концентрационен лагер по време на Бурската война до пренасочването на храни и предизвикването на глад в Индия. Голяма част от тази история остава официално непризната, а много от бившите колонии нямат голяма надежда за извинение или за репарации.

Изключение обаче е случаят на най-многобройната етническа група в Кения кикую и антиколониалния бунт на членовете на движението „Мау Мау“. През 1952 г. в британска Кения около 20 000 бойци на „Мау Мау“ от племето кикую водят сражения и кървава атака срещу британската администрация. Отговорът е бърз и мащабен – като целта е армията не само да се противопостави на „Мау Мау“, но и на цялата етническа група кикую, която наброява 1.5 млн. души. Стотици хиляди невинни цивилни граждани са арестувани и измъчвани в концентрационни лагери, чиято задача била да „цивилизоват“ кенийците.

Почти 60 години по-късно дело срещу властта в Лондон доведе до първия пример за прекратяване на мълчанието относно британското имперско поведение. Делото беше заведено от оцелели кенийци и наследниците им, подкрепени от свидетелски показания на историци. Това доведе до формално признаване на мъчения, извършени от британските власти по онова време, и 5228 кенийци бяха компенсирани. Това е прецедент, но остава да видим дали ще бъдат заведени нови дела. През април бяха отбелязани 100 години от клането в индийския град Амритсар, при което стотици мирно протестиращи индийски граждани, сред които и деца, са разстреляни и убити от британски военни. „Дори и при отбелязването на 100 години от клането, Великобритания отказва да предприеме подобна важна стъпка“, написа „Хиндустан таймс“.

Франция

Както много големи европейски сили, Франция има дълга и кървава история на колониализъм, най-вече в части от Северна Африка, сред които Мароко, Алжир и Тунис. Историята в тези региони е свързана с експлоатация и жестокост както при другите колониални сили, а и Франция привлича вниманието с категоричния си отказ да поеме отговорност. Когато се оказа под натиск през 2017 г., президентът Еманюел Макрон определи възможността за изплащането на репарации като „нелепа“ според радио "Франс интернационал". Той обаче признава действията, извършени от французи срещу алжирци, като „престъпления срещу човечеството“, като сред тях е и масовото убийство на дисиденти.

Все още обаче трябва да се предприемат големи стъпки, за да се признае колониалната история, но Франция наскоро направи прогрес. Ежедневникът „Монд“ съобщи през септември м.г., че Макрон е признал, че Франция редовно е използвала мъчения по време на конфликта в Алжир – но изданието също така подчерта и многобройните жестокости, за които държавата трябва да се извини, например убийството на алжирски свещеници и отказа да върне тленните останки на алжирски войници. „Фигаро“ пък написа, че Макрон е обещал репарации на харките – алжирски мюсюлмани, които са се били на страната на французите, но след конфликта са изправени пред дискриминация и насилие. Първоначалният план беше признаване и изплащане на компенсации от фонд на стойност 40 млн. евро, създаден, за да подпомогне 80 000 наследници на харки. Сега около 200 000 харки живеят във Франция и според тях обещаното е недостатъчно: според изчисления на Националния комитет на харките репарациите трябва да са около 40 млрд. евро.

Испания

Въпросът за репарациите предизвика полемика и в Испания заради Мексико, който получава независимост от Испанската империя преди почти 200 години. Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор отправи призив към Испания и към папата за извинение относно избиването на коренното население по време на испанското завоюване. Искането на държавния глава беше посрещнато с гняв и съпротива от по-голяма част от испанското правителство, съобщи в. „Ел паис“. Решителната позиция на испанската власт е, че не е отговорност на настоящото правителство да иска прошка за действията на техните предшественици.

Уникалните обстоятелства около културната идентичност на Мексико усложняват нещата. Конкистадорите, които първоначално поемат контрол над мексиканската територия, извършват мъчения и убийства на коренните жители – но често независимо от испанското правителство. Освен това огромна част от конкистадорите се установяват в Мексико и не се връщат в Испания, така че въпросът чии предци са отговорни е неясен.

„Ел паис“ написа, че президентът намеква за решение, взето от Испания през 2015 г., да предложи репарации и гражданство на потомци на сефарадските евреи, които са прогонени от страната преди 500 години. Андрес Мануел Лопес Обрадор има своите поддръжници, дори и на Иберийския полуостров. Каталунският министър на външните работи Алфред Бош осъди „смъртта на милиони хора и изчезването на цели култури“.

ИСКАНЕ 

Полша изчисли, че нанесените й щети по време на Втората световна война възлизат на общата сума от около 1 трилион долара. Сумата е вписана в доклад, изготвен от група експерти, които работят за получаване на репарации от Германия за щетите, причинени от нацистка Германия по време на Втората световна война. Темата за репарациите започна да се обсъжда в Полша от юли миналата година, когато лидерът на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински заяви, че страната никога не се е отказвала от компенсациите на Германия. Тогавашният министър на националната отбрана Антони Мачеревич пък коментира, че от правна гледна точка Варшава има всички основания да поиска обезщетение от Берлин. Германското правителство многократно заявява, че не вижда причина за каквито и да било претенции, тъй като през 1953 г. Полша официално отказва репарации.