Медия без
политическа реклама

Пътна козметика за милиони

Рехабилитацията на шосето за Своге е пладнешка кражба

БГНЕС
Жители на Своге настояват да се ремонтира цялото шосе до София, а не да се замазват само следите от катастрофата, която отне живота на 17 души.

Пръв описва красотите на Искърската клисура Алеко Константинов. Впечатлен от пътеписа, Иван Вазов хваща трена в една лятна утрин на 1899 г. и отсяда в Черепишкия манастир, после и в манастира "Седемте престола". В тия две свети места той пише „Скитнишки песни“. Още се спори от коя точно канара дядо  Йоцо е приветствал нова България, при кой брод  баба Илийца е преминала с ладията реката, от кой род е била  прелестната овчарка Гълъбинка, в чия къща в Габровница е летувал в последното лято на своя живот патриархът на българската литература.

Друга легенда разказва за увлечението на  Борис Трети по локомотивите и срещите му с местните хора. Слизал на всяка гара, целувал на бабите ръка, на децата давал пара и осажден продължавал към следващата спирка. Искърското дефиле е било любима дестинация и на Елин Пелин. Тук с въдица в ръка и под сянката на върбите той е ловял  мрени и е обмислял своите разкази. Всяка пролет по поляните над реката със статив на рамо е бродел  Борис Денев в търсене на най-пищно разцъфтялата джанка. След тия знаменити българи към Искърския пролом тръгва кажи-речи цяла София. Всяка  неделя в Своге, Бов, Лакатник и по-надолу се изсипват от увеселителните  влакове хиляди натоварени с торби и дамаджани. Тия бакхусовски  недели оредяват с помътняването на Искър и към средата на 60-те години излетните влакове бяха отменени. Проломът се превърна в клоаката на София. Реката носеше зловонна миазма и толкова много боклук, че

 

не течеше, а се търкаляше

 

Това продължи 30 години и никой не вярваше, че някой ден  Искър ще тече отново  бистър, пълен с риба, и дефилето ще върне своята прелест. Е, случи се. Сега ги няма увеселителните влакове с конските вагони. Сега има река от автомобили и катастрофи. Пътят е направен преди повече от 70 години. Проектиран е от германци, строен е от евреи, принудени от Закона за защита на нацията. Съобразен е с тогавашния трафик, в който автомобилът е бил все още рядкост. Кой е можел да предположи, че след седемдесет години по същото трасе  денонощно ще преминават хиляди превозни средства, някои от които над двадесет тона. Пътят без всякакво съмнение е морално и физически остарял. Не помня някога да е бил в прилично състояние. Но през последните двайсет години беше  кошмарен. Затова новината, че най-после ще бъде  основно ремонтиран, беше посрещната с големи надежди. Скоро обаче те  доведоха до големи разочарования. Говореше се, че ще се изградят три виадукта, за да няма опасни завои и да се стига много по-бързо и безопасно до София. Очакваше се, че ще има ленти за изпреварване, че местата, където падат камъни, ще бъдат обезопасени, че всички тесни участъци ще бъдат разширени, че дъждовните води няма да  текат по платното, а ще бъдат отведени в канавки, че асфалтът ще е съобразен с трафика и няма да има пропадания.

 

Виадуктите се оказаха илюзия

 

Няма нито една лента за изпреварване, продължават да падат камъни, дори повече отпреди, банкетът постоянно е засипан със скали, най-тесните участъци си останаха същите, по платното освен дъждовни води сега текат и изворни, много скоро се явиха опасни пропадания, на места пътят е на вълни, по които автомобилите весело подскачат, има и подкопани от порои участъци, те искат основен ремонт, има публикации, че шосето е строено с радиоактивни материали четири пъти над допустимите норми. Не са опровергани. По цялото трасе асфалтът е буквално полиран, в острите завои се влиза на сляпо, защото треви и храсти пречат на видимостта. Какво внимание и какви умения са нужни, за да преодолее водачът всичките тия опасности? И когато стане белята, видите ли, карал с несъобразена скорост. Но преди той да съобрази скоростта, някой друг е трябвало да съобрази трасето. И този друг трябва  да застане редом с шофьора пред Темида. Той обаче бил подал оставка, въпреки че нямал вина. Неговата отговорност била политическа. Него щели да съдят избирателите. И какво ще го осъдят? В най-лошия случай в следващия мандат  да не е министър, а депутат. Въпиещо безочие!  

 

Това не беше ремонтът, от който имаше нужда шосето,

 

това беше само  някаква  козметика. Релсовият път в Искърското дефиле, който е 108 километра,  е струвал  22 милиона. Естествено, те са много повече от днешните, но с тия пари са построени 22 тунела с обща дължина 4000 метра (Колко метра ще е дълъг един тунел под Петрохан?), 355 моста с дължина от 6 до 90 метра, направени са над два милиона и триста хиляди кубически  метра скални изкопи, иззидани са стотици  метри шкарпи и всичко това е извършено за 4 (четири) години в огромната си част на ръка. От 1893 до 1897 г. Първият търг за строежа на железницата е спечелен от  арменеца Хайрабедян. Законът предвиждал  переторска (втори търг). Целта е да се свали  максимално цената. Приближеният до Фердинанд и стоял известно време кмет на София Иван Хаджиенов напуска парламента, за да участва, дава цена с един милион лева по-ниска и измества предприемача Хайрабедян.  Поверява проекта на френския инженер Гийю.  Хаджиенов и Гийю вече са построили железопътен шедьовър в Карпатите. Довежда каменоделци от Италия. И сега, след 120 години, по линията, символ на възраждаща се България, свързваща столицата с морето, пътуват влакове и  нито един тунел и нито един мост от строените тогава  не са се срутили. Докато така наречената рехабилитация е  пладнешка кражба. Но тъй като  е микроскопична в сравнение с гигантските грабежи  от последните години, не би събудила общественото негодувание, ако не беше трагедията с безгрижните хористи, предпочели да се насладят на Искърската клисура и съвета на инженер Глосов от 7 юни  да избегнат ремонтите по магистрала „Хемус“. Има видими белези, че политическата глутница отново се надява и този потрес да отшуми. Лъже ли се?

________________

* Драматург, жител на Своге.