Покрай предизборните драми почти незабелязано мина изненадващата инициатива на президента Румен Радев да проведе поредица от срещи с представители на съдебната и изпълнителната власт и на обществени организации за критериите за избор и правомощията на следващия главен прокурор. В случая странна е не само избраната форма, но и моментът за започването на консултациите. Очевидно целта на държавния глава е да си запази отрано централно място в избора на една от най-важните фигури в държавата - следващия главен прокурор.

От 1991 г. насам главният прокурор играе ключова роля във всички сфери у нас и има повече лостове да управлява или да преобърне конкретна ситуация от президент, премиер и депутати, взети заедно. Както беше казал Иван Татарчев в пристъп на откровеност:

"Над мен е само Господ"

По конституция ролята на държавния глава в избора на главен прокурор е чисто ритуална и се свежда да правото на отлагателно вето - той има право да откаже да подпише указ и да върне на ВСС излъчената кандидатура. Но може да направи това само веднъж. До този момент един държавен глава - Петър Стоянов, се е възползвал от това си право. Той върна избора на ВСС за Бойко Рашков. Тогава ВСС се съгласи с него и избра за главен прокурор Никола Филчев. По принцип обаче силните козове са в ръцете на 25-членния ВСС, като за да бъде избран, един кандидат трябва да е подкрепен от поне 17 от тях.

Заявката на Радев да бъде активен играч в избора обаче срещна,

ако не съпротива, то поне пренебрежение

Настоящият главен прокурор Сотир Цацаров иронизира държавния глава, че малко е подранил, защото все пак мандатът му изтича чак на 10 януари 2020 г. Това означава, че процедурата по смяната му може да бъде открита най-рано на 10 юли, а най-късно – на 10 септември т.г. „При това положение, когато и да се открие процедурата, теоретично изборът е в края на октомври или ноември. Започването на консултации днес, на 13 май, за мен е доста прибързан процес. Казах това съвсем откровено на държавния глава", обяви главният прокурор. После назидателно започна да му обяснява, че се надява въпросните консултации и разговори да не се възприемат като опит за влияние, тъй като президентът и без това нямал правомощия по избора на ръководител на държавното обвинение в неговата първа част - откриване на процедурата, издигане на кандидати, тяхното изслушване и избор от ВСС. И за да не изглежда твърде хард срещу Радев, Цацаров реши да нападне и лидера на БСП Корнелия Нинова, която иска промяна на статута на главния прокурор и ограничаване на правомощията. Той дори намекна, че така може да се прави опит за дестабилизация на прокуратурата. 

Накрая Цацаров стигна и до най-важното, поне за него - че Радев не споделял идеите на Нинова и че каквито и промени, засягащи статута на главния прокурор, да бъдат обсъждани, те

ще се реализират след неговия мандат.

И срещата на Румен Радев с правосъдния министър Данаил Кирилов по същата тема показа, че го очаква още по-голямо капсулиране на съдебната власт и ревност точно към този избор. Кирилов обяви, че няма да се възползва от правомощието си да номинира кандидат за следващ главен прокурор и че всичко е в ръцете на Висшия съдебен съвет (ВСС).

С две думи - никой да не се меси,

включително и държавният глава. Премиерът Бойко Борисов също възприе инициативата като опит за намеса в независимата съдебна власт и каза, че въобще не ги одобрява тези работи. "Прокурорите си избират прокурори, съдиите си избират съдии, а ние другите власти - президентска, изпълнителна и законодателна, си гледаме всеки своите задачи, но така са решили - така правят. Това не е моя работа да го следя, не е работа на изпълнителната или която и да било друга власт. Има ВСС, има начин, по който да се избира. Президентската институция има право да одобри или да не одобри. Тогава влиза в сила нейната роля", каза още премиерът Борисов.

При настоящото положение във Висшия съдебен съвет (ВСС), в който доминира политическата квота, изборът на следващия главен прокурор е предопределен, песимистично прогнозира председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов след разговора си с президента. За разлика от Сотир Цацаров Панов обяви инициативата за навременна. „Колкото по-рано започне дебатът за избор на главен прокурор - темата, която е тема номер едно на съдебната система за 2019 г., толкова по-ясни ще бъдат критериите, профил и всичко, което е относимо от значение за избор на един бъдещ главен прокурор“, смята той. Акцент в разговорите било обстоятелството, че главният прокурор има монопол да повдига всякакви обвинения и с липсата на контрол върху неговата дейност на практика се превръща в най-силната политическа личност в България.

Президентът не е изразил мнение по въпроса. А управляващите нямат никакво намерение да променят статуквото. Нещо повече - дори когато под натиска на ЕК все пак започне да се обсъжда нещо около главния прокурор, те правят всичко възможно

да отклонят или разводнят дебата.

Така например правосъдният министър Данаил Кирилов изненадващо обяви, че един от приоритетите му ще бъде уреждане на механизъм за предсрочно отстраняване на тримата големи в съдебната власт, защото това било искане на Брюксел. Всъщност ЕК иска нещо съвсем различно - ефективен механизъм за разследване на действащия главен прокурор. Това е записано в прав текст в последния мониторингов доклад, както и в независимия одит на прокуратурата. Но или някой не е чел, или не е разбрал, или просто не смее да бръкне в раната. Както се казва, страх - главен прокурор пази.