Предизборната социология - наука с елементи на лъжа
Няма нужда да се гледа в бъдещето, близкото минало предлага много доказателства
Проблемите за Симеон Сакскобургготски започнаха след парламентарните избори през 2001 г. Преди това той имаше доста поводи за радост, а социолозите така и не успяха да уловят мащаба на включването му в политиката. Зад гърба на царя в тия години неизменно стоеше един човек, за когото също никой не предполагаше в какво точно ще се превърне.
Идват избори, ново златно време за социолозите. Бомбардират ни с данни, кои от кои по-вълнуващи. До момента проучванията, които привлякоха вниманието, са две – на “Галъп”, което прогнозира успех на Мая Манолова срещу Йорданка Фандъкова на балотаж в София, и на “Барометър”, което опакова Слави Трифонов като “нов Бареков”, отреждайки на бъдещата му партия 1.7%.
По първото изследване социолозите се скараха. Цветозар Томов и Михаил Мирчев атакуваха колегите си от “Галъп” - относно извадката, за премълчаване на хипотези при първи тур и т.н. Второто мина-замина, макар числата и констатациите също да бяха озадачаващи. Липсата на отзвук за него може би се дължи на факта, че проучването донесе радост на
високоинтелигентните и безупречни в морала си
интернет “инфлуенсъри”, които задават теми от обществения ред – за тях Слави си остава чалгар и няма проблем да е на кота 1.7.
Към този момент прогнозите в точни числа и по двете теми са единствено спекулации. Няма нужда да се гледа в бъдещето, но може да се надникне в миналото. То ни дава пребогат империчен “социологически” материал. От двете теми по-значима е амбициите на шоумена. Партията на Слави е четвъртото “ново” в българската политика за последните 20 години, притежаващо потенциал да е фактор. Другите бяха НДСВ, ГЕРБ и “Атака”. Затова в редовете по-долу ще припомним как точно предизборната социология посрещна трите партии. Възниква въпросът следва ли въобще да се приема сериозно тя.
И така, годината е 2001-ва, до парламентарните избори остават месец-два. Царят е произнесъл емблематичното слово за “800-те дни”. Агенциите оповестяват изключително високо доверие в него, то спада леко при обявяването на листите на НДСВ. Дилемата накрая е:
с много или малко ще бие той СДС на Костов,
при втората хипотеза “сините” остават в играта за ново правителство. Твърде активен из медиите през май-юни е Васил Гарнизов (принципно – социален изследовател, текущо - зам.-министър на МРРБ). С него е и Георги Фотев – уверяват, че любимото им СДС е стопило разликата с царската партия. Другите ваятели на общественото мнение не галят тъй добре ухото на властта, но непосредствено преди вота описват следната картина: НДСВ – 42%, ОДС, тоест коалицията на СДС – 27% (НЦИОМ); 35% срещу 25 % (“Сова Харис”); НДСВ максимум 1.8 млн. гласа, ОДС минимум 1.1 млн. (Димитър Димитров, член на ЦИК). С любезното съдействие на властта са регистрирани два партийни дубликата на НДСВ - всички социолози прогнозират, че ще са без решаващо значение. Но какви в крайна сметка са резултатите? Ето ги: 1.9 млн. бюлетини и 42% за НДСВ, като партии ментета открадват над 200 000 гласа (едното за малко да влезе в Народното събрание); ОДС - 18% и 830 000 гласа. Тоест процентът за НДСВ е улучен приблизително, но резултатът на ОДС е много по-малък, разликата с НДСВ е драстична. Царската партия е подценена, още повече че
без ментетата щеше да спечели над 2 млн. гласа
и абсолютно мнозинство в НС. Определено обрисуваната предизборно картина е далеч от реалността.
2005 г. е, текат последните дни на правителството на НДСВ и ДПС. Царят е демитологизиран, Доган е преял с власт. СДС се маргинализира, появила се е ДСБ. “Алтернативата” БСП дава сигнали, че готви нови управленски порции за ДПС. Няколко пъти в месеците преди изборите се появява някаква си агенция “Еврика”. Взета е напълно сериозно, както и прогнозите й: след предизвестения победител БСП щял да се нареди съюзът на СДС. Този съюз е едва пети накрая. Но по-интересни са други данни, месец преди изборите: БСП, НДСВ, ДПС ОДС и ДСБ ще влязат в НС, БНС са на ръба (“Маркет линкс”); същите формации влизат, “Новото време” е не ръба (“Медиана”); “Сова Харис” се гмурка чак до електоралните дълбини и изброява партиите с 1.5% подкрепа - “Новото време” е там, но един друг го няма. Липсва при всичките. Със свещ да го дириш, неоткриваем е в стълбчетата.
По-значимо отсъствие социологията
не е “регистрирала”. Накрая това липсващо нещо печели 300 000 гласа (8.4%), изпреварвайки легендарното СДС, претенциозното ДСБ и другите формации от шумотевицата. Да, за “Атака” иде реч. Все пак “Алфа рисърч” си позволява три дни преди вота да каже, че партията е с около 4% и може да влезе в НС. Ама евентуално може, едва-едва.
По-късно летят оправдания. Официални: Сидеров обира скрит, непрестижен вот, анкетираните крият предпочитанията си за него, пък и в последния момент го припознали; фурорът му по СКАТ не е забелязан просто защото социолозите гледат по-интелектуални телевизии... Неофициални: по-добре да се мълчи за появата на “фашизоиди”, защото гласността помпа подкрепата за тях. Така или иначе благодарение на такива съждения
лъжата отново измества истината.
Още по-интересно е, че те са признания за манипулация на общественото мнение - уж за добро.
Годината пак е 2005-а, парламентарните избори са минали. Столичният кмет Стефан Софиянски става депутат, на небосклона грее мегазведа – Бойко Методиев Борисов. Първото му участие в политическо състезание са частичните избори в София. Три седмици преди вота агенция АССА-М на Михаил Мирчев (същият, който днес се гневи на “Галъп") дава
преднина на социалистката Татяна Дончева пред Борисов.
Данните са на база “твърдо решилите да гласуват” (пак като “Галъп” сега). "Сова Харис" също прогнозира Дончева първа. Действителността след това е известна – Борисов печели първия тур с голяма преднина, никога Дончева не е била в състояние да бие. Мирчев пък, който и тогава гравитира към БСП, след години е кандидат-кмет на партията в София. Пак след време шефът на “Сова Харис” Васил Тончев е удостоен със “Златен скункс” от предаването “Господари на ефира”, защото грешно прогнозира евроизборите (2014 г.).
Скункс тогава е връчен и на Кольо Колев (“Медиана”). Твърде закъснял е. Годината е 2007-а, предстои европейски вот, първа надпревара за партия ГЕРБ. “Тези избори ще бъдат своеобразна победа за БСП и ще дадат малко въздух на премиера Станишев след сгъстяването на политическите облаци над неговото управление, смята социологът. Голямата неприятна изненада ще бъде преди всичко за опозиционните партии. Надеждите за срив на БСП и въобще на управляващата коалиция няма да се сбъднат. Според него слуховете, че ГЕРБ ще изпревари БСП нямат реална основа” – така медиите цитират Колев. Всички агенции прогнозират мандат-два в полза на БСП срешу ГЕРБ. Накрая мандатите са равни, а партията на Борисов води в реалните гласове. Започва обратно броене за Станишев, както и
неясен с продължителността си до днес процес,
в който ГЕРБ бие социалистите като боксова круша.
Във всичките тези примери прогнозите, доколкото е възможно, бяха по вкуса на силните на деня. Силните се сменят, но измерителите на “обществения пулс” преобладаващо са едни и същи. Ако някой от тях се пенсионира или просто спре да бъде търсен, изведнъж се превръща в борец за истина. В крайна сметка прелестна наука е социологията – може да познае, може и да сбърка, но тази относителност не пречи да бъде възприемана напълно сериозно. И съответно пулсът не само да бъде мерен, но и направляван.
можете да направите дарение през PayPal
