Понеже и тази година, както и всяка друга по това време, се задава датата 9 септември и вероятно ще бъде отбелязана по най-различни начини, включително и с чествания, се запитах следното: защо не отбелязахме, защо не чествахме и датата 17 юли? Такава важна, такава съдбоносна историческа дата! На 17 юли 1393 г.  Сюлейман Челеби, син на Баязид Йълдъръм, превзема Търнов и освобождава България от монархическия режим на Шишмановци. Защо празнуваме падането на Третото българско царство, а не празнуваме падането на Второто? Що за народ сме?

На тези мисли ме наведе едно съобщение на нашето външно министерство по повод инициатива на руското посолство със заглавие „Изложба 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“. Ако не сте чели съобщението, прочетете го – много е свежо. И наистина, от какво се освобождаваме през 1944 г.? От какво? От частната собственост, свободната инициатива, многопартийната парламентарна демокрация и свободата на словото. Също от пенсионния фонд и златния резерв.

Пък и какво значи „освобождение на Източна Европа от нацизма“?

Нима само Източна Европа е освободена? Нима Западна все още не е? Или ГДР беше „освободена“, пък ФРГ – „окупирана“? Иначе пропагандата е ясна – Русия неуморно очертава границите на своите претенции за влияние. Няма лошо: ако не е едно влияние, ще е друго. Проблемът са цивилизационните оттенъци. Трудно държава, която се брои в една цивилизация, ще наложи влиянието си над държави, които се броят в други. И изобщо това с цивилизациите може да е удобно, когато говорим за древни времена, но в съвремието сякаш не е съвсем прецизно. Ние например с гърците ли сме в една цивилизация, или с финландците? С руснаците в една цивилизация ли сме? В много отношения да, защото по логиката на византийския ойкоменизъм (да не се бърка със съвременния икуменизъм) чрез България Русия приема православието и получава богослужебна литература на подходяща писменост. Това е една обща духовна култура за Pax Byzantina и ако някой иска да я нарича „цивилизация“, нека я нарича. Но тогава в тази цивилизация ще трябва да сложим например и Венеция – хубав византийски град, чиято базилика "Сан Марко" при цялото си великолепие е бледа реплика на „Св. Апостоли“ в Константинопол.

От друга страна, Сердика винаги е била в Западната, а не в Източната Римска империя. Както сега православието е ярък белег за „незападна цивилизация“, така по време на вселенските събори православен е бил Западът, а Изтокът – еретически. Еретически (монотелитски) е бил и славният наш род Дуло поради близостта между Кубрат и Ираклий, докато от другата страна, от страната на православието, са стояли Максим Изповедник и римският папа Мартин I. Така че тая работа с цивилизациите в днешно време бая намирисва на геополитика. Австралия и Ватиканът една цивилизация ли са? Мароко и Иран една цивилизация ли са? Аз не знам, нека кажат специалистите. Но ако са, то очевидно са въз основа на религията – не и на културата и държавното устройство. В такъв случай САЩ и Русия защо да не са една цивилизация, ами даже Хънтингтън ги сочи не просто като принадлежащи, но и като държави ядра на две различни? При тях държавното устройство е почти едно и също. Приличат си много повече помежду си от Австралия и Ватикана.

Може би до известна степен вина има и Русия, а не само Хънтингтън. Нейната доктрина по отношение на света е доста колоритна и наскоро даже пак писахме за това във връзка с противопоставянето Изток - Запад. Тази политическа доктрина напоследък отново се гради върху православието и ето тук идва необяснимото за мен:

защо идеологията на „Третия Рим“ включва в себе си гордостта от съветското минало?

Всичките му там „безсмъртни полкове“, всичките паради на Червения площад, всички паметници на освободители… Нима Червената армия не е участвала във взривяване на църкви и екзекуции на православни свещеници? Много хора са антикомунисти, защото не могат да простят на комунизма едно – безбожието. Сега държавната пропаганда приласкава същите тези хора с православието. Как така и двете заедно?... Сякаш някакъв тайнствен пореден Коминтерн е спуснал директива всички комунисти да станат православни. Те ако станат искрено – слава Богу! Но дали е така?

Доктрините на руския империализъм и руския комунизъм са коренно противоположни поне на теория, поне от гледна точка на идеологията. Дотам, че петолъчката (пентаграмът) яростно заменяше кръста не само върху сградите, но и върху гробовете, може би за да се подчертае към кое ведомство принадлежи душата на починалия.

Руският империализъм (хайде да го наричаме „монархизъм“, защото империализмът вече има други конотации) се основава на византийския ойкоменизъм. Идеята е следната. Властта е легитимна само когато произтича от Бог (а не от народ, класа, раса и т.н.) и когато е санкционирана от Църквата. На едно Небесно царство не може да отговаря повече от една земна проекция и тя е единствената възможна държава. Начело на тази държава стои автократор, който е викарий на Иисус Христос до Второто пришествие и Страшния съд. Автокрацията не е точно монархия, а по-скоро диархия – властта се упражнява заедно от държавата и Църквата съответно в лицето на императора и патриарха. Когато тази симфония на властите се наруши или пък властта премине към поземлената, бюрократичната аристокрация или гражданите, тогава не е власт, а хаос, анархия, δημοκρατία. Автократорът е длъжен да пребивава непрекъснато в състояние на филантропия – тоест, любов към поданиците и грижа за тях. Ако не я проявява в пълна мяра, Божията благодат се отдръпва от него и автокрацията се изражда в абсолютизъм, в тирания. Вижда се, че според тази доктрина самодържецът не е абсолютен монарх.

От друга страна, руският комунизъм е по същество точно обратното въпреки някои силни формални прилики по отношение на собствеността, централизма и административната (партийната) аристокрация. Смешното е, че както свързват комунизма с „Източната империя на злото“, така той е par excellence западно изобретение. Макар и малко опростенчески, може да се каже, че комунизмът е християнство, но без Христос. Да не забравяме, че „антихрист“ не означава „против Христос“, а „вместо Христос“. Комунизмът е богоборческо учение, което се стреми да замести Богочовека с човекобога. Комунизмът е безбожен. За него религията е „опиум за народите“, инструмент за експлоатация. Бог не съществува. Душа не съществува. Единствената форма на безсмъртие е паметта на идните поколения. Така критерий за добро и зло става самият човек, следователно доброто и злото вече са въпрос на обществена договорка. Човекът е мерило за всички неща, но това не го прави господар на света, а бурмичка в огромна и грозна машина, която трака и пухти с абсолютно неясна цел. Известно е, че адът не е нищо повече от отсъствието на Бог.

Под маската на „народовластие“ комунизмът води до култ към личността, който мнозина оприличават на абсолютизъм. Не на автокрация, защото ги няма вече споменатата симфония на властите и филантропия (нали не го бъркаме с днешното съдържание на понятието „филантроп“?). Сталин не е и не може да бъде самодържец, а само тиранин, защото не е Божи помазаник.

Как една система, която инструментализира православието и църквата, как една власт, която твърди, че е богобоязлива и християнска в най-чист догматичен вид, може да се легитимира като наследник и автентичен продължител на антихристовската власт на комунизма? Нима ще кажат, че и комунизмът е бил православен и легитимиран с печата на Светия Дух? Нищо чудно след няколко години и това да кажат. И може би руският народ ще намери основание да им повярва, но други народи ще останат озадачени.

Ето на такива невчесани мисли ме наведе новината, че Русия с двуглавия Палеологов орел на знамето иска да чества Червената армия с пентаграм на каската, а нейните поклонници в България вече са си купили хартиени байрачета за празника на „освобождението“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.