Медия без
политическа реклама

Нерви и утехи

Потресения - 14

Калин Донков

07 Дек. 2018
Pixabay
Декември - време за равносметки

В нашите нагласи декември е време за равносметки – като месец за накрая (на годината) и на затихването на повечето наши напъни и ентусиазми. В действителност той е просто средата (на зимата) и ако е финал на нещо, то е само на последното кипене в бъчвите и на биографиите на безчет пуйки и прасета. Но все пак, уталожват се и някои небрежни впечатления, неизбежните подсещания на живота. А всевъзможните убождания и сърбежи на делника нехайно оголват своите причини. Все още остават дни да ги запишем, за да не останат под руините на една отиваща си дотегнала година.

 

КОСВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Те са някакъв вторичен, наглед негоден материал, от който в съда обвинението трябва да състави прилична, убедителна поне за съдебните заседатели теза. В действителност те се предпочитат именно в съдилищата със съдебни заседатели, които като аматьори по-лесно се поддават на внушения и се омайват от странични, понякога съвсем несвързани с престъплението, но убедително поднесени твърдения.

Ако в едно дело за убийство няма труп, нито оръжие на престъплението, прокурорът ще ви доказва, например, че жертвата не си е превел вноската за голф клуба, от което трябва да следва, че без всякакво съмнение просто не е между живите, тъй като от свидетелската банка домакинът на клуба заявява под клетва, че в плащането човекът е бил точен като часовник. Вместо да размаха оръжието на убийството, обвинителят ще ви покаже снимки на обвиняемия, на които той позира с тежка картечница по време на военната си служба. Друг свидетел – психиатър, - - - или взводният му ефрейтор, ще потвърди, че той е имал тежка зависимост от смъртоносни оръжия. Подобни косвени доказателства са изпратили немалко подсъдими на бесилото, в газовата камера и на електрическия стол. (Впечатленията ми са от американски източници.) Преобладаващата част от тях са действителните извършители на престъпленията. Убеждението, създадено у съдебните заседатели, в повечето случаи е било напълно справедливо.

Косвени доказателства помагат и на обществото да се добере до някоя истината, упорито укривана, подменяна или премълчавана от управниците. Преди време управляващата днес в България партия за малко излезе от властта. Тогава млад депутат напусна Народното събрание. От обяснението му се разбра, че в парламента той е на загуба. ( Поне така ни го представи премиерът.) Когато партията му отново дойде на власт, той незабавно се върна в политиката – вече като министър. Очевидно, че във властта вече не беше ощетен. Какво убеждение остава у нас като народни заседатели? Ами много ясно: че във властта се печели повече, отколкото в бизнеса. Глаголът в предишното изречения е по-скоро евфемизъм. От какво може да се спечели в политиката, освен да открадне човек? Корупцията – това са купчини пари. И макар че в случая не липсват и веществени доказателства – съсипните на разгромената ни държава! – косвените също са годни за една справедлива присъда.

Остава да я гласуваме, граждани! Нищо че изборите са далече, запомнете си мисълта...

 

КАЛИНКИ ПОСРЕД ЗИМА? НАМИСЛЕТЕ СИ НЕЩО...

Припадъците около застрахователната система "бонус-малус” най-после заинтересуваха и мен. Не толкова заради настъпените интереси на множеството шофьори, вкаменени от кафкианските подробности в нейния български вариант, колкото от това, че тя за сетен път свидетелства за поредното скъпо и негодно изделие на българската администрация. Проваленото от тази администрация обсъждане стана добра причина и аз да се вгледам в нея. Не че нещо мога да посъветвам или да примиря враждуващите сили. Не – просто да се вгледам и да се убедя още веднъж, че дори една проверена и работеща повече от век система може да бъде съсипана и обезобразена от нямащите равни на себе си български чиновници.

От споровете се разбира, че на дъното на тази умопомрачителна, почти всенародна вибрация стои Комисията за финансов надзор. Същата комисия, която проспа катастрофата на кипърската застрахователна компания – стотици хиляди български клиенти в един миг се видяха с невалидна полица в ръка. Сега тя е предвидила зловещи застрахователни условия за собствениците на лични автомобили - утежненията могат да достигнат до 400 на сто. При това е променена философията на оригиналната схема – нарастването става не според щетите, причинени от застрахования, а от нарушенията, които му е записал КАТ. И т.н.

Изстрадвам тая неправда, без сам да знам защо. (Нямам кола.) Всъщност знам...

Заложена е тая мина под обществения сговор, за да се разгори народно недоволство, вълнения, демонстрации и да се клати властта до нейното сгромолясване. Добре звучи, но така ли е? Или просто е някакво безумно творение на неграмотни, самозвани „специалисти”, капацитети единствено по кариера и службогонство, връзкари и партийни назначения, с каквито са пълни всичките комисии, агенции и министерства през българския ХХI век? Никаква конспирация, братя, просто котката не лови мишки! Ако се открехне вратата на тази комисия, от нея ще излети облак калинки. Едни калинки „катр сезон”, които и снегът не ги плаши.

Възползвайте се, пожелайте си нещо. Да позная ли какво?

 

ФИЛОЛОГИЯ НАКРАТКО

Езиковите ми увлечения се ограничават до речника. С него съм се занимавал неведнъж. Предмет на моите „филологии” неизменно са промените, които настъпват в обществото след промените в нашия речник. Сигнал за какво са изчезването на думи и заменянето им с други. Какво се случва, когато статистически избледнеят или изчезнат слова като „милост”, „добрина”, „пощада” или в наши дни „чест”, „съвест”, „достойнство”. Такива натрупвания стават периодично, понякога подсказани директно от читателите. За какво са те сигнал и какво вещаят – това съм се опитвал да разсъждавам в тях. Този път обаче ще се възползвам от коментара на моя приятел Жоро Апломба, доскорошен инженер и обаятелен острословец. Тая „филология” ще трябва да признаем за негова.

Апломба проследява съдбата на две чуждици в българския език, главно в речника на политиците. Твърди, че промяната в тяхната употреба свидетелства за промени в самата българска демокрация. Според него използването на думата „дебати” в единствено число (думата има само множествено) не е обикновена парламентарна безграмотност. То просто изразява тенденцията да се ограничи обсъждането, сблъсъкът на мнения в политическия живот. Да замре или направо да стане непозволен. Това отначало изглеждаше несериозно, но ето в последно време мнозинствата налагат приемане на закони, дори на бюджети без дебатиране. Различието на позиции, борбата на обществени идеи постепенно се изключва и в медиите. Стесняването на езиковата форма от множествено в единствено число навярно води и до изчезване от нашия живот. Заедно с нея следва да изчезне и демокрацията. Поне такъв е замисълът, твърди Апломба.

И обратно, при думата „политика” напоследък употребата на множественото число заплашително се масовизира. Замислят политики, раждат политики, предлагат политики, осъществяват политики... Това, което в началото изглеждаше като невинни езикови гафове на парламентарните блондинки, днес задръства обществената реч. Според Апломба - обяснимо е и неизбежно. Политиката тях ги храни, обяснява той, вимето й е пълно и щедро. Но апетитът им расте, а и броят им също. Една политика не стига за всички. И те си завъдиха много политики, може би за всекиго по една. Нещо като „Имаш крава – пиеш мляко.” И сега на българското политическо пасище е пълно с дойни крави-политики. Някои дори са от чужди породи. Те май са и най-млекодайни.

Това е коментарът на народния мъдрец Жоро Апломба. Обеща следващия път да... дебатираме върху думата „входирам”, също изобретена в парламента. Засега не бил готов, нуждаел се от време, за да обуздае речника си – идвали му на езика прекалено огнени слова...