Премиерът Бойко Борисов вече има нова гордост в международен план - "с най-меките мерки сме предпоследни по Covid-19 на Балканите". Само Гърция не можем да бием, но тя "от днес връща отново щаба си". Тази реплика най-сетне придаде посока на хаотичните движения, с които премиерът от три месеца след карантината ни държи в извънредна обстановка. И най-сетне потвърди всеобщите съмнения, че за разлика от Гърция ние явно нямаме щаб. Ако бяхме стигнали по целенасочен план дотук, можехме да кажем, че сме тръгнали да правим стаден имунитет по шведски модел. Единственото целенасочено усилие, което премиерът полага обаче е да бяга от отговорност за кризата.

Има ли НОЩ в кабинета

През юли България изкара най-тежкия си месец от началото на кризата. През това време правителството на два пъти удължава извънредната епидемична обстановка с мотива, че "това ще даде възможност да се засили прилагането на временни противоепидемични мерки, с цел ограничаване разпространението на заболяването и опазването на живота и здравето на гражданите". Тази възможност обаче беше използвана само веднъж - на 9 юли, когато с Националния оперативен щаб бе решено да се затворят нощните заведения на закрито и да се забрани публиката по стадионите.

„Практиката показва, че дисциплината не е най-силното ни качество и затова се налага да въведем тези мерки“, констатира тогава Борисов. Това е последният ден, в който той се занимава с мерки. И последният, в който ще чуем нещо съществено за НОЩ. Часове след това започват протестите за свалянето на Борисов и главния прокурор. От затворените пространства, проблемът изведнъж се пренася към отворените - "защо да унищожавам бранша, след като пред президентството се събират хиляди хора без маска". Премиерът призовава за глоби на протестиращи партийни лидери без маска, но насред записите на брутално полицейско насилие и искане за оставки намира време да отвори отново дискотеките. Медицински аргументи за това няма. Няколко хиляди случая по-късно е ясно, че опазването живота и здравето на гражданите е вече отговорност само на гражданите. За себе си премиерът резервира рефрена "Защо да ги ограничавам, като не вярват".

За агитки - може, за кметове - не

9 юли беше и последният ден, в който премиерът слуша някой друг за противоепидемичните мерки, а не пряко засегнатите от тях. Общото между всички промени след това е, че се пишат под диктата на шепа протестиращи "бизнеси". Именно техните интереси са истинският оперативен щаб на Борисов. Когато обаче местните власти молят за допълнителни мерки, премиерът е глух за тях. А "услугата" трябва да бъде оправдавана с абсурдни аргументи. Ето какво обяснение даде новият здравен министър във вторник на въпрос защо не забранят поне наргилетата (по повод смъртта на 19-годишно момче във В.Търново):

"Би било медицински нецелесъобразно да позволим на хората да си седят в заведението, а да им махнем наргилето и те да си стоят там 2-3 часа един до друг, да си говорят и да са без наргиле. Хората, които пушат, са над 18 години, разумни хора, хора, които гласуват на парламентарни избори и които взимат осъзнати решения". Това означава ли, че в магазините не пазарува разумен и осъзнат електорат, та там задължително се носят маски? Разбира се, тук мерките са по-малкият проблем - по същия механизъм "поискай, и ще ти се даде" Борисов повсеместно сваля и ДДС.

Сутрин - Италия, вечер - Швеция

Във вторник, след деня с най-много починали от началото на кризата, всички очакваха да чуят какво прави кабинетът оттук нататък, но вместо това здравният министър излезе да ни съобщи, че отваря стадионите. "Не можем да спрем да живеем", повтаряше като навит механизъм професорът, който на Цветница ни плашеше, че няма да стигнат чувалите за трупове. Оказа се, че катарзисът му е предизвикан от Борисов, който разпоредил "фалшивите новини за затягане на мерките и за въвеждане на извънредно положение да бъдат опровергани с факти".

През юли в България от коронавируса починаха 151 души - колкото за месеците юни и май, взети заедно. За първите пет дни на август смъртните случаи са 41. Над 700 лекари са извън строя, а хората в болница се удвоиха на 847 души. "Ако хората не осъзнаят, че коронавирусът е реален, няма пречка да се докараме до положението на Италия", предупреди главният здравен инспектор. За премиера обаче емоционалното здраве на футболните агитки е по-важно от всичко това.

Здравният министър все пак се постара да обясни как ще увеличава леглата, ако броят на болните продължи да расте, но не каза откъде ще се вземат медиците, които да обслужват тези допълнителни легла. "В целия свят има проблем с персонала. Знаете, че в целия свят тези пациенти се лекуват не само от инфекционисти", обясни той. Това не звучи като достатъчно ясен план как обезпечаваме системата с лекари при настоящото ниво на умора и заболеваемост в системата.

Къде сме в момента?

По смъртни случаи на 100 000 души население за последните 2 седмици България е на трето място в ЕС/Европейска икономическа зона и Великобритания. По брой на новите случаи е четвърта след Люксембург, Испания и Румъния. Можехме ли да предотвратим поне част от тези случаи, ако не бяхме отворили дискотеките и правителството си беше свършило работата с широка информационна кампания? Няма кой да каже. Умората от мерките е повсеместна, и не само у нас. Но в малко други държави тя е толкова отчетливо демонстрирана и натяквана от тези, които са на власт.

"Първият проблем в борбата с коронавируса е доверието, обществото не вярва какво му казваме, това разколебава хората и така ги обърква и ето ги резултатите", коментира Кунчев по този въпрос. Но вината за това е само донякъде у Мангъров и компания. Тя се споделя от всички експерти на НОЩ, които предпочетоха да заемат позата на обидени, вместо да продължат да говорят. В резултат на това трите Д си останаха кух и неразгадаем лозунг, а призивът, че трябва да се научим да живеем с вируса, се схвана като разрешение всичко да остане по старому.

Разбира се, кардиналният проблем е изгубеното доверие в това управление. Но за човек, който така се инати да остане на власт, Борисов твърде откровено дезертира от своите отговорности. Докато в Европа правителствата разиграват варианти за есента, нашето се бори да не счупи не икономиката, а хатъра на няколко шумни групи хора. И като нищо наесен ще се окаже, че в името на техните интереси ще страдаме всички с всеобщи по-тежки мерки. В Англия обсъждат дилема glasses or classes - да се затворят кръчмите, за да се отворят училищата. Отговорът кое ще изберем ние, уви, все по-малко изглежда еднозначен.