“Балон” (bubble) е любима заплаха на икономистите към хората с пари, “инвеститорите”, като предупреждение срещу натрапчивите им заблуди: онова, което днес изглежда успешно, обещаващо високи печалби начинание, утре може да се окаже провал без стойност. Понеже вече е трудно да се изброят възможните балони, модерната икономическа теория твърди, че днес “всичко е балон” (everything bubble), цялата икономика. “Балон” е същото като бомба, но със закъснител, взрив в бъдеще време.

Коварството на балона

изглежда лесно разбираемо зад прозрачния термин. Той започва като в Битие: „в началото бе слово“, примамливо обещание. Колкото повече хора повярват на обещанието и вложат пари, търсенето расте, балонът се надува. До мига, когато стане ясно, че обещаното го няма, балонът гърми и които го държат в ръце, виждат, че стискат въздух в спукана опаковка. Защо номерът с балона се повтаря натрапчиво често? За разлика от другите бомби до последния момент, преди да гръмне, докато лети нагоре, балонът носи добри пари. Затова привлича въпреки предизвестената опасност. Опортюнистът си мисли: купувам балон, след месец или година ще гръмне; ама сега лети нагоре и аз мога да го държа само малко, курсът ще се качи, ще продам с печалба, ще изгърми глупакът, който купи от мен. От алчния егоизъм

истински печелят продавачите на балони

Не сме в затъналото в религиозни и морални предразсъдъци Средновековие. Днешното потребителско общество на покупко-продажбата (пазарна икономика) намира търговията с балони и печалбата от нея за напълно законна (извън случаите на явна, доказана измама). Хората, спечелили милиарди на борсата, са герои, наричат ги “филантропи” и въпреки протестите на г-н Орбан и неколцина старомодни, консервативни лидери посрещат тези герои с прегръдки и целувки на върховете на властта. Заради лесната, бърза, напълно безнаказана и с минимални разходи печалба от борсата изкуството на

продажбата на балони навлезе в политиката

Само безнадеждно изостанали политици предлагат на избирателите реални програми. Мнозинство са тези, които предпочитат да им продават чисти илюзии. Ползват средства, отдавна познати на фондовите пазари. Опитът във финансите е решаващ и неслучайно толкова много милиардери обитават политическите върхове днес, а емблематичният нов политически модел с марката “Макрон” е наречен на инвестиционен банкер. В момента имаме исторически шанс да следим в реално време втората емисия на политическия инструмент „Макрон“ на предстоящата през май борсова сесия Евроизбори 2019. Точно преди седмица, 81 дни до вота, в широк мащаб, с едновременна публикация в най-тиражната преса, излезе проспектът на емисията -

Манифестът “Европейски ренесанс”,

под марката на г-н Макрон. Оттогава той се разпространява с максимално покритие, по всички информационни канали. Чисто маркетингова стратегия на фокусиране и насищане. Агресивно. Но професионалистите забелязват пукнатини в стратегията на пласмента. Нервна е. Преднамерено кратка. 81 дни е под критичния праг от три месеца (91 дни) преди излизане на борсата. Сигурно защото продуктът е прекалено постен и прозрачен, трудно ще издържи по-продължителна експозиция. Изумително е колко “изчистен” (т.е. лишен от субстанция) продукт се пуска на политическия пазар. Дори избирател с минимални знания и способност да мисли, въпреки шумните масови възгласи „ура, имаме нов европейски Лидер“, „яви се вече планът за бъдеща Европа“ и пр., може да разбере, че

политическият продукт дрънчи на кухо

от всички страни. Той явно е насочен към масовия, тежко дебилен и напълно безкритичен избирател, на когото ще покажат само бонбонките и шарените балончета. Никаква програма в “Манифеста” няма! Нула! Никакви нови идеи, ужасяващо малко мисъл и смисъл. Тук имаме работа с продукт за пряк пласмент на общия пазар - г-н Макрон се обръща пряко към “гражданите на Европа” (каквито няма, всеки е гражданин на някоя страна), без изобщо да заговори своя, френския избирател. Думата “Франция” изобщо липсва в текста. Имаме кратка селекция болезнени проблеми, към всеки – бегло щрихирано (псевдо) “решение”. Псевдо – защото се предлага нещо фиктивно, невъзможно или неефективно скъпо. И нищо ново. Лозунги. “Европа, която защитава”, “нов Ренесанс”, “фундаментални ценности” и пр. Нараства прекариатът - хронично бедни, работещи бедни, старческа бедност? Налагаме минимални работни заплати във всички страни. Нищо, че навсякъде в ЕС отдавна има минимални заплати; обещава се изпълненото - с мъгливи фрази и с надеждата, че източноевропеецът ще се подведе сам, че му обещават “еднаква общоевропейска”, гарантирана надница. Европа никак не върви? До края на годината ще изменим договорите на Евросъюза, ще го реформираме. Как ще го реформираме, какво ще променим – мълчание. Как ще се приемат промени на договорите, кой ще гласува за тях, щом и “европейската конституция” беше бламирана? Чисто фиктивните решения, които само се загатват, все пак са знакови:

още бюрокрация и повече репресия!

В Европа доминират американските технологични гиганти (“big tech”)? Ще им наложим евроконтрол. Ще създадем “Европейска агенция за защита на демокрациите” (вечна памет на Оруел). Нахлуват мигранти? Ще създадем европейска гранична полиция. Ще променим Шенгенския договор да задължим всички шенгенски страни да приемат мигранти от застрашената Стара Европа. Престъпността расте? Ще направим Европейски съвет за вътрешна сигурност да я пребори. Двоен стандарт в храните? Ядем все повече боклуци? Време е за “Европейска полиция (force!) за сигурност на храните”. Проблеми с околната среда? Ще учредим “Европейска климатична банка” да дава пари за мегаломански “еко” проекти. Европейските фирми са неконкурентоспособни? Ще има “европейски преференции”, ще накажем (penalize!) фирмите, чиито държави пречат на политиката “купувай европейско”. Ще даваме повече преки държавни субсидии на европейските фирми да станат “шампиони”. Ще накажем фирмите, които “рушат нашите стратегически интереси и фундаментални ценности”! Ще накажем фирмите – нарушители на “еко стандартите”. И все така нататък. И това се нарича “либерална” платформа?

Тежките икономически проблеми са забравени

изцяло. В Манифеста липсват собствените (ялови) идеи на г-н Макрон за Европейския валутен фонд, за реформите на Еврозоната (какво стана с “Документа за размисъл” от май 2017 г.?), за общия европейския бюджет. Приказки за харчене на държавни пари за какво ли не, без идея кой и откъде ще плаща? Това е блъф, а не икономика. И ако такъв продукт успеят да продадат социалните инженери и професионалните “маркетери”, това ще е невероятно опасен симптом, че разумът на електората е под предела, нужен за най-просто оцеляване.