Любимо упражнение на премиера Бойко Борисов през последните години е да надува мускули срещу сивия сектор. Когато не отчита пред журналисти и бизнес ниските нива на контрабандата на акцизни стоки, министър-председателят търчи из страната да разбива нелегални фабрики за цигари, като всяка следваща се оказва "най-голямата". Кой би предположил обаче, че именно финансовият министър Владислав Горанов ще опровергае пропагандните клишета на премиера, че контрабанда у нас e на изчезване. 

Бюджетът губи стотици милиони годишно

от сивия сектор в горивата. С това признание, направено в парламента, Горанов влезе в открито противоречие с Борисов, който само преди няколко месеца обяви пълен триумф на държавния контрол над петролния бранш. През февруари премиерът заедно с главния прокурор Сотир Цацаров, вътрешния министър Младен Маринов и шефа на Агенция „Митници“ Георги Костов представи свръхмодерния "контрабанден" център, който разполага с 24-часова система за наблюдение на движението на едва ли не всеки литър нефт от танкера до бензиностанцията. "Дете с пояс да влезе в морето, ще го видим" - така Борисов описа мощта на мониторинговата система.

Очевидно премиерът живее в паралелна реалност, тъй като убежденията му не отговарят на фактическата ситуация. Всъщност системата за следене на контрабандистите изобщо не е всевиждаща. Властта все още не успява да затегне контрола върху рафинериите и в крайна сметка няма никакво пряко наблюдение върху работата на "ЛУКойл" и пристанище Росенец.

"Пунта мара" се оказаха твърденията,

че пътят на горивото се следи на всеки един етап. Преди седмица финансовият министър призна, че тепърва ще се правят законодателни промени, които да задължат собствениците на данъчните складове да поставят видеонаблюдение за тяхна сметка. Сегашната слепота на държавата е много удобна за „ЛУКойл“, тъй като петролната компания държи към 90% от складовете за бензин и 92% от тези за дизел.

Прави впечатление, че службите у нас разбиват основно цехове и депа за нелегални цигари и алкохол, но нямат особени успехи срещу сиво-черните играчи от нефтения бранш. Това се констатира и в последния доклад на Европейската комисия за икономиката на България, където сред многото критики има и тревога за мащабите на измамите в петролния сектор: "Сенчестата икономика остава предизвикателство. Оценките показват, че в България тя е по-голяма, отколкото в повечето държави от ЕС. Функционирането на пазара на моторни горива като цяло остава проблематично. Според скорошно проучване на Центъра за изследване на демокрацията има пробив в нелегалната търговия с тютюневи изделия и ДДС измамите, но черният пазар на горива е нараснал до 600-700 млн. лева годишно". Явно и ЕК се разминава с усещането на Борисов, че е смачкал контрабандата на горива.

И самите контрабандисти все още не са разбрали,

че премиерът ги е смачкал -  осъдени няма. 

На този фон обещаните от министър Горанов мерки срещу измамите в петролния сектор звучат по-скоро като отговор на критиките на ЕК, отколкото като твърдо намерение за справяне с дългогодишен проблем, дълбаещ каверни в хазната. За всеки е ясно, че в бизнеса с горива са преплетени твърде много интереси на влиятелни хора, близки до властта. Достатъчно е да се отбележи, че основни играчи в този сектор са председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, Валентин Златев, известен освен всичко друго и като партньор на карти на премиера, Веселин Марешки, лидер на "Воля" и зам.-шеф на Народното събрание. Периодично между тези играчи припламват искри, но всичко бързо се потушава. Имаше и сериозна атака от Златев към Марешки и в обратната посока с взаимни обвинения в ценови манипулации. Стигна се и до проверки на бензиностанциите на Марешки, които продават бензин и дизел на значително по-ниски цени. НАП не откри нарушения. Комисията за защита на конкуренцията пък установи, че някои обекти на Марешки в определени моменти наистина са продавали бензин и дизел прекалено евтино. Колкото до високите цени на нефтохима и на големите вериги бензиностанции, КЗК направи серия пазарни проучвания и анализи и не откри ни картел, ни монопол. Само безадресно констатира, че в петролния бизнес има прекалено много сива икономика.

Фактите показват, че перченето на Борисов с борбата срещу контрабандата на горива е поредната порция "въздух под налягане". Секторът ще продължи да бъде оцветен в сиво и черно, докато властта не предприеме реални действия срещу големите в бизнеса. Ако това се случи, ще е под натиска на Брюксел, който все напомня на българското правителство, че държави, в които корупцията и контрабандата процъфтяват, не са желани нито в Шенген, нито в еврозоната.