Лошото е, че вече е невъзможен сериозен и спокоен разговор за това как да я караме заедно в тази държава. И тъй като нещата са доведени до абсурд, явно ще я караме абсурдно, докато общественият диалог се обостря.

Примери бол. Да вземем Пламен Георгиев, шефа на комисията, която трябва да се бори срещу незаконно придобитото имущество. Да ме прощава Йонеско, но точно този човек е трагичен клоун и Шекспир на абсурда. Пацо, който живее на покрива, отказва да говорим спокойно и сериозно за терасата с джакузито, които не притежава. Пацо с терасата иска да говори за лошите медии, за политическите атаки, за олигарсите, натрупали милиони, за въздуха и водата, войната и мира, но не и за терасата си, която хем фигурира в нотариалния му акт, хем е общ покрив, до който други хора, разбира се, нямат достъп. Всъщност е покрив на неговия тризонет.
Ако толкова ви е зор, на вас - малоимотните, можело да го разследва комисията, която той оглавява. 
Нагло. На прост въпрос: "Вие данъци плащате ли за тази тераса ?", отговорът е:  "Всичко е обяснено. Точка по въпроса".

Така си върви светът. Като гледаме "светлия" пример на Пламен Георгиев, ние се чудим що да не ипотекираме някак си входа на блока. А докато се чудим, Конпито участва в конференция „Етика в публичната администрация". Седи на трибуната.

И така си минават дните - такива хора хем седят начело,

хем реват като млада ромка в трамвай, която кондукторите току-що са спипали без билет. Не да го критикуваме трябвало, а да го съжалим, щото задругата на милионерите се обединила и го плашела страшно. Сигурно толкова се страхува горкият, че не смее да излезе на общата тераса. Страхува се толкова, колкото Бойко Борисов от варненеца, който го плашеше онлайн с пушка с капси. Всички треперят от страх и вълнение - Цветанов смята, че го атакуват руснаците, Георгиев твърди, че е нападнат от милионерите, а в цялата тази имотна история Борисов провижда дългата ръка на Америка. 

Преди по-малко от година Пламен Георгиев помогна на финансовия министър, като не видя нищо нередно той да живее без пари в чужд апартамент. Сега Георгиев скорострелно получи от подчинените на Горанов данъчни нова оценка за първия си апартамент. Сега ПИБ моментално се сети, че Пацо е ипотекирал имуществото си, но не и терасата, която фигурира в нотариалния му акт. Сигурни са в ПИБ за това - толкова силно впечатление им направил Пацо, че оценили по-високо апартамента му. Без терасата. Сега Пацо чака и Цацаров да го препере.

Тази тераса сякаш е някакво НЛО - мерне се тук, изчезне...

Но това не е важно - важното е, че Пацо с терасата май е по-брониран от Цветан Цветанов. Премиерът Борисов му каза да си ходи, той се направи оглушки и... излезе в отпуск. С което нагледно показа, че неговото място в КОНПИ не зависи от решението на някакъв премиер. 

Но историята на първия борец срещу корупцията - Пламен Георгиев, се стоварва предизборно върху и без това избледнелия имидж на ПП ГЕРБ. Апартаментгейт с главни действащи лица Цветанов и Цачева "удари лошо" (по думите на Бойко Борисов) и това бе доказано дни по-късно от проучване на "Алфа Рисърч", което събра електоралните граници на управляващи и опозиция. Не мисля, че Борисов бързо минимизира щетите с оставките на главните герои. Това не беше така - първо, в този случай не се действаше бързо (Цветанов една седмица се мота в САЩ) и, второ, част от щетите останаха под формата на Пламен Георгиев. Начинът, по който тече публичната му защита, сигурно говори на някого, че ГЕРБ тепърва ще отчита загуби от този скандал. 

Честно казано, ако само комуникацията на обществото с ПП ГЕРБ не вървеше, здраве му кажи. Ще махнем едните, ще дойдат другите и всичко ще бъде цветя и рози. 

Да, но не е така. БСП продължава да е партия, която е съставена от нерешени проблеми. Тя излъчва враждебност и самодостатъчност също до ниво абсурд и в никакъв случай не е магнит за гласовете на най-голямата избирателна секция в страната - колебаещите се. Вече трети месец БСП не може да сглоби окончателния вариант на листата си - дай Боже нещата да се изяснят на 7 или поне на 14 април. Очевидното не се вижда само от твърдото ядро на столетницата - тази партия има шанс за успех само заради абсурдите на ГЕРБ. Тя няма да има никакъв принос за евентуалната си победа на евроизборите. В БСП ситуацията е като в блато - колкото повече мърдаш, толкова по-бързо ще потънеш, независимо от всички дарове като Апартаментгейт, Терасагейт и т.н. 

Като заговорихме за листи -

не знам дали на някого е ясно как "наш'то знаме" Радан Кънев стана водач на листата на "Демократична България", без да е кандидат. Не ме разбирайте погрешно, през този живот едва ли ще пролея сълза за Светльо Малинов, който бе водещ кандидат за мястото. Но той го загуби заради закъснял самолет, за Бога!? Това е абсурдно. 

Пак в този ред на мисли - често казано, почти убеден съм, че в момента отново тече фалшива и абсурдна избирателна кампания, която ще завърши с това, че тези, за които ще гласуваме, няма да отидат в Брюксел - за сметка на онези, за които няма да гласуваме. Мария Габриел ще бъде избрана, но няма да остане евродепутат, но пък Александър Йорданов сто процента е вътре. И това е повече от абсурдно. 

По-лошо от това "за кои личности" гласуваме ми е фалшивата кампания "за кои коалиции гласуваме". ГЕРБ и СДС поне бяха честни, като обявиха овреме неравностойната си връзка. "Съюз на демократичните ГЕРБ стана" (пак по Борисов). Сега, 50 дни преди изборите, Националният съвет на „Движение България на гражданите“ реши тепърва да преговаря за дясно обединение с листата на Радан Кънев. Тези хора е хубаво ясно да се обозначат - Реформаторски блок 2 ли ще правят, нови номера ли ще въртят и т.н.? Като под "тези хора" не визирам само ДБГ, а и Кънев, който вече веднъж обяви Реформаторския блок за изчерпан проект (така си беше). Всички тези неща са важни за информирания избор на електората. Иначе си е абсурдно.

Като че ли най-нормалното нещо в политическия живот през седмицата бе появата на Евгени Минчев в кампанията на БЗНС-то на ексминистър Николай Ненчев. Напълно нормален ход. Никакъв абсурд. Сега ще видите вие правилно PR позициониране. 

***

Разбира се, политическата несвързаност е важна, но скучна. Много по-забавна е тихата абсурдна лудост на общината в София, която днес не е много сигурна дали утре ще реже лента на нов обект, или ще вика багер да го разрушава. Не знае. Колебае се. Така един ден се хвалим с нови перки на акули, по-нататък ги префасонираме в колчета. Градим гроб на "Гарибалди", после го бутаме. Сега ме изненадват с автобусни спирки, в които са вградени кофи за боклук. Разделно събиран боклук. Почти съм убеден, че утре ще ги премахнат, тъй като няма кой да събере боклука, който се е смесил...