facebook
twitter

Наблюдател

Офроуд из недостъпна София

Сградите на социалните служби са най-враждебни към трудноподвижни граждани, най-гостоприемни са моловете
1212
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Да лавираш сред автомобилите, тъй като тротоарът е непристъпен или по него са паркирани коли, е изпитание и висш майсторлък.

Заради социалния ни експеримент един мъж в инвалидна количка слезе от личния си автомобил и тръгна на две колела из градската джунгла. Преди 20 години след пътен инцидент Павел Савов, председателят на Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт (БАРИС), сяда в инвалидна количка, но вместо да се окайва и да се залежи, приспособява живота си към променената си мобилност. При хората с увреждания автомобилът е разделителната линия, имаш ли кола и шофьорска книжка, работиш, правиш бизнес, казва Павел, докато се озърта за място за паркиране за хора с увреждания на „Витошка“. След малко ще разберем как една инвалидна количка, придвижвана от здравите ръце на седящия в нея мъж, се справя с предизвикателствата на разбити столични улици, недостъпни подлези и институции...

--------------

Ако нямаш кола, личният ти асистент трябва да е тежкоатлет, за да може да те носи на ръце заедно с инвалидната количка (самата тя е двадесетина килограма). Няма как да се качиш сам в трамвая - нископодовите с механизирани рампи са само по няколко линии. Повечето автобуси са с по няколко стъпала. Тротоарите не са скосени, асансьорите в подлезите често не работят. Много сгради от публичната инфраструктура имат рампа, но

 

наклонът й е толкова опасен, че може да те убие

 

Съоръжения са неизползваеми, но някой се е отчел за свършена работа. Не всички здравни служби са пригодени за инвалидни колички. Децата с двигателни проблеми няма как да учат в най-близкото до дома им училище. Дори ако сградата има рампа на входа, няма как да се изкачат по стълбите до другия етаж. Човек и на една църква не може да иде и да запали свещичка. В някои културни институции като Музикалния театър например можеш да влезеш, но нямат тоалетни за инвалиди. Дори парламентът е недостъпен. Няма как да се качиш с инвалидна количка на втория етаж в сградата на площад "Народно събрание". Осъдиха ги за дискриминация и какво от това? Министерският съвет ли? Ами, не помните ли бащата, който остави сина си на премиера Борисов, за да види как се гледа човек в инвалидна количка? Охраната трябваше да занесе на ръце до приемната количката с момчето, изрежда Павел. Парадоксът е в това, че най-недостъпни са точно социалните служби, които работят с хора с увреждания. А най-гостоприемни са моловете и бизнес центровете. 

Местата за преференциално паркиране на хора инвалиди на "Витошка" се оказват заети от други автомобили, а скосеният участък от тротоара е запушен от коли. С общи усилия покатерваме инвалидната количка заедно с мъжа в нея на плочките пред НДК, после я промушваме с повишено внимание между две огромни кашпи, от които би трябвало да ни стане по-цветно. Покрай социалния ни експеримент, Павел за пръв път влиза в софийското метро, а визията на метростанцията видимо го изненадва приятно. Първото пристигнало влакче обаче бързо издухва усмивката му. Платформата на метровагоните се оказва по-висока от перона. За да се качи във влака, мъжът и количката му трябва

 

да прескочат процеп, широк близо педя

 

Докато чакаме второто влакче, Павел отбелязва, че най-старите станции на лондонското метро също крият непреодолими препятствия за инвалидните колички, но на всяка карта на метрото е отбелязано кои спирки са достъпни за хора с ограничена мобилност и човек може да планира предварително своето пътуване. А от указателните табели се ориентираш в коя посока да търсиш асансьор, за да не се луташ напред-назад из перона.

Платформата на втората мотриса се оказва по-лесно достижима, но изненадите не са свършили. Отстоянието между вагоните и перона на първо ниво на метростанция „Сердика“ ни отказва от следващата цел. Не успяваме да се доберем до „Опълченска“, където както инвалидните, така и детските колички често са в безизходица, защото асансьорът е замръзнал на място. На връщане към НДК отново пропускаме влак въпреки скосения подстъп. Има го само в тая посока, но мотрисата спира на метри преди него. След още малко хвърлено на вятъра време покатерваме с облекчение инвалидната количка в първия метровагон. Една пропътувана в двете посоки спирка ни е струвала малко повече от два часа, но за щастие връщаме човека невредим в автомобила му. Мобилни рампи ли? По-късно от сайта на "Метрополитен" ще научим, че за подвижното съоръжение трябвало да се обадим един час преди пътуването на телефона, на който се подават сигнали за забравен багаж. Услугата „социален асистент“ се предоставя

 

само на конкретната заявена спирка

 

Човекът в инвалидна количка обаче трябва така да си е разчел и предвидил времето в двете посоки, че да не се мотае из улиците в студ и пек или да чака на рампата. При това услугата е само за хора с електрически колички, а не с обикновените рингови, задвижвани механично, с каквато се придвижва и Павел, и повечето хора с увреждания.

„В нормативната база има много рестриктивни мерки, включително и за инвеститорите на новите сгради. На практика обаче няма санкции. Ако не можеш да се качиш на тротоара, трябва да въртиш с ръце колелата на количката между автомобилите“, казва Павел, докато извива волана към район "Красно село", за да видим с очите си за какво става дума.

Сградата на Дирекция социално подпомагане - мястото, до което трябва да стигнеш, ако си с увреждане и право на помощни средства, медицински изделия, приспособления. За да се добереш до кафявата врата с надпис „Сектор за хора с увреждания“ на бул. „Гоце Делчев“ № 24, трябва буквално

 

да прелетиш над тясна пътечка с изровен асфалт,

 

после да покатериш пет стъпала и праг с височина тридесетина сантиметра. Няма рампа за инвалидни колички и при другия вход на социалната служба. За да стигнеш до експертите в социалната сфера по тесните стръмни стълби нагоре, ще трябва под ръка и човек със здрави мишци и добра душа. Същата изненада ни чака и в другата сграда на района на ул. „Ами Буе“ № 79. Оттам обаче ни препращат обратно към „Гоце Делчев“ № 24, където по думите на пушещия на външната врата служител „ходят всички хора с инвалидни колички, защото там има рампа“.

Ако тръгнеш да обикаляш из разбитите улици и тротоари, сред безразборно паркираните автомобили и заподскачаш на всеки метър, ще се почувстваш като участник в най-тежкото рали "Париж-Дакар", казва Евгения Христова, за която всяко излизане от дома с ринговата количка е офроуд състезание с хиляди препятствия. Едно от най-проблемните места в столицата за хора с ограничена подвижност е подлезът при Софийския университет, отбелязва изкуствоведката. Има рампа, която уж трябва да улеснява хората с инвалидни колички и майките, но наклонът й е убийствен, няма как да се смъкнеш по него от нито една страна на кръстовището - както от университета, така и откъм Народното събрание и бившата "Ялта" отсреща.

От страната на градинката също има един ужасен, макар и по-широк, наклон, явно за камиони, които зареждат аптеката, книжарницата и магазина на известна верига за хранителни стоки. Там има асансьор, който води от кота минус 1 на нивото на градинката, но никога не знаеш дали работи или не. Евгения разказва с чувство за хумор и притаена горчивина за едно от поредните си изпитания сред враждебната за хора като нея градска среда. Няма как личният ти асистент да ти е по всяко време под ръка. Налага се и сам да задрусаш с количката из уличните дупки... 

"Последния път, в който минах през подлеза на Софийския университет, се бях запътила към Дома на киното. На спирката на "Плиска" взех автобус 84, който ме стовари почти на "Гурко", заради промяна в движението покрай строежа на метрото. Оттам джангър-мангър успях да се добера с ринговата количка до асансьора. Но се оказа, че той не работи. Една жена ме подхвана и слязох в подлеза, без да се прекатуря. Взех метрото за една спирка, за да сляза на метростанция "Сердика". Хората са любезни, все ще се намери човек с добро сърце, който ще те повдигне с количката", разказва Евгения. 

На метростанция "Сердика" обаче за пръв път се озовава в топлата връзка между двете нива на метрото. Асансьорът е скрит под стълбите, човек трудно може да се ориентира накъде да тръгне. Само един е - на изхода откъм "Княз Борис Първи", на ъгъла с бул. "Тодор Александров", но като се измъкнеш от него, тротоарът свършва, оставаш между автомобилите на "Пиротска" и се друсаш с инвалидната количка по паветата. Към площад „Света Неделя“ нямаш достъп, металните релси не вършат никаква работа. Ако искаш да излезеш откъм "Света Неделя" и ЦУМ, трябва да се пребориш със стълбите заедно с майките с детски колички. 

"Тъй като съм закъсняла, решавам да тръгна по един от ръкавите на метростанцията, за да сляза на долното ниво и оттам да се кача при ЦУМ и джамията, за да съм по-близо до киното. Няма указателни табелки накъде да поемеш. Завъртях колелетата по едни коридори. Въртя се като муха, питам хората, които се движат срещу мен къде съм, но те ме подминават... Накрая стигнах до един асансьор. Озовах се в подножието до археологическите разкопки. Засилвам се към следващия асансьор, но се оказва, че не работи. Прибутах се към стълбите и започнах да се оглеждам за кавалери. Беше около 16 часа, а наоколо само майки с деца и баби. На мен обаче ми трябва не един, а поне двама кавалери със здрави ръце. Като чудо по едно време се появиха три момчета и аз бързо им се пречнах с количката на пътя", разказва една от многото си премеждия Евгения.

Впрочем, влизането в Дома на киното също е изпитание за трудноподвижните любители на седмото изкуство. И не е единственото. Кино "Люмиер" след един ремонт се превръща в удобно място за посещения за хора с двигателни проблеми. "Седалките му бяха разделени, така че можех да поместя между тях инвалидната количка. Имаше и къде да се хване човек с бастун. Това кино беше раят за мен. Отивах сама с ринговата ми количка, прехвърлях се на удобната широка седалка и гледах с удоволствие поредния филм. След последния му ремонт преди две години обаче

 

всички широки седалки бяха изкормени,

 

последният ред за хора с увреждания вече го няма. А новите, които уж са за хора с двигателни проблеми, са ужасно неудобни. Махнаха и паркомястото пред киното за инвалиди и засадиха цветя", разказва Евгения Христова, която на собствен гръб е изпитала как върви общинската и национална стратегия за цялостна достъпна среда. Всичко е на хартия, отсича тя. Ако нещо се прави, то е на парче. Прибутваш количката с ръце няколко метра напред и си казваш: Дотук добре! Но още със следващото превъртане на колелата те чака ново препятствие.

КОНТРОЛ

В края на миналата година Комисията за защита от дискриминация обяви код „Червено“ за недостъпна среда в цялата страна. Инициативата "Достъпна България" започва в края на 2017 г. Проверките досега са показали, че срещу всеки един достъпен обект стоят осем непристъпни за хората с двигателни проблеми, като сред последните са както частни обекти, така и държавни и общински. Образуваните до момента преписки са над 490.

Ключови думи:

хора с увреждания
2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

19 000 хора с увреждания се отказват от помощи заради личен асистент

16.10.2019

ИСКРА ЦЕНКОВА

344
Двойно повече хора с увреждания са започнали работа през 2019 г.

15.10.2019

ИСКРА ЦЕНКОВА

168
Депутати питат за провала на програмата за рампи и асансьори

07.10.2019

ИСКРА ЦЕНКОВА

269 3

Коментари

RanBosilek
снимка на RanBosilek

Другарката "офроуд" знае ли български език? Аз се съмнявам, иначе поне би го сложила в кавички.

Че инглиша не го кльопа е очевадно.

Гиди парвенюта ...

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Брава, Авторката !

Грижата за хората с двигателни проблеми е едно точно мерило за правото на една популация да се нарече общество.

 

Помните ли: имаше един кандидат кмет, който обеща едно едничко: да оправи тротоарите на София. Всички му се смяха.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×