Медия без
политическа реклама

В Норвегия не гледат деца по-добре или по-зле. А различно

Безсмислено е да съдим скандинавската страна, особено с балканския аршин

EPA/BGNES
Работата на Барневерн предизвиква протести и в Норвегия, макар по-голямата част от жителите на страната да одобряват работата й.

С няколко години закъснение и в България работата на службата за закрила на децата в Норвегия успя да породи голям интерес заради няколко случая на отнети деца на българи. Барневерн от доста време е обект на критики и недоволство по цял свят, най-вече заради случаи на отнети деца на мигранти или от смесени бракове. И след като децата на няколко българи се оказаха в приемни семейства по решение на детската служба, започна ожесточеното й демонизиране, което бързо прерасна в хиперболизиране на нравите изобщо в Норвегия, последвано от доста по-малобройни, но също толкова едностранчиви и крайни изказвания в защита на коренно различната философия за отглеждане на деца в Скандинавия. Резултатът е типичен културен сблъсък между северен и южен балкански манталитет, между общество на равни и общество от индивиди, между държавно централизирана система и философия за отглеждане на деца и семейно-патриархална. И тъй като това е война на ценности, хибридният момент не закъсня.

На преден план излязоха едностранчивите истории на пострадалите българи. Тъй като Норвегия е далеч - и физически, и като манталитет, а практиката на детската служба така или иначе е никога да не коментира конкретни случаи, настана време за откровена пропаганда. Много бързо от историята на Цветелина Уланд, чиито деца са в приемни семейства след развод и сигнали от страна на бащата норвежец, че тя ги манипулира и иска да ги отведе от Норвегия (при положение че са норвежки граждани), се стигна до всякакви безумия. Медиите обявиха Барневерн за фашитска структура, за държава в държавата, надълго и широко бяха показвани българи, живели в Норвегия, чиито деца не са отнети, но с охота разказват как са чували, че деца се вземат заради кариес или защото плачат. Границата рязко беше премината с чисти небивалици и фейк - в Норвегия не дават топла храна на децата в градините и ще ти вземат отрочето, ако се оплачеш от това. От частни случаи, в които е трудно да се открие обективната страна, бързо и безвъзвратно се стигна до лозунги, обобщения и громене на "западните ценности". Из интернет могат да се открият изумителни неща. "Там в училищата висят плакати: „Ако родителите ти те карат да си учиш уроците – позвъни ни! Ние ще ти помогнем да се освободиш от такива родители!“ "В Норвегия има такава народна традиция: роднините на малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги „пускат“ на съседите". "8-годишно момиченце е било осъдено да плаща съдебните разходи и компенсация на изнасилвача си, задето бил задържан в ареста. Всъщност в Норвегия на педофилията не се гледа като на престъпление", "В Норвегия със закон е забранено да се плаче. Сълзите са признак на емоционална нестабилност. Сълзите на майките, на които са им отнети децата, могат да послужат в съда като доказателство, че майката е нестабилна или с психически проблеми". "Казват: "Ти принуждаваш

 

детето да си мие ръцете – значи упражняваш насилие върху него“

 

Или: „Ти куцаш и не можеш да си играеш с детето в пясъка. Значи си лоша майка, затова отнемаме детето ти!“. "Сексуалните „малцинства“ в Норвегия съвсем не са малцинства. Напротив, нормалните хора там са малцинство. Материалите на социолози, които може свободно да се прочетат, показват ясно: към 2050 г. 90% от населението на Норвегия ще е хомосексуално". По принцип тези фантасмагории са предназначени за консумация в Русия, но се превеждат на български и намират достатъчно безкритична публика и у нас.

На този, меко казано, странен фон норвежците имат високо доверие в Барневерн. Дори сами я търсят. Данните на самата служба сочат, че три четвърти от отнетите деца са с родители норвежци и само една четвърт - на чужденци. Според официалната статистика на Норвегия през 2015 г. службата се е намесила в около 45 000 случая, като от тях мерки са приложени в 36 800 - при общ брой на децата в страната над 1.1 милиона. В 60 на сто от случаите мерките се прилагат в семействата, без децата да се отнемат. Извън домовете си живеят 14 800 деца, като от тях отнети, т.е. без съгласието на родителите, са общо под 9000. Годишно се издават по 1600 заповеди за отвеждане на деца в центрове за спешно настаняване, т.е. се отнемат от семействата си. Факт е обаче, че броят на отнетите деца е нараснал с 44% от 2003 до 2014 г., също и броят на издаваните заповеди за извеждане от семействата. Основната причина за намеса в службата са лоши условия в дома, следват проблемно поведение на детето и психични разстройства на родителя или невъзможност да се грижи за детето. Физическото насилие е причина за намеса в под 2% от случаите. Едно от обясненията за повишената активност на Барневерн е шокът в Норвегия през 2005 година, когато вторият баща на 8-годишния Кристофер го пребива до смърт. 

Драстичното разминаване в начина, по който се приема службата у нас и в Норвегия, се дължи основно на разликата в културата и във философията за отглеждането и правата на децата. И въпросът не е в това коя е по-добра или по-лоша, а че в Норвегия нещата стоят по различен начин и най-малкото е добре човек да знае по какъв, ако живее с деца там. И макар написаното в законите на България и северната страна да не се различава особено, има драматични разлики в тълкуването и прилагането им.

Фундаменталната разлика в Норвегия е, че детето има равни права с родителя. И съответно, когато се разглежда даден случай, се изхожда от това, че то е

 

отделен индивид, а не собственост на родителите си

 

И те нямат право да правят с него каквото искат. И, да - физическите наказания са инкриминирани. Никой не лежи в затвора, защото е ударил шамар на детето си, но ако го направи на публично място, срещата с Барневерн, които скоро ще почукат на вратата, е почти гарантирана. Същото ще се случи, ако от дома постоянно се чува детски плач или крясъци, ако детето се бие в училище или ако спре да го посещава без основателна причина. А на детската служба ще се обади съсед, случаен минувач или учител, като първите двама ще го направят, защото действително смятат, че има проблем с това дете и то трябва да получи помощ. В България това е намеса в личния живот, зложелателство и срамно портене; "те ли знаят по-добре от мен кое е най-добро за детето ми", но за Норвегия е нормално и естествено поведение. И в огромния процент от случаите Барневерн няма да вземе детето, а само ще посети семейството и при нужда ще окаже помощ - консултации, семинари и т.н. 

"Вярваме, че важно обяснение на този парадокс са промените в ролята и мястото на децата в обществата. При ориентираните към поставянето на детето в центъра държави се получава напрежение както между групи граждани, така и между държави, тъй като тълкуванието за правата на децата поставя под въпрос традиционните разбирания на семействата, както и връзката между семейството и държавата. От това следва, че ориентирана към правата на детето държава засилва закрилата на правата му и оспорва родителските и семейните права", пишат за "Страсбург обзървърс" Ейми МакЮън-Странд и Марит Скивнес от Университета в Берген по повод решение на съда за правата на човека по дело срещу Норвегия за отнети родителски права. 

"Децата все повече стават директна грижа на държавата. Традиционната гледна точка, че децата са собственост на главата на семейството, е под натиск и се замества от идеята, че децата са индивиди и имат собствени интереси. Когато задължение на държавата е да осигури правата на децата, тогава се установява директна връзка между тях и държавата и се налага корекция при баланса между правата на родителя срещу тези на детето. Когато държавата приеме по-голяма отговорност за правата на децата, има и потенциал за повече конфликти и напрежение по отношение на системата за закрила на децата. Смятаме, че това дава обяснение за очевидните проблеми с легитимността на действията на системата за закрила на децата в Норвегия и на критиките, на които тя е подложена", допълват авторите.

Оплакванията и обвиненията към Норвегия са десетки и повечето звучат ужасяващо - отнетите всички 5 деца на религиозна двойка, която ги пошляпвала възпитателно, отнето канадско дете, защото е спряно от училище и т.н. И тъй като Барневерн не обсъжда случаи, всички те звучат достоверно, представени от родителите, включително и коментарите за пристрастието и необективни оценки на вещи лица - психолози, лекари, социални работници. На този фон преди няколко години се оказа, че психиатър - експерт на Барневерн, е свалял от интернет стотици хиляди снимки и видеа със сексуално насилие над деца, което допълнително наля масло в огъня. Има обаче начин поне малка част от случаите на отнети деца да бъдат погледнати от другата страна и с аргументацията на детската служба и на властите в Норвегия. Някои случаи стигат до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, и след като съдът вземе решение, то е публично. И от няколко публикувани решения е видно, че в по-малката част от случаите съдът се произнася в полза на ищците - обикновено родителите. Повечето решения

 

потвърждават тези на норвежките власти

 

Един от случаите, в които съдът решава, че няма нарушение на правата на майката и детето, е Странд и Лобен срещу Норвегия. Жалбата е за нарушение на неприкосновеното право на личен и семеен живот, но съдът я отхвърля. Ищцата е млада жена, която е поискала да направи аборт в 6-ия месец, което няма как да й бъде позволено. Когато ражда, тя няма постоянно жилище и се съгласява да се настани с бебето в институция, където да й помагат, но скоро решава да я напусне с бебето. Социалните работници обаче задържат детето и го пращат в приемен дом, тъй като смятат, че тя не е в състояние да се грижи за него - докато е била в дома, е трябвало постоянно да й се напомня да го храни, тя не е разбирала от какво има нужда бебето и не е показвала емпатия. Тя самата е имала нужда от помощ - била е прекалено слаба, страдала е от тежка епилепсия, с нисък коефициент на интелигентност и познавателни затруднения, липсват й социални умения и се държи детински. Решението детето да бъде пратено в приемен дом е обжалвано неколкократно и на последна инстанция в Норвегия - потвърдено. Когато момчето е на 3 години, приемните родители получават разрешение да го осиновят. 

Тук интересното е, че съдът в Страсбург поставя правата на детето пред правата на майката, решавайки, че за момчето е по-добре да остане при приемните си родители, с които е свикнало и живяло почти от раждането си и това е по-важно за него, отколкото непрекъсването на връзката с биологичната му майка. Смята се, че в последните години се налага подобна тенденция и в други страни - да се залага все повече на осиновявания на временно отнети деца, вместо да се прави всичко възможно детето да бъде върнато на биологичните си родители, което, естествено, продължава да е водещият принцип и в Норвегия. Съдът в Страсбург също признава, че решенията за извеждане на дете от дома на биологичните му родители трябва да са временни мерки и детето да бъде върнато при възможност, но че в конкретния случай няма нарушени права, тъй като властите в Норвегия правилно са решили да действат в интерес на детето и да го оставят при осиновителите му. Съдът смята, че в интерес на момчето е да не се променя семейната ситуация, в която живее, т.е. да не се мести от дом в дом, а

 

да остане с хора, които са психологическите му родители

 

Освен това в този случай алтернативата е била детето да остане в приемни домове, ако не бъде осиновено.

Точно обратното е решението в друго дело - Янсен срещу Норвегия. Тук съдът в Страсбург решава, че правата на майката и детето са нарушени именно защото се къса връзката на детето с корените и културата му. В този случай детето на майка от ромски произход е дадено в приемно семейство заради ситуацията в дома й - баща й е насилник, тя е гонена два пъти от родителите си с детето, той я заплашва и тя се връща, наръгва съседи, защото го подозира, че са й помогнали да избяга, заплашва да я убие и да й вземе детето. Самата майка не е била пускана на училище от баща си и не може да чете и пише. След като детето е настанено в приемно семейство, негов роднина е забелязан да следи приемните родители и властите решават, че има риск дядото да го отвлече. Затова забраняват на биологичните майка и баща дори да го посещават, тъй като има опасност да бъдат проследени и детето да бъде похитено. В този случай обаче съдиите смятат, че не е в интерес на детето да губи връзка с майка си и че неправилно съдилищата в Норвегия са дали тежест на това, че детето трябва да бъде предпазено от отвличане и са неглижирали необходимостта то да бъде събрано с майка си. Норвегия е осъдена да плати 25 000 евро.

Огромната разлика между Норвегия и България в отглеждането и възпитанието на децата - на всички нива - е факт. Но е безпредметно да съдим и оценяваме коя от двете системи е по-добра или по-лоша. По-продуктивно е да опитаме да разберем чуждата и при нужда да се съобразим с нея.