Медия без
политическа реклама

Не може някакви юристи да пречат на лобизма в парламента

Калпавите закони или се правят на принципа "проба-грешка", или се спускат на депутатите от задкулисието

15 Яну. 2019ТАНЯ ПЕТКОВА
Илияна Кирилова
Дори правната комисия не смята за необходимо да ползва експертизата на съвета по законодателство.

На фона на все по-калпави закони, на предлагани и впоследствие гласувани лобистки текстове във важни законопроекти, на извънредно законодателство, на изключително ниския рейтинг на парламента като най-висшата институция в държавата, Консултативният съвет по законодателството на Народното събрание най-вероятно ще бъде закрит. И проблемът не е в липсата на юристи, които да дават становища по законите, по които трябва да  „върви държавата“, а в абсурдния факт, че на парламентарното ръководство му се виждат много 100 000 лв. за юридическа експертиза, при положение че бюджетът на Народното събрание за тази година е над 79 млн. лв.

Държавни пари се харчат за какво ли не, но за читави законопроекти и за професионална юридическа експертиза за 2018 г. не е платена и стотинка. Заяви го председателят на съвета проф. Огнян Герджиков. А парламентарната шефка Цвета Караянчева коментира, че е "въпрос на престиж да работиш за Народното събрание“ и затова е по-добре юристите да работят безплатно.

Според юристи всъщност от години в парламента не се внася изцяло нов законопроект. Повечето текстове са изменение или допълнение – с една дума, ремонт на съществуващото законодателство. Но и тази работа трябва да се направи прецизно и от компетентни хора, тъй като всяко изречение в даден нормативен акт е важно. Но през изминалата година дори и по един текст никой от народните представители не се е допитал до експертите от 22-членния съвет по законодателството. Депутатите могат да разчитат за експертни становища на имена като тези на проф. Анелия Мингова, преподавател по право, декана на Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Сашо Пенов, адвокат Даниела Доковска, проф. Екатерина Матеева и др. Могат да разчитат, но не са се възползвали. Не че ако бяха го направили, щяха да се съобразят с мнението им.

„Никой за нищо не ни пита, а трябва да сме наясно, че не всеки юрист може да законодателства, тъй като това е най-фината работа в правото“, коментира пред „Сега“ проф. Герджиков. Но кой ли вече се интересува от сложната юридическа материя?!

 

Важното е да бъдат прокарани правилните за управляващите текстове,

 

дори и те да бъдат ревизирани след месец-два я по заръка на премиера Борисов, я след поредното гражданско недоволство. Пример – промените в Закона за хората с увреждания, които бяха поискани и извоювани от майките на деца с увреждания след няколкоседмични протести и шествия из улиците на страната.

Или пък последните предложения, свързани с промените в антикорупционния закон, който бе наречен от юристи и представители на граждански организации, „бухалка срещу неудобните за властта“. Преди коледната ваканция те писаха до председателя на правната парламентарна комисия Данаил Кирилов – ГЕРБ, че настояват да се „съблюдават демократичните принципи и разделението на властите, както и да се спазват правилата при приемане на закони“, както и да не се прави „извънредно законодателство“.

Правилата обаче или не се спазват, или управляващите намират „вратички“, за да ги заобиколят. А за това не могат да разчитат на компетенцията на доказали се в юридическата сфера авторитети. И затова се доверяват на собствената си експертиза - в редиците на ГЕРБ в парламента депутатите с юридическо образование са осем. В парламентарната група на опозиционната БСП юристите са десет.

Липсата на професионални становища по законодателството, както и отказът от юридическа експертиза от страна на парламентарното ръководство водят до втръсналия ни принцип "проба-грешка". Впрочем мнозина вече подозират, че това калпаво законодателство дори не е дело на народните представители,

 

а им се подава отвън - от лобисти

 

Един от най-ярките примери за безумство в законодателството е Кодексът за социално осигуряване, който от 2000 г. досега е променян 134 пъти, т.е. средно около 7 пъти на година. Нужна е стабилност, предвидимост,  а се получава така, че всяка година, и то по няколко пъти, се изменят основни правила, по които живеем. Затова неслучайно и заслужено както депутатите, така и представителите на изпълнителната власт с всяка изминала година са с все по-малко одобрение, което клони към нулата, а чуждестранните инвеститори си тръгват един след друг.

И някой едва ли ще повярва на тезата колко хубаво е, че са икономисани едни 100 000 лв. от парламентарния бюджет за миналата година, след като ремонтите в законите очевидно ще продължат да се правят според политическата конюнктура. А в годината на два избора - за евродепутати и за местна власт, предстоят и важни законодателни решения, като поредните промени в Изборния кодекс. Тепърва ще сме свидетели на още нормотворчески бисери на депутати, които се изживяват като експерти и не желаят да чуят нито експертни съвети, нито предупрежденията на гражданските организации.