Онзи ден чух нещо, което не бях чувал досега. Един от политиците ни - Волен Сидеров, допусна интересен начин за справяне с демографската криза. Евентуално, каза той, 

при една забрана със закон на абортите

и проблемът можел да се реши. 

Не вярвах, че Сидеров може да ме изненада с нещо. Всеки човек, а и политик на този свят (политикът също е човек) понякога казва нещо умно, понякога нещо глупаво - така я караме. По този начин вървят и животът, и светът. Отдавна съм се отказал да си строя кумири сред живите, па и сред умрелите мъдреци, или да зачислявам някого завинаги в клуба на безнадеждните идиоти. Защото ми се е случвало да видя кумир да хитрее и мишкува за дребна ползица или да ръси внезапно невежество като сняг през юни. Случвало ми се е и обратното - безнадежден уж глупак да демонстрира стряскаща проницателност. Това последното става най-вече след някакъв личен потрес, я загуба на любим човек, я друго някакво изпитание, което отведнъж обръща парадигмата. Но то е друг разговор.

Нека се върнем към пустата демография, която очевидно вълнува всички. Дори папа Франциск, който ни посети преди месец-два, направи от демографията нещо като лайтмотив на изказванията си у нас. Той нарече идващото време "демографска зима", която била паднала като "ледена завеса" в голяма част от Европа. Та демографската тема явно бълбука все по-настойчиво и сред политическите, но и сред обикновените хорски страхове. Тя едва ли е само акумулаторче за палене на патриотични страсти, когато няма как да се хванеш за държавен дълг или брутен продукт. Пустата демография показва - вече сме 7 милиона българите в България. Намаляваме с по 40 000 годишно. Най-застаряващо население, най-изчезваща нация, освен това с най-много аборти на глава от населението, цитира и Сидеров. Дотук си го знаем. Чували сме и за мерки, които вземат някои страни, чували сме и предложения у нас за повишаване на раждаемостта. Отпуски по майчинство, рязко увеличаване на държавното подпомагане за второ и трето дете и т.н. 

Идеята за забрана на абортите обаче ми се видя 

някакъв фермерски направо подход, 

стресна ме дори с чисто сондажното си в случая артикулиране. Все пак идва от политик, от член на парламента, тоест при някаква подходяща конфигурация във властта може да се стигне до такова законотворчество. Сидеров нарече абортите "убийства на деца", както ги наричат и католиците. Според статистиката абортите у нас са към 25 000 годишно. Политикът отправи критика и към православната ни църква, която неглижирала въпроса. Един вид не можела ли и тя като католиците. Оставям настрана религиозния, догматичен компонент в спора. Католическата църква отхвърля абортите и има теологическа обосновка на това. Някои католически страни са го и закрепили законодателно. Работата обаче е там, че раждаемостта в католическите общества не показва видими отклонения от общата тенденция в света. А тенденцията е следната, казано най-общо - нискообразованите и бедните се множат повече от образованите и богатите. Това е тенденцията, изключенията не я обръщат. От тази гледна точка забраната на абортите не би довела до нищо освен до разцъфтяване на нелегалния бизнес в тази сфера, както и до увеличаване на продажбата на всякакви средства за предпазване от бременност - кои ефективни, кои неефективни и направо опасни. 
Ако едно общество не желае висока раждаемост, със закони не можеш да го принудиш към това. Раждането на деца и отглеждането им е акт на себеотрицание и любов, не на казармен режим и производствен норматив. 

Инак Сидеров в нещо е прав - силната вяра, голямата религиозност могат да направят раждаемостта висока. Амишите в САЩ - хора, които не ползват технологичните придобивки на света, а обработват земята с ръцете си и с домашни животни, имат висока раждаемост. Но като цяло бъркаме схемата на мислене - не популационният разцвет е цел на високата религиозност, а високият дух е цел по себе си. Пък по какви пътища ще ходи той, не е лъжица за политическа гозба. Бедата е, че съвременното общество е стъпило върху ценности, които не припознават саможертвата и себеотрицанието като висш компонент на човешкото осъществяване. За безусловна ценност признаваме богатството. Не ми се ще пак да цитирам Мичиу Каку, ала по въпроса за децата той казва простичко: повечето деца в миналото са били повече богатство, а сега 

в големия град са повече бедност

Ето ясно обяснение на раждаемостта - не само у нас впрочем. 

Нелепото в изказването на Сидеров е, че иска да обръща демографските тенденции със забрана във времена, когато изкушенията, но и демоните на либерализма и все по-софистицираното потребление са овладели огромната част от света. Включително и нас. Дори мюсюлманският свят, смятан за заплаха от някои, е податлив на тези тенденции. Достатъчно е да видите раждаемостта в Истанбул и в ОАЕ например. Тоест вече не можеш да обръщаш тенденции със закон в област, в която става дума за дух, ценности и любов. Това е противоречие между политически блянове и морален реализъм, не друго. По тоя повод ми идва наум едно изумително проникновение на Карл Густав Юнг: "Обратното на любовта не е омразата, а властта", казва философът. И още: "Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживеният живот на техните родители".

Пък тук добре сме натоварили децата си и не е до бройката войници или ученици въпросът, а до по-дълбоки неща.