Медия без
политическа реклама

Народе, те идват...

БСП е твърде заета със себе си и най-вероятно ще проспи изборната година

06 Окт. 2018ПЕТЬО ЦЕКОВ
Илияна Кирилова
Корнелия разкара старата партийна гвардия и се обгради с новоназначени политици, които нямат активен спомен от години преди 1989-а.

Ако БСП беше човек, той щеше да е мрачен тип, който е в периодичен дисонанс със себе си. Щеше да има силно изразено амбивалетно поведение, като по новолуние щеше да достига до амбитендентност. А понякога, само понякога, може да достига до силен суициден порив.
Тази партия спечели президентските избори през ноември 2016 - и то не само срещу кандидата на ГЕРБ и срещу подкрепяния от социалистите бивш премиер Пламен Орешарски, а и срещу един куп фигури от лявото пространство като Ивайло Калфин, Таня Дончева, Велизар Енчев, Александър Томов и т.н. Вместо да използва инерцията на победата, 4 месеца по-късно - през март 2017, БСП така подреди нещата, че загуби парламентарните избори.

 

Защо припомням всичко това?

 

Ами защото предстои изборна година, идват европейски и местни избори, а в БСП очевидно всички работят под пълна пара... да загубят и тези избори. Да затвърдят усещането, че БСП в политиката е това, което бяха “Левски” и ЦСКА във футбола - вечно втори.

ГЕРБ в момента не е в най-добрата си кондиция - партията отбива ежедневни атаки, скандалите се редуват един след друг. Дори Борисов не е във форма, гъне се пред "началниците", рейтингът му пада, недоверието към него е повече от доверието. Кабинетът му е съставен като че ли от противопехотни мини, а не от министри. Парламентарното мнозинство е трайно обезличено и днес се свързва предимно със скандали (примерно ГЕРБ-Патриоти).

И какво правят социалистите в това време? Анонимни вътрешнопартийни опозиционери лепят по дърветата около “Позитано” позиви с надпис “Оставка, Нинова”.

 

Да се гръмнеш направо

 

Като казах "опозиционери", та се сетих и за продължаващата открита война между ПЕС в лицето на Сергей Станишев и действащото партийно ръководство в лицето на Нинова - за Истанбулската конвенция, за съдбата на Унгария, за влизането на България в еврозоната. За всичко. 

Разбира се, това не беше достатъчно за социалистите, та решиха да си отворят нов фронт - за съдбата на “Дума” и за т.нар. Българска свободна телевизия, която скоро би трябвало да излъчва горещи червени послания от бившия Хладилен завод в София.

Разбира се, всички тези теми са важни и през тях не бива да се препуска в галоп.

Например, ако БСП поддържаше Истанбулската конвенция, беше срещу Орбан и не й пукаше за еврозоната, догодина зад нея щеше да остане само твърдото партийно ядро, включително и роднините на новопроизведените от Нинова млади политици. Разбирам, че в ПЕС държат на европринципите си, дори и с цената на това да изкарат българските социалисти някакви дълбоко безпринципни хора. В случая обаче е важно, че принципите на ПЕС се разминават с принципите не само на Нинова, но и на редовите български социалисти - разминават се като бърз влак край опушена стара гара. Още по-лошо е, че ПЕС като някакво правителство в изгнание държи на суицидните си принципи повече отколкото на изборното представяне на БСП. Подобно разминаване между офисите в Брюксел и местните партии е характерно и за десните - вижте докъде стигнаха ЕНП и Орбан.

Темата с “Дума” също е важна. Без да му мисли много, Нинова финтира устава и наложи и.д. главен редактор - така, както правеха няколко председатели преди нея, които също искаха да затвърдят със сила своята партийна власт. (Долу горе поради тази причина

 

Нинова разкара цялата налична конкуренция

 

в партията и се обгради с младежи, които в края на комунизма тъкмо са тръгвали в първи клас). Това е важна вътрешна драма не защото “Дума” ще влияе върху мнението на десетките хиляди червени читатели - те нито са десетки хиляди, нито лесно се влияят. Темата е важна, защото е поредната кризисна точка в работата на партията.

Кризисна точка се оформи набързо и около отношенията с президента - на “Позитано” тропат с крак и искат оставка след оставка, а “червеният” президент вика да не се бърза, да се поработи малко преди това и т.н.

Разбира се, най-важно е каква политика се опитва да представи на обществото БСП. Печели ли симпатии? Прави ли всичко възможно да топи разликата с ГЕРБ? Ще бъде ли в оптимална кондиция по време на евроизборите през май, примерно?

На този етап БСП е твърдо потънала в няколко активности, които са

 

леко спорни и доста съмнителни откъм краен резултат.

 

Една от любимите работи на Нинова е да иска оставки на министри. Тази й дейност подчертава циклотимията в партията - редуването на умерена депресия със силна превъзбуда. Искането на оставки, пламенното раздаване на червени картони на политическия опонент, разбира се, говори за превъзбуда. През последните месеци Нинова искаше толкова много министерски оставки, че дори в тарапаната поиска МВР шефът Валентин Радев да си ходи заради... чумата по свинете. Той си отиде, ама по друг повод. Министърът на земеделието Румен Порожанов все още стои, а чумата обхвана и козите. Важното е, че Нинова е толкова твърд опозиционер, че вече трети път иска вот на недоверие тази година - през януари - за корупцията, през юни - за сигурността, а сега - за здравната политика. Нинова е твърд опозиционер, обаче явно е кофти тактик - не 3, 13 вота да беше искала, резултатите щяха да бъдат сходни - защото, за да получиш друг резултат, трябва да имаш други условия на задачата.

 

На базата на сгрешени размисли се получават грешни изводи

 

Досега не е имало анализ на друга партия или коалиция, който Нинова да не е сгрешила. Нинова прогнозира преди месеци пълен разпад сред "патриотите" - макар да не могат да се гледат, те са заедно все още. Нинова неспирно говори за някаква криза в отношенията между Борисов и Цветан Цветанов - те са заедно все още и няма съмнение кой кара влака в ГЕРБ. Сега Нинова смята, че “ДПС са убили с един куршум два заека” (в случая зайците са ГЕРБ и "Обединените патриоти"), но очевидно греши - между ДПС и ГЕРБ има любов, не смърт.

Да отделим полагащото време и на гордостта на Корнелия - тя се нарича “Визия за България”. Тази програма за управление бе представена през август, заради нея Нинова рече: "Народе, идваме!" и сега апостолите на социализма я разнасят по селски лъчове из страната. През януари програмата ще бъде парафирана от партийния конгрес и с нея ще се кандидатства на изборите.

Тази програма не е лоша - като всеки пожелателен комсомолски документ или НПО-проект. Тя дава насоки в четири ключови сфери - икономика и доходи, образование, здравеопазване и регионална политика. Тя изяснява как се канят да управляват социалистите някой ден. Те ще забранят по-нататъшната приватизация - БДЖ, летища, пристанища, български пощи, болници, ВиК инфраструктура, НДК, филмова индустрия, национални стадиони и спортни бази, БЕХ и др. Спират концесиите - на плажове, за добив на дървесина... Държавата става крупен инвеститор - всички печалби от държавните предприятия се наливат във фонд.

БСП ще връща СИВ на територията на страната - компютри ще се произвеждат примерно в София и Пловдив, химическа промишленост ще имаме примерно във Варна и Русе и т.н.

Ще развива Странджа-Сакар. Силна протекция върху родните стоки - гарантиран процент български храни ще има в "Билла" и "Лидл". Чокоите от Добруджа ще бъдат орязани - няма да получават повече от 60 000 лв. земеделски субсидии.

По-нататък... Безплатни детски градини, безплатни ясли, безплатни учебници. Завършилите ВУЗ работят по договор в страната определен период от време. Преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 2015-а. И не на последно място:

 

“да се раздвижи българският капитал” -

 

типично по социалистически, БСП вижда някакви пари, които си стоят в банките, и решава да ги инвестира някъде.

Лява, етатистка, социална програма - нищо неочаквано. Бой по чорбаджиите - изедници и да отпуснем някой лев за хората.

 

147 пъти “държавата”, 81 пъти “социална”.

 

Дясното е “краен либерализъм”, самоуправлението е самоуправство. Повече държава, повече контрол.

Трябва да признаем - партията на Нинова предлага програма, която ще се хареса на твърдата членска маса - тази, която жали по силната държава и кълне слободията на преходните времена.

Долу-горе е ясно как биха се отразили червените идеи на пазара и свободната инициатива, но пък много по-ясно е, че Нинова просто флиртува с червения електорат. Подобен ход не е крачка напред към изборна победа, тъй като с "Визия за България" Нинова се опитва да се хареса вътре в партията, да се укрепи в очите на обичайните избиратели. А не да печели симпатизанти в периферията - без които никой никога не е печелил избори. В целия този ред на мисли апелът на Нинова "Народе, идваме!" звучи като затворено, тяснопартийно послание, а не като крачка към всички хора.