Няма съмнение, че София е икономически най-развитата част на България, като по много показатели столицата се приближава или дори надхвърля средноевропейските стойности. Областите на юг и на север от нея обаче често остават на дъното на класациите за икономическо развитие по доходи, производство или инвестиции. Това обаче не означава, че западните области страдат от едни и същи проблеми или биха се повлияли от едни и същи решения. Икономическото развитие на някои области на север и на юг от София е твърде различно –  Кюстендил и Благоевград, от едната страна, и Видин и Монтана, от другата, имат своите особености и проблеми.

Анализът на икономическото развитие и потенциал на областите на север и на юг от София често, и с право, се фокусира върху демографското им развитие и потенциал. По структура на населението

Благоевград се различава чувствително

от останалите най-вече по големия дял на трудоспособното население (15-64-годишните) и малко по-висок дял на младежите под 15-годишна възраст. Същевременно останалите три области имат повече хора в пенсионна възраст. Структурата на населението има пряко отношение към потенциала за развитие на съответната област, което неизменно се отразява както на интереса на инвеститорите, така и на работата на здравните и социалните системи.

 Бъдещата динамика на населението на четирите области също изглежда различно. Докато Кюстендил, Монтана и Видин са с най-ниските коефициенти на естествен прираст в страната (-13‰, -14‰ и -16‰ съответно), Благоевград (-4,5‰) е с едно от най-добрите отношения между раждаемостта и смъртността. Същото важи и за механичния прираст – въпреки че и четирите области са с отрицателен баланс между заселващи се и напускащи хора, това е много по-голям проблем в двете северни области, които годишно губят по 6-8‰ от населението си заради миграционни процеси.

От значение е и разпределението на градското и селското население. Благоевград е с чувствително по-нисък дял на градското - 60% на фона на 70% в Кюстендил и по 65% в двете северни области. Запазването на населението и забавянето на застаряването в близко бъдеще ще са значително предизвикателство за три от областите на юг и на север от София, и в по-малка степен за Благоевград.

В индикаторите на пазара на труда различията по линията север-юг вече са ясно видими. Докато

безработицата в Благоевград и Кюстендил достига рекордно ниски нива

през 2018 г., в Монтана и Видин тя остава двуцифрена с тенденция към влошаване през последната година. Южните области до голяма степен успяват да се възползват от възстановяването след кризата и подобряват условията на трудовите си пазари, но това не важи за северните.

Аналогично е състоянието на заетостта – коефициентът на заетост на работоспособните в Благоевград вече достига 71%, в Кюстендил – 68%, а в двете северни области той е под 60%, като в Монтана тенденцията е дори към влошаване. 

Трудно е обяснението за тези различия да се търси в образователната структурата на областите. 

Монтана единствена е с много нисък дял на висшистите

(12,6% от работоспособните, с тенденция към спад). Благоевград пък е със сравнително висок дял на хората с основно и по-ниско образование – почти 1/5, но това очевидно не пречи на експанзията на трудовия пазар, което вероятно се дължи на производствения профил на областта, където, особено доскоро, доминираше шивашката промишленост.

Инвестиционната активност чувствително разделя четирите области,

но в това отношение Кюстендил прилича по-скоро на северните области, отколкото на Благоевград. За отбелязване е, че Монтана и Видин се справят доста добре с усвояването на европейски средства

– и двете са със стойност над средната. Въпреки това слабото развитие на тези области за пореден път подкрепя тезата, че еврофондовете не могат да заместят частните инвестиции и не успяват да създадат устойчиво подобрение в икономическото и социалното състояние на населението.

 Видно е, че по-високите инвестиции и по-активният пазар на труда в Благоевград все още

не водят до чувствително подобрение нито при заплащането, нито при доходите

на домакинствата. А Видин е особено зле - годишният доход е средно 3500 лева на човек през 2017 г. на фона на 4500-5000 лева за останалите три. Това се дължи най-вече на големия дял на доходите от пенсии и на ниския дял на доходите от работна заплата във Видин. 

 От гледна точка на материалните лишения и бедността Кюстендил е единствената от четирите области с добро представяне – 15% от населението ѝ през 2017 г. живее в материални лишения (спрямо 30% във Видин) и 16% са под линията на бедността (спрямо 46% в Монтана). И четирите обаче остават с по-слаби от средните за страната показатели за стандарт на живот.

Прегледът на някои ключови икономически показатели за областите на север и на юг от София сочи, че няма особена полза от опитите за групиране и търсене на общи решения според географското разположение. Пред северните области и Кюстендил предизвикателството в момента е противодействие на застаряването и свиването на населението, както и привличането на инвестиции, докато Благоевград има проблем не толкова с наличието, колкото с качеството на инвестициите, както и с повишаването на заплатите и на стандарта на живот.