Точно преди 12 години на българския политически небосклон изгря звезда – малката градска партия (почти като малък градски театър). Хора от среден и по-висок провинциален калибър дебютираха на местния вот с политически субекти, чиято основна цел бе да оперират в собствената си община. Процесът бе най-изразителен край морето, получи името "поява на бизнес партии". По-късно изникнаха градски формации и във вътрешността на страната, те нямаха силно изразена бизнес окраска. Общото е, че се появяваха

все в богати общини, перспективни,

а и при наличие на социални интереси, търсещи представителство (в Бойница, Видинско, например така и не се пръкнаха). Днес повечето от тези партии не съществуват. Няма вълна, няма тренд на създаване на нови. Налице са примери за успешен пробив в местната власт, но като национално явление модата им отшумява.

Ето хронологията. През 2007 г. фурор в Бургас прави местният бизнесмен Ваклин Стойновски. По това време той вече е известен с идеята да вдигне небостъргач в Морската градина. Хрумката не се приема радушно от бургазлии, но Стойновски се представя повече от добре на местния вот – печели 13% в битката за кмет, а подкрепящата го коалиция - пет мандата в общинския съвет. Партията му се казва "Бургас". През 2011 г. Стойновски взема 1% в кметското състезание, "Бургас" е в зенита си. Изборите в града днес са лишени от подобни имена. Друга една партия обаче оцеля - "Средна европейска класа".

Въпреки континенталното си наименование

тя си остана най-вече за бургаска консумация. Без да се посрами – поддържа представителство в общинския съвет, днес дори си има кандидат-кмет (бизнесменът и общински съветник Константин Бачийски).

Варна не може да се похвали с подобно партийно дълголетие, макар през 2007 г. също да се появи навалица в "родилния дом". "Нашият град" взема цели 6 мандата на първите си избори. На вторите през 2011 г. ги свива на 3, а на третите

се отказва от надпреварата за общински съвет

Все пак през 2015 г. водещото й лице – бившият журналист Неделчо Михайлов, който в този момент е районен кмет, опитва да повтори мандата, но губи. Днес "Нашият град" се явява на избори в някои малки общини (например Кричим, където има кмет), тотално липсва във Варна. На Михайлов все така му се управлява район, сменил го е (не "Владислав Варненчик", а "Приморски"), нова е и партията, с която опитва ("Българска демократична общност"). Макар "Нашият град" да проби и в други общини, ясно бе, че това е формация, създадена основно да атакува властта в морската столица. И вече не е това, което бе.

През 2007 г. се появява и варненската партия "Глас". Не след дълго двамата й общински съветници – бизнесмените Пламен Андреев и Красимир Узунов, попълват редиците на ГЕРБ. "Глас" замлъква.

Несебър също се прочу с две партии. И то какви! Едната – ДЕЛА, танцува по-малко от мандат. Лидерът й Атанас Терзиев и негови съпартийци преминават в ГЕРБ преди вота през 2011 г. Терзиев става кандидат-кмет на Борисов тогава, такъв е и днес. Междувременно обогатява визитката си с пост на зам. областен управител. Другата партия пък е "Море" с основатели прочутите братя Диневи. Тя съществува и сега, фактор е в местната власт - издигнала е листа със съветници. Миналото е изпъстрено с тежки конфликти между "Море" и ДЕЛА, но ГЕРБ сбъдва чудеса - днес "Море" подкрепя Терзиев и други кандидати на водещата политическа сила в страната.

През 2007 г. в Русе се появява "Северна лига". Макар да не е мощна като италианския си понятиен побратим, печели три мандата в общинския съвет. Но и този проект е кратък. Градът на воеводите пък се сдобива със "Заедно за Сливен" (да не се бърка със "Знак за Сливен"). От тази "епоха" са и формирования като "Черноморец",

"Съюз на демократичните сили – Сердика"

Що за епоха наистина, щом и такова СДС е родила?!

Така или иначе, морският бряг се оказва най-застроен от нови партии. А анализът на партийния градеж край морето задължително следва да отчете два любопитни факта. Първият е незначителен, но пък забавен – мастити социолози величаеха през 2007 г. бизнес партиите от страниците на вестниците, сочеха светли бъднини; в същото време основателите им разказваха на ухо колко точно финикийски нули им струва "независимата експертна оценка" (днес "експертите" пак са в стихията си, не им вярвайте!). Вторият факт е по-важен – именно морският бриз

довя по-късно из България партии,

местни по генезис, но общодържавни като идея  – "Воля", "Възраждане" (Варна), НФСБ (Бургас).

След 2007 г. градското партийно строителство продължи в далеч по-малък мащаб и без публичната щампа "бизнес". Практически значимото събитие е едно – след кратко пребиваване в ГЕРБ юристката Дани Каназирева учредява "Съюз за Пловдив" (2011 г.). Личният й резултат в кметската кампания на последните два вота нараства от 7% на 14%, а мандатите на партията в съвета – от 4 на 6.

Днес не се е чуло за подобни начинания. И да има нейде, бейби бумът в местното партийно строителство е история.

И все пак каква е формулата за успех на градската партия? Има ли я? "Съюз за Пловдив" е втората по сила партия в местния общински съвет, изпреварва по мандати БСП и традиционните десни формации. Това я прави най-успешната такава формация в страната. Обяснението на лидера Каназирева е: "Ние сме единствена по рода си в България работеща политическа организация, създадена на изцяло децентрализиран принцип от силна местна общност. Даваме реална политическа алтернатива в Пловдив вече повече от 7 години. Формулата за жизненост е нашата идеологическа платформа - да имаме силни местни общности, независими от партийните централи, и да дадем път на подготвени хора, които обичат града си и които ще изпълнят местната власт със съдържание в нейния европейски смисъл – близо и в услуга на местното население. Това е и моята амбиция, затова и докторската ми дисертация по конституционно право е именно на тема „Местната власт в условията на членство на България в Европейския съюз“.

Европа отдавна е заложила на силни региони,

докато в България все още се движим в един силно централизиран, дори тоталитарен модел на управление. А личната ми мотивация до голяма степен е отговорност към пловдивчани, които ни подкрепят и отреждат водеща роля в обществения живот в града".

А имат ли бъдеще такъв тип партии? Според бившия депутат от СДС и кмет на Варна (1991–1999 г.) Христо Кирчев те нямат възможност сами да печелят избори. "Начинът на живот в големите градове е различен, това също прави прави политико-икономическите интереси различни", казва той. Политологът Страхил Делийски пък твърди, че основният проблем на тези партии е представителството им –

дали легитимно отразява публични интереси,

или защитава частни бизнес интереси. Често се случва второто, гражданите го разбират. "От друга страна, такива партии се мобилизират само за местни избори, това им пречи да поддържат добър политически тонус. Поради специфичния си статут много често им се налага да влизат в ролята на политически брокери, което допълнително скъсява техните перспективи. Общо взето, модата им сякаш отминава", казва Делийски. И допълва, че поради тежкото кадрово състояние по места (просто липсват хора) този тип интереси все повече се насочва към т.нар. национални партии.

Опитът сочи, че именно след приобщаване към ГЕРБ изчезват някои от градските партии. Кои от настоящите и колко дълго ще оцелеят, не се знае. Но е факт, че националният феномен приключи.