Медия без
политическа реклама

Международен просяк - това звучи гордо

Когато премиерът се хвали с изпросени помощи, значи страната е закъсала много

Прави впечатление, че "колегите", както обича да нарича чуждите премиери, заеха изчаквателна позиция и не бързат да го поздравят за победата на изборите.

Как ще я караме без Бойко Борисов, като ни научи да чакаме външна издръжка? Самият той ни запита в нощта след изборите, когато разбра, че губи властта: "И без петел съмва, но имате ли по-опитен от мене? Има ли някой с по-голяма международна подкрепа?"

Именно международната подкрепа, която по думите му България получава заради него (защото на другите им спират фондовете), би трябвало да ни накара да съжаляваме, че си отива. "Няма да се справите, нямате експертиза, нямате хора, не разбирате, трябва да се учите. Светът ни гледа, Европа ни гледа. Ако няма стабилна политическа обстановка тук (ГЕРБ на власт - б.р.), нищо няма да се получи - и с фондовете, и спонсорство няма, и със зелената сделка." За неразбиращите от дума даде числа: "Това са 50 милиарда (лева) грант и 10 милиарда с лихви - общо 60 милиарда".

Изобщо не му хрумна в този възлов момент да каже какви собствени ресурси би генерирала страната ни при евентуално негово оставане на власт. Реши да ни омае за последно с

умението да измъква пари от чужди джобове

Не друг, а самият той пожела неговата "епоха" да се запомни с превръщането на България в международен просяк. Това унизително определение се използва обикновено по адрес на държави от Третия свят, които са дотегнали на другите с вечното си хленчене за помощи поради своята неспособност да си решават проблемите. Но за Борисов просешките умения са лична гордост.

Последният пример преди изборите, който трябваше да убеди електората отново да го пожелае на власт, бе от предната седмица. "1 259 728 дози ваксини на „Бионтех/Пфайзер“ допълнително ще получи България от ЕС през следващите 3 месеца. Това ще стане възможно, след като 19 страни членки се съгласиха да помогнат чрез механизъм за солидарност", обяви той на 2 април, без ни най-малко да се смущава, че собствените му грешки са поставили държавата в положение да търси медицинско подаяние отвън. Тези 19 страни се отказаха от свои квоти ваксини, за да помогнат на пет държави в ЕС, сред които най-закъсала бе България, да догонят с имунизациите другите до лятото. Това не бе нищо друго освен проява на снизхождение и предпазливост, защото всяка заразена държава в ЕС би могла да се превърне в резервоар на вируса за останалите.

Нашата страна се отличи в пандемията

не само с най-голяма смъртност, но и с погрешни управленски решения. Тя се отказа преди няколко месеца от своята квота ваксини, поръчани от Европейската комисия, за да изчака появата на по-евтини. Когато видя, че не се справя, Борисов - в типичния си стил да не признава вина - си въобрази, че може да я прехвърли на Брюксел. Той се присламчи към група от шест недоволни държави, водени от Австрия, които изнудваха останалите, че ако не получат допълнителни доставки, ще се обърнат към източници извън ЕС (като Русия и Китай). След като набързо бе поставен намясто в Европейския съвет на 25-26 март, премина от международен рекет към международна просия. Смилете се! И вместо полагащите се 155 000 дози от допълнителните доставки България получи обещание за близо 8 пъти повече. В този миг Борисов запя друга песен: "Винаги съм казвал, че Европа и присъединяването към Европейския съюз е най-доброто, което се е случвало на България. Помогнахме си в труден момент и показахме силата на европейската солидарност." С което потвърди, че за него понятия като "винаги" и "никога" имат трайност броени минути.

Но той потвърди и друго, казано (от глас като неговия) относно начина за правене на международна политика: "Аз със такова удоволствие му обяснявам на колегата немец, баварец, че вследствие на моята простотия всичкото се е случило. И после след малко на колегата унгарец и на колегата поляк. И накрая (Иван) Гешев вика: “Абе, аз обичам да се праим на луд, ама вие, г-н премиер, май си праите много успешно. Не, бе, викам, прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен." Имаме рядък случай да видим как на международен терен, и то на най-високо равнище, се проявява

манталитетът на просяка измамник

Държи се простовато, за да предизвика съжаление и да приспи чуждата бдителност, а при опасност да бъде разкрит се прави на луд. Стига се дори до такива трогателни моменти, като разказания през декември миналата година от френското списание "Поан": "На вечерите на Европейския съвет двамата (Борисов и германската канцлерка Ангела Меркел - б.р.) изпълняват игра, която е станала ритуал. Ангела предлага своето парче месо на вечно гладния Бойко".

Изпросеното за гладната фамилия, както става обикновено в специализираните в тоя занаят среди, отива първо в ръцете на клановите барони. Колкото и да се хвали Борисов с европейските фондове, българите не са склонни да го аплодират, защото забелязват чии палати се градят с тях. Къщите за гости са твърде видим и затова незначителен дял от злоупотребата с европейската солидарност. Евросъюзът излива милиарди, а държавата не помръдва от дъното на всички европейски класации, с изключение на лидерството си по корупция. В същото време не е осъдила никого за корупция на високо равнище, а Брюксел дори е склонен да й признае, че се е справила с проблема, и затова спря да й пише критични доклади.

Как се получава тази мистерия?

Няма друго обяснение освен едно: Европейските лидери третират България не като крадла, а като просяк. Изпитват към нея повече съжаление, отколкото гняв. Що се отнася до Борисов, който вложи много усилия да й нарисува такъв образ в Брюксел, едва ли някой вярва, че злонамерени лица му пълнят чекмеджето с пари. Въпросът какво да се прави с него и аверите му е оставен за решаване след ставането му от масата на Европейския съвет. Прави впечатление, че "колегите", както обича да нарича чуждите премиери, заеха изчаквателна позиция и само вдъхновителят му в рекета с ваксините Себастиан Курц от Австрия го поздрави за победата на изборите.

Още по темата