Quantcast
Липсата на доверие в прокуратурата обрича всяка нейна акция | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

ИНТЕРВЮ

Липсата на доверие в прокуратурата обрича всяка нейна акция

Провалът на знаковите дела показва, че или прокуратурата е некомпетентна, или целта й никога не е била осъдителна присъда, смята Димитър Марков от ЦИД
2 003
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Димитър Марков е директор на Правна програма в Центъра за изследване на демокрацията. Той е магистър по право със специализация „Правораздаване” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Димитър Марков работи в областите права на човека, наказателно право и съдебна реформа. Подпомага дейността на работната група на Центъра по въвеждане на институцията омбудсман в България.

- Станахме свидетели на ескалация на напрежението на протеста срещу правителството и главния прокурор Иван Гешев. Това тупкане на топката и отказ от оставка от страна на кабинета работи ли в полза на Гешев?

- Донякъде да, защото видимо  общественият фокус се насочи към правителството, Народното събрание и въобще политическия елит за сметка на главния прокурор. Имаше един момент, в който Гешев беше започнал да заема позиция №1 на протеста за оставка. Но сега с тази ескалация на напрежението и тези ходове на кабинета, с възобновяването на парламентарния сезон, с внасянето на проекта на конституция, с компромисите, които видимо се правят от политическите сили, много рязко се измести фокусът на общественото внимание. За сметка на това главният прокурор сякаш направи крачка назад и в момента виждаме, че няма чак такава публичност в неговите действия. Той се фокусира върху някои по-конвенционални престъпления като случая в Дупница. Така че общественото внимание се ангажира с тези, които сякаш са по-големият дразнител в момента - правителството.

- Иван Гешев не един път е казвал, че не се вълнува от общественото одобрение, тъй като не се явява на избори. В такъв случай считате ли, че този способ за граждански натиск, какъвто е протестът, би могъл да разклати позицията на главния прокурор?

- Смятам, че много трудно един граждански протест би бил стимул за главния прокурор да предприеме една или друга стъпка. По-скоро виждам гражданския протест като катализатор за останалите власти, които имат някакви политически лостове за интервенция, ако преценят, че главният прокурор нарушава конституцията, нарушава законите или уронва престижа на съдебната власт. Не виждам потенциал, а и не би следвало може би, граждански протест директно да води до оставката на главния прокурор, тъй като това до известна степен сигурно застрашава демократичния ред. Има ясни правила за разделение на властите, а доколко те у нас работят е тема на друг разговор. В една демократична държава би следвало гражданският протест да се насочи към тези, които гражданите директно избират. А те вече имат политическата и конституционната отговорност да се намесят там, където останалите власти превишават правомощията си.

- Казвате, че гражданското недоволство може да принуди политиците да осъществят реформа и контрол на дейността на прокуратурата. Срещу това ли се противопоставиха прокурорите на националното си съвещание в резиденция "Бояна"?

- Аз лично не разбрах целта на съвещанието. За мен това беше едно мероприятие, което имаше за цел да отправи някакво послание, което не съм сигурен, че имаше своя адресат. Дали това беше политическият елит, че да не извърши или да извърши определени реформи. Дали това беше обществото с цел да му се изпрати посланието, че прокуратурата е единна и независима и тези протести нямат основание. Дали беше индиректно послание към европейските ни партньори, откъдето също се чуват критики по отношение на работата на прокуратурата и съдебната власт. Каквато и да е била целта на това мероприятие, то беше неподходящо. В крайна сметка то резултира в една декларация, която можеше да се подкрепи и подпише и без физическо събитие в подобни мащаби. Смятам, че това беше сигнал към тези участници в процеса, които ще променят конституцията и ще правят сериозни реформи, и този сигнал беше, че прокуратурата се чувства комфортно в ситуацията, в която се намира в момента. 

- На практика декларацията беше гласувана почти единодушно лично под погледа на главния прокурор. Не остави ли това усещане за единовластие на Иван Гешев?

- Остави точно обратното впечатление на това, за което беше проведено съвещанието. То беше проведено, за да покаже на обществото и на останалите участници в политическия процес, че прокуратурата е независима, а всъщност сякаш създаде обратното впечатление, че прокуратурата е силно централизирана и до голяма степен подчинена на човека, който заема ръководната позиция. За мен силно централизираната прокуратура, което де факто означава зависимост от всеки по-горестоящ и в крайна сметка от най-горестоящия, е един конфликт, заложен в самата институция, който рано или късно ще наложи някакви промени. Този конфликт видимо създава напрежение сред обществото, а и сред други ключови институции като президента. 

- Според вас този конфликт между президентската институция и прокуратурата беше ли предначертан от бившия главен прокурор Сотир Цацаров? Спомняме си, че при встъпването си в длъжност Гешев беше предупреден от Цацаров, че първото предизвикателство пред държавното обвинение са започналите консултации за конституционни реформи при президента.  

- Проблемът е, че прокуратурата се ползва с изключително ниско обществено доверие, които не се дължат единствено на сегашния главен прокурор, а са наслоявани и от неговите предшественици. В основата на това седи, че няма достатъчен брой успешни знакови дела, така че обществото да достигне по естествен път до убедеността, че прокуратурата работи в интерес на обществото. Липсата на това доверие води до съмненията в обществото, че мотивацията на прокуратурата е по-различна - политически цели, икономически интереси. И съответно във всеки един такъв случай, както с президента, обществото логично стига до извода, че там не се търсят виновните, а нещо друго - някаква форма на натиск. Тази тенденция е склонна да стига до някои крайности, както в случая с Васил Божков, който именно липсата на доверие изведнъж в някои обществени кръгове го направи жертва и стана трамплин към негов собствен политически проект. Сега виждате, че обществения дебат не е фокусиран върху това какво точно върши прокуратурата в президентството, какви са обвиненията, какви са доказателствата, има ли основание. Веднага се вижда атаката на една институция към друга институция - на главния прокурор срещу президента. Допълнителен негатив към това е практиката, която се налага от новия главен прокурор, на показност. Микробусите, униформените, маскираните, за да влезеш в президентството в един кабинет на един съветник и да изземеш някакви доказателства. 

- Не беше ли именно прокуратурата, която направи Васил Божков да изглежда като жертва, като отказва да разследва сигналите му срещу правителството за даван подкуп и по този начин проявява двоен стандарт?

- Усещането за двоен стандарт съществува и то ще продължи да съществува дори прокуратурата да успее да приключи успешно някои от делата. Обществото получава информация от най-различни източници и тази информация ясно показва, че по редица ключови дела определени лица някак си се изключват от радара на прокуратурата. Още от случая КТБ и това, че на няколко пъти беше споменато именно на Делян Пеевски, което фигурира в част от документацията, събрана като доказателства, но в същото време срещу него не бяха предприети следствени действия. Основният обвиняем Цветан Василев също неколкократно заявява за участието на други хора в тази схема и пак се намесва името на Делян Пеевски, но прокуратурата не тръгва в тази посока. Същото се случи и с поредицата твърдения на Васил Божков относно бившия финансов министър Владислав Горанов, относно Менда Стоянова, участието на премиера и някои ръководни лица в Комисията по хазарта. Законът задължава прокуратурата да се сезира и да направи нещо. Да, Божков е обвиняем, но това означава ли, че нищо от това, което той би могъл да каже, не е годно за следствени действия? Не, напротив!

- В каква посока трябва да тръгне прокуратурата, за да си върне загубеното обществено доверие?

- Единственият начин е да доведе до успешен край десетките знакови дела, които в момента се разследват или са в съдебна фаза, за да може да бъде убедено обществото, че всички действия срещу тези хора са имали своето юридическо и морално основание. Виждате как различни знакови дела, започнали особено шумно, или просто не свършват, или никой не разбира как свършват, или свършват с оправдателни присъди. Това е наследство на сегашния главен прокурор, с което той трябва да се справи, но той заяви публично, че ще промени подхода на тази институция. Всъщност, виждаме, че не се случва това, а напротив - има дела, подобни на това с Трайчо Трайков, Иво Прокопиев и Симеон Дянков. Това е ясно послание към обществото, че прокуратурата е извършила определени репресивни действия срещу тези хора, запорираха се сметки, и резултатът е, че независимият български съд намира тези хора за невинни. Логично е всеки интересуващ се гражданин да стигне до извода, че или прокуратурата е некомпетентна и не си е свършила работата, или е имала друга цел и тя никога не е била осъдителна присъда. Докато това не се промени всяка следваща акция на прокуратурата би била обречена и всяка интервенция на държавното обвинение ще води до обратната реакция в обществото, че има поредна жертва на някакъв интерес.

 

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Зоран Заев си навлече яростни критики в РС Македония

26.11.2020

Обновена

7914 81
ВСС не се трогва, че всички бягат от поста на апелативен спецпрокурор
ЦИД прогнозира, че догодина престъпността ще се увеличи

24.11.2020

926 3

Коментари

Интервал

Май каруцата е пред коня, но нормално за анализаторите и полютолозите.

Влез или се регистрирай за да коментираш