- Г-н Петров, как може да се реши проблемът с 274-те малки ВЕИ-та, финансирани по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), които бяха орязани от преференциалното изкупуване на произведения от тях ток?

- Към нас, малките ВЕИ-та, има тенденциозна репресия и тя ни доведе до фалит. Около 300 фирми от близо 4 години са в неплатежоспособност, а над 50 спряха дейност. Това стана заради грешното орязване на преференциалните ни цени. Нещо повече - след кореспонденция с Европейската комисия, Европейския парламент и българския парламент стана ясно, че изменението на Закона за енергетиката от 2015 г. не би трябвало да се прилага спрямо нас, защото не ни засяга. Това се отнася единствено за големите едромащабни ВЕИ, които са ползвали държавна и европейска помощ по схемите за подпомагане, описани в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници.

Оказа се, че на практика законът не се прилага към тях, а - неправомерно - към нас, като умишлено сме набедени, за да може да се отчете дейност пред ЕК и ЕП за т.нар. двойно финансиране. Имаме цялата кореспонденция с ЕК и отделно - писма и документи, които потвърждават този факт. Фактически аз съм получил субсидия по мярка 312 от ПРСР, която е за създаване и развитие на микропредприятия. А от високи цени би трябвало да се лишат ВЕИ-тата по т.нар. "схеми за подпомагане", където попадат проекти по фонд "Козлодуй", програма "Конкурентоспособност", програма "Енергийна ефективност" и др. По-големи ВЕИ-та от нашите получават преференциалните си цени, а ние бяхме лишени от тях. Разликата е, че финансирането на зелени централи по ПРСР не се води "схема за подпомагане", а е "мярка" от земеделската програма, и разликата е огромна.

- Как се стигна дотук?

- Проблемът е стар, но решение няма и до момента, а ние не можем да чакаме повече. Аз например вече продадох един апартамент, за да обезпеча дълговете си към кредитиралата ме банка. Това са сторили и голяма част от останалите ми колеги от асоциацията. Всичко започна през лятото на 2015 г., когато управляващите без никакъв дебат и без обществено обсъждане намалиха изкупните цени от нашите общо 274 малки ВЕИ-та, изградени с пари от ПРСР. Така изведнъж ние се сдобихме с 6 пъти намалени цени, които отгоре на всичко не бяха определени от енергийния регулатор както би трябвало, а от Народното събрание с промени в Закона за енергетиката.

- Това означава едностранна промяна на договорите, така ли?

- Да, точно така. Пак казвам - ние не бяхме уведомени за това. Семейството ми не е богато и досега не сме се занимавали с енергетика. По-големият ми син беше чул за соларните централи от един негов съученик в училище. Станало му любопитно и ми подхвърли идеята - аз съм инженер и също реших, че тази идея си струва. Започнахме да четем и разбрахме, че има програми за подпомагане с европейски субсидии, за да се направят такива централи. За да изберем доставчици за оборудването на централата, ние ходихме на различни изложения - Атина, Милано, Лион, Солун. На едно от тези изложения направихме контакт с испанска фирма за доставка оборудване. Те ни помогнаха много. На практика по тези изложения ние разбрахме как се създава фотоволтаична централа, от какви съоръжения се състои. Така за година сглобихме и в края на август 2009 подадохме проект в Държавен фонд "Земеделие". Проектът ни е за около 300 000 лв.

- Колко време чакахте за одобрение?

- Мисля, че заради правителствените промени в този период одобрението закъсня много и ни одобриха проекта чак през март 2011 г., въпреки че това трябваше да стане в рамките на няколко месеца от подаването на документите ни в ДФЗ. Искам категорично да кажа - спазили сме всяка една точка и буква по законите и наредбите, които трябва да се спазват. Заложихме почти цялото семейно имущество, в резултат на което изгубихме един заложен апартамент. Практиката е такава - банките отпускат кредит за цялата сума, а ние построяваме обекта. След като е завършен в цялост, т.е. има акт 16, от ДФЗ правят подробна проверка и ако всичко е изпълнено коректно, те отпускат субсидията, с която ние погасяваме една част от инвестицията. Но остава друга, която хич не е малка.

Аз съм инвестирал в тази централа много повече от одобрените разходи, защото голяма част от разходите по проекта всъщност не се признават, но те са задължителни. Ето някои от тях - закупуване на трафопост и съоръженията към него, изграждане на няколкостотин метра подземна кабелна линия за свързване на централата към мрежата средно напрежение, също и съоръженията за самото свързване, отводняване на терена и др. Освен това централата е в полето и пътят до нея е без настилка и трябваше да използваме тежки машини и тонове материали, за да го направим проходим при валежи. И още много други дейности, свързани с финансови разходи.

- Кога започнаха проблемите?

- Проблемите не са спирали. Завършихме проекта през юни 2012 г., а три месеца по-късно КЕВР ни наложи такса от 39% от приходите - такса "извадена от ръкава", без никакви мотиви и обсъждания. Този измислен налог се събираше до юни следващата година, когато съдът го отмени. Парите ни ги върнаха след много години закъснение. След това работихме спокойно няколко месеца, но от 1 януари 2014 г. започна да се събира и 20% данък "слънце", който засегна и големите ВЕИ-та. Понеже сред тях имаше и чуждестранни инвеститори, те явно натиснаха правителството и Конституционния съд отмени тази такса, но парите така и не бяха върнати. Последваха още няколко спокойни месеца, след което от лятото на 2015 г. ние се оказахме със силно редуцирани цени, които вече ни сринаха.

- С колко бяха орязани цените?

- С пет, шест пъти. На всичко отгоре ни наложиха 3 такси - такса "балансиране", която по европейски регламент не се прилага за централи до 500 кВт, но все пак ни засегна. Отделно трябва да внасяме по 5% във фонд "Сигурност", а на трето място трябва да плащаме такса "достъп" до електропреносната мрежа. В резултат всички - и колегите ми, и аз, сме докарани дотам, че не можем да поддържаме централите. В момента не мога да плащам на пазач, а не мога и да обслужвам съоръжението. Наскоро един панел изгоря и не мога да купя нов, за да го сменя. Аз съм с един инвертор. Ако този инвертор сега спре, спира централата. Той струва 50 000 - 60 000 лв. и няма откъде да ги взема. Даже и банката няма да ми отпусне кредит, защото при тези цени аз не мога да го изплатя никога. Други колеги са с няколко инвертора - направили са си система - те имат изгорели по два, три и голяма част от централата им не работи, но не могат да ги сменят.

В Германия има подобен казус - цените бяха намалени, а малките ВЕИ-та продължават да водят дела срещу ЕК, като стигат до последна инстанция - Върховния съд на Европа. Той осъжда ЕК и казва, че преференциалната цена не е държавна помощ. Решението излезе буквално преди няколко седмици.

Към нашите проекти има организирана атака от така наречените работодатели от КРИБ. Много от фирмите, членуващи в тази организация, имат изградени огромни енергийни обекти, финансирани по схеми, за които вече коментирах. Ако се приложи закона правилно -  за което ние настояваме, то цените на електроенергията за населението и за бизнеса драстично ще се понижат. А това, че КРИБ и другите манипулират общественото мнение, че заради централите като нашата токът е скъп, категорично не е вярно. Ние изискахме официален отговор от КЕВР каква тежест имаме в цената на общия микс, т.е. в цената на тока за населението. И отговорът е, че ние, всички 274 централи, имаме дял в ценовия микс от 0.008%. Виждате колко сме малки. На практика ние сме в рамките на статистическата грешка и по никакъв начин не можем да влияем на цените.

- Какво следва?

- Ще продължим с протестите. Един колега е обявил, че ще си запали централата - като знак как изгарят 100 000 000 евро европейски субсидии в България, които рано или късно Европейската комисия ще си потърси. Ще продължим да настояваме пред институциите да приложат закона правилно. Никога няма да се откажем, защото сме уверени в правотата си.