Медия без
политическа реклама

Културният шок на писателя от Изтока през призмата на Бродски

Всички "творци на художествен продукт" от бившите соцстрани изживяват политическия преход по своему 

20 Юли 2019Лев Лосев
Лев Лосев (вляво) и Йосиф Бродски

Пишейки за Йосиф Бродски, именитият негов приятел и известен литературен критик разсъждава за разликите в манталитета на писателя, идващ от социалистическите страни и на този, роден и живял на Запад. Предвид значимостта на темата и за нас, публикуваме този текст, наречен "Бродски в Америка", в превод на Надя Попова.

------
Бродски пристига от Лондон в Детройт на 9 юли 1972 го­дина. От самото начало американският му живот се завър­та на високи обороти. Вече на 21 юли той лети за Западен Масачузетс при американския си преводач Джордж Клайн, за да поработят заедно върху книга с избрани стихове. Ра­боти главно покатерен на дърво: страшно му е харесала къ­щичката сред клоните на един стар дъб - американците чес­то строят такива къщички за игра на децата си. Благодаре­ние на вестниците и особено на телевизията, оповестили на страната за пристигането на руския поет изгнаник, върху Бродски валят безбройни покани. Клайн разказва, че от ля­тото на 1972-ра до пролетта на 1973 година е излизал пред публика в университетите и колежите на Америка заедно с Бродски в качеството си на негов преводач около трийсет пъти. Бродски е бил особено трогнат от това, че са му пи­шели, предлагайки гостоприемството си и най-обикновени американци. Но той вече е имало къде да се настани, като изключим дъба в Масачузетс.
От гледна точка на имиграционната служба на САЩ, Йосиф Бродски е бил един от няколкото десетки хиляди бивши съветски граждани от еврейски или номинално ев­рейски произход, пристигнали в Америка през седемдесет­те години. Също като някои изтъкнати учени или известни дисиденти от този поток, той не е имал основания да се без­покои кой знае колко за своето бъдеще в новата страна - името му е било известно в академичните, журналистичес­ките и правителствените кръгове. Благодарение старанията на Карл Профер му е предложено място в Мичиганския уни­верситет с годишна заплата дванайсет хиляди долара, кое­то по онова време е една прилична сума. При това той е бил сам и свободен от грижи за семейство.
Обаче трудоустрояването и доходите представляват са­мо част от имигрантските проблеми. На всички нови аме­риканци им се е налагало да преживеят онова, 


което социо­лозите наричат "културен шок", 


да се адаптират в едно об­щество, съградено върху съвсем различни принципи от об­ществото, в което те са израснали. Фундаменталните разби­рания на американската цивилизация поразително са се раз­личавали от руските. "Успех" и "несполука", "богатство" и "бедност", "народ" и "правителство" и дори такива конкрет­ни понятия като "дом", "град", "автомобил", "обяд", "да отидеш на гости" са означавали в Америка не съвсем също­то или съвсем не това, което означават в Русия. Личната свобода, пълната отговорност за собственото съществува­не, пък и материалният комфорт са се превръщали в тежки изпитания за онези, които не са свикнали с тях. Бродски се оказва по-подготвен от мнозина други за първоначалната неуютност на чуждия свят. Той вече има зад гърба си богат опит на отхвърлен от обществото в родната си страна. Да бъдеш хлапак на ученическа възраст в заводски цех, здрав в лудница, интелигент на совхозната нива или чужденец в непозната страна - разликата не е кой знае колко голяма. Изглежда, че той изобщо се е страхувал от социалния уют като път към душевна ентропия още тогава, когато не е ис­кал да се впише в либералния свободомислещ литературен кръг, където многозначително, като химн, се е пеела песен­та на Булат Окуджава: "Возьмемся за руки, друзья, чтоб не
пропасть поодиночке!" ("Да се хванем за ръце, приятели, за да не загинем всеки поотделно!") Той дори се е махал от собствения си дом на собствения си рожден ден, ако сбир­ката е ставала прекалено задушевна.
Пък и страната, в която се премества да живее, не е чак толкова непозната за него. Бродски е от малцината емигри­рали в Америка представители на интелигенцията, преми­нали продължителната школа на задочно познанство с аме­риканската култура. Холивуд, джазът, американската литера­тура са съдържали в себе си колосално количество култур­на информация за презокеанската страна. Бродски не е се е шегувал, когато е посочвал 


за начало на свободомислието в съветска Русия филмите за Тарзан. 


Огласящият с вопли джунглата Тарзан на Джони Вайсмюлер и фехтуващият флибустиер на Ерол Флин наистина са могли да преподадат на впечатлителното дете първите уроци по индивидуална сво­бода като абсолютна ценност, а каубоите и шерифите от уестърните - образец за лична отговорност и за онова, ко­ето Бродски наричаше "мигновена справедливост". Когато Бродски израства и се увлича като мнозина свои връстници от джаза, той разпознава в основите на това изкуство същи­я по същината си принцип на лична независимост, на са­мотна свобода. Във великия роман на Мелвил, в стиховете на Едвин Арлингтън Робинсън, Робърт Фрост, Едгар Ли Мастърс се откриват други, тревожни аспекти на индивиду­ализма. Но етиката на самотното противопоставяне на све­товния хаос и ужас, "мъжеството да бъдеш" са по-привле­кателни от аморалния марксистки детерминизъм ("свобода­та е осъзната необходимост") или от циничния релативизъм, формулиран от персонажа в едно от езоповските стихотво­рения на Евтушенко: "Настоящей свободи - ее ни у нас, ни у вас..." ("Истинската свобода я няма нито у нас, нито у вас...") По-горе цитирахме знаменитата строфа от "Щитът на Ахил" на Одън за малкото зверче от човешки род, което извършва зло, защото никога не е чувало - of any world where promises were kept* ("че дадената дума не е звук, нито че плачат, ако плаче друг"). По същество тук Одън отклик­ва на още по христоматийното (най-христоматийното!) аме­риканско стихотворение от двайсети век "Спрял в гората през една снежна вечер" на Робърт Фрост, което завършва така: 
Но обещаното ценя
и нямам право да заспя,
и нямам право да заспя.
(Превод от английски Евгения Панчева)
Това е само пример как благодарение на внимателния прочит на американска поезия Бродски е могъл индиректно да получи представа за обществото, където личната отго­ворност е аксиоматична.
Бродски неведнъж е повтарял, че може да се живее в чужда страна само в случай, 


че силно обичаш нещо в нея. 


"Което ми се харесва лично на мен, това е, че тук бях оставен насаме със себе си и с онова, което мога да нап­равя. И затова съм безкрайно благодарен на обстоятелс­твата и на самата страна. В нея винаги са ме привличали духът на индивидуална отговорност и принципът на част­ната инициатива. Тук непрекъснато чуваш: ще опитам и ще видя какво ще излезе. Изобщо, за да живееш в чужда страна, трябва силно да обичаш нещо в нея: духа на зако­ните или деловите възможности, или литературата, или историята й. Аз особено обичам две неща: американската поезия и духа на американските закони. Моето поколение, групата хора, с които бях близък на двайсет години - ние всичките бяхме индивидуалисти. И наш идеал в този сми­съл бяха САЩ - именно поради духа на индивидуализъм. Затова, когато някои от нас се озоваха тук, имахме усе­щането, че сме у дома си: излезе, че сме повече амери­канци от местните хора."


 

Ключови думи:

Йосиф Бродски, Лев Лосев