Германската канцлерка Ангела Меркел е политически пътник, след като напусна ръководството на партията си, но няма да е самотна, защото има последовател и в България.

Много трудно ще бъде на Меркел да се задържи на канцлерския пост до края на мандата си през 2021 г. и само след шест месеца на европейските избори ще разберем дали това е възможно. Тогава ще проличи доколко нейното полуоттегляне получава обществено одобрение. Ако резултатът е лош като на последните национални и провинциални избори, тя просто ще трябва да си тръгне окончателно, защото участието й във властта ще вреди все повече на партията й. Неизбежно тя ще бъде изоставена и принудена да слезе от политическата сцена.

За Бойко Борисов европейските избори няма да бъдат чак толкова важни, защото оцеляването му на премиерския пост може да се реши по-рано. И той като Меркел е от ветераните в Европейския съвет, които са опитали много политически формули и вече са изчерпали националните си резерви за стабилно управляващо мнозинство. Зачестилата употреба у нас на думата "стабилност" като политическа мантра на властта е показател какво започва да й липсва най-много. Няма съмнение, че на Борисов много му се иска най-сетне да изкара пълен мандат след два принудително съкратени, но глас по този въпрос имат и други фактори. С така наречените патриоти на шията той вижда много малък простор за маневриране. Откровението му, че управляващата конструкция ще се срути, ако уволни за хлевоустие вицепремиера Валери Симеонов, показва колко е безпомощен в страха си, че тя е твърде крехка. Ако не на него, на кого да вярваме, че стабилността му е илюзорна. Щом и другият патриотичен вицепремиер Красимир Каракачанов започна да го дърпа към бездната като релса от люлеещ се мост, може да се очаква, че еквилибристиката на Борисов няма да трае дълго. Склонността на различни обществени групи да търсят на улицата челен сблъсък с властта е показател, че търпението и страхът им от нея са на приключване.

Има както вътрешни, така и международни признаци, че Борисов изпада в безтегловност. Не само залезът на неговите покровители в Германия му дава основание да се тревожи.

Легендата, че предизвиква възхита

сред единоверците си в Европейската народна партия (ЕНП), се изпари за миг след един инцидент. Убийството на русенската журналистка Виктория Маринова предизвика най-остри реакции в Европа точно от семейството на ЕНП и лично от неговия фаворит за следващ председател на Еврокомисията Манфред Вебер. Той дори не изчака да разбере от Борисов какво е станало, а се дистанцира незабавно от него.

Американският журналист Ед Кемик правилно констатира, че самата мисъл за възможността в България да бъде убита журналистка заради работата й е признак за общата представа, която правителството на Борисов е създало за себе си зад граница. Последвалото извинение от Манфред Вебер не промени ситуацията, защото Борисов винаги ще бъде гледан като потенциален душманин на свободата на словото. За лошия му образ вече се грижи не само прословутият Делян Пеевски, чието медийно благоденствие се дължи на топлите грижи на държавата, но и кохорта от депутати плюс евродепутат от ВМРО, които миналата сряда излязоха на светло да агитират за държавен контрол над съдържанието на медиите. Под предлог за борба с фалшивите новини, но без да могат да дефинират това понятие, те възнамеряват по законодателен път да отворят широко поле за безчинство на властите не само срещу медии, но и срещу всеки сайт и блог, осмеляващ се да огласява в интернет неугодни за управляващите съобщения. Както се разбра от дискусията в Народното събрание, свикана на тази тема от ВМРО с участието на угоднически медии, контролирани от Пеевски, замисълът е да се убиват медии и блогове, вместо да се убиват журналисти. По този начин демокрацията в България ще се разграничи решително от Саудитска Арабия например, но ще си има още по-тежки проблеми с европейските правозащитни организации.

Колко е олекнал Борисов, пролича

от неговото участие на конгреса на ЕНП в четвъртък, където, щом излезе на трибуната, делегатите започнаха масово да се изнасят от залата. Никакъв интерес към изказването му не прояви "приятелят" му Жан-Клод Юнкер, който само няколко месеца по-рано го обсипваше с похвали за българското  председателство на Съвета на ЕС. Той напусна залата и се върна, когато Борисов свършваше. Преди него се изнесоха и двамата кандидати на ЕНП за наследници на Юнкер - Манфред Вебер (Германия) и Александър Стуб (Финландия). Те никак не се притесниха, че Борисов може да приведе в действие заканата си да си помисли сериозно кого да подкрепи. Баварецът Вебер знаеше, че след като Борисов е засукал първо политическо мляко от баварската крава (фондация) "Ханс Зайдел" и никога не се е пускал от нейното виме, просто няма какво да избира.

Демонстрираното пренебрежение разсърди лидера на ГЕРБ и той дръпна възпитателна реч: "Дисциплината е най-важното нещо в една организация. Дори днешното поведение на конгреса показва защо сме толкова уязвими напоследък. Надявам се, че призивът на (Д)Жозеф Дол, и то от двамата шпиценкандидати (водещи кандидати - бел. ред.), трябва да се подеме, защото всички ние, които се изказваме, бихме искали да им кажеме какво бихме очаквали от тях, ако бъдат избрани един ден за Европейската комисия. Щото от това, че ще бъде посочен един от двамата, значи, че ако резултатите на партиите, които днес са тук, са слаби, а при тази дисциплина не виждам как ще са добри, те просто няма да са кандидати". Накъсаната мисъл в темп политическо стакато (кратко, отсечено, без плавен преход към съседните тонове - муз.) изразяваше неговото кипнало възмущение:

тия дават ли си сметка кой съм аз?

Така стана ясно защо предния ден той не се яви начело на голямата делегация на ГЕРБ, която имаше серия от срещи в Хелзинки с кого ли не, включително и с Манфред Вебер. Докато през целия ден се съобщаваше от София, че Борисов е водач на делегацията, пратеничка на услужлив вестник допусна непростима грешка, като написа: "Цветанов и делегацията му се срещнаха с лидерите на Европа". Заместникът на Борисов дори не остави шанс на своя лидер да се покаже важен чрез колебание кого от двамата кандидати на ЕНП да подкрепи. Ден преди гласуването той произнесе цяло похвално слово: "По време на срещата с кметовете от ГЕРБ декларирахме подкрепата си за кандидатурата на Манфред Вебер за председател на следващата Европейска комисия. Пред всички присъстващи на срещата подчертах, че дългогодишният опит на Вебер ще бъде безценен за ЕС при справянето с актуалните предизвикателства пред съюза".

Ентусиазмът на Цветанов не секна и след горчивата реч на неговия партиен началник. Щом мина гласуването, той се похвали в профила си във "Фейсбук": "За мен бе истинска чест и удоволствие да бъда един сред първите, поздравили Манфред Вебер с избирането му за водещ кандидат на ЕНП за председател на следващата Европейска комисия". Малко по-късно в социалната мрежа се обади и Борисов, но доста по-сдържано: "Поздравявам Манфред Вебер за избирането му за водещ кандидат за евроизборите през 2019 година на най-голямата политическа партия в Европа – ЕНП".

Когато Борисов зове "колегите" в Европа за повече партийна дисциплина, вижда ли какво става в собствената му партия? Заместникът му тича пред него и го прави жалък. Може би тук трябва да се сложи точка, защото Цветанов толкова зачерви гребена в Хелзинки, че размаха пръст на медиите в ЕС: "Когато интернет пространството бъде замърсено от фалшиви новини и дезинформация, това поставя под риск демократичните ни принципи и ценности. Oсновният ни инструмент за противодействие е разпространяването на истински новини за реалните постижения на нашите правителства".