Може да е случайност, но от държавните и правителствените ръководители най-податливи на коронавируса излязоха популистките лидери. Премиерът Бойко Борисов само дооформи картината. Преди него заразата застигна американския президент Доналд Тръмп, бразилския Жаир Болсонару, британския премиер Борис Джонсън, полския президент Анджей Дуда. Политолозите нареждат всички в категорията "Популисти", където поне четирима могат да бъдат определени като надменни популисти по отношение на пандемията от Ковид-19.

Коронавирусът прояви особено влечение към тях. Демонстрацията на храброст пред лицето на една все още зле позната болест трябваше да укрепи тяхната популярност пред масите. Стана точно обратното - предизвикаха подозрение, че разчитат на специални медицински грижи, които са недостъпни за обикновените пациенти. В същото време статистиките започнаха да хвърчат към страховити числа, а болниците да се препълват. Възникна основателно подозрение дали такива хора са способни да управляват в кризата.

Не след дълго дойде и научно потвърждение, че на тях не може да се разчита. Популизмът, който от 20 години бе в постоянен възход чрез утрояване на електората си, рязко тръгна към упадък. Британска компания за пазарни проучвания и анализи на данни YouGov стигна до този интересен извод в последното си изследване, което бе огласено във вторник от лондонския вестник "Гардиън". Измерванията им показваха, че масовите нагласи продължават да работят в полза на популистите след преминаването на първата вълна на коронавируса. 

Втората вълна обаче прекърши тенденцията

От изследваните 26 000 души в 25 държави (8 от тях в ЕС, плюс Великобритания) навсякъде отговорите сочат засилващо се недоверие към популистите в сравнение с 2019 г. България не е сред държавите в проучването, но спадът на доверието към ГЕРБ и Борисов, установен от националните социологически сондажи, се вписва като щрих в общия пейзаж.

Високомерието на герои, които не са склонни да спазват дори най-простите мерки, предписвани на останалите граждани - като правилното носене на предпазни маски, - не буди нито възхита, нито симпатия. Хората се страхуват за себе си и своите близки, за работата си, за основните си права и не намират нищо забавно или вдъхновяващо у своите лидери, които управляват с мисълта, че участват в риалити шоу за помпане на своята популярност.

Коронавирусът лиши популистите както от мобилизиращи идеи, така и от любимите им похвати. Как в условията на физическо дистанциране да се смесиш с тълпа, за да покажеш колко те обича? Не можеш да се ръкуваш безразборно с фенове, а още по-малко да ги прегръщаш, за да си правиш селфи с тях. Даже партийни събрания не можеш да правиш, за да събираш аплодисменти от клакьори. Борисов до последно се съпротивляваше срещу принудителната изолация, като накрая сведе пространството си за пряко общуване до прословутия си джип и личния си антураж - докато и там не дойде заразата. Сега пуска призиви по Фейсбук за разумно поведение.

Не работят за популистите и антимигрантските настроения,

които са устойчиви в Европа и особено в северната й част. Причината е, че коронавирусът спря масовата миграция, защото замряха всички пътувания, а държавите въведоха допълнителни рестриктивни мерки по санитарни съображения. Така и без ксенофобията на популистите бариерите бяха спуснати, а проблемът загуби острота от само себе си.

Лидерката на френския Национален сбор Марина Льо Пен получи напоследък шанс да напомни за себе си поради ужасяващото убийство на учител от ислямски фанатик, а иначе бе улисана във вътрешни борби за лидерство срещу племенницата си Марион Марешал (Льо Пен). Тя се възползва от трагедията, за да съживи любимата си тема за отблъскване на мигрантите, които обаче не се трупат на френските граници. 

Страната, където в момента бушуват най-силни антимигрантски настроения, не е в северозападната, а в югоизточната част на континента. Това е Гърция, където 4/5 от жителите искат намаляване на чуждестранното присъствие, а 2/3 казват, че то трябва "да се съкрати много". Гръцките популисти обаче - както отляво, така и отдясно - загубиха подкрепа, защото населението се ориентира към по-умерени политици, вдъхващи доверие в несигурните времена.

Рано е отсега да се копае гроб на популизма,

защото неговата сила идва главно от гнева срещу корумпираните върхушки. Той може да се възроди, ако в общото изпитание управляващите демонстрират за кой ли път егоизъм и цинизъм. Нидерландският социолог Матеис Родайн е цитиран в споменатата публикация на "Гардиън" със следния извод: "Вирусът е като вулкан. Той удари тежко популизма, но ще остави след себе си плодородна почва за бъдещето". 

Той има предвид европейските демокрации, но България заслужава отделно изследване като особен феномен. Популистката партия ГЕРБ се бетонира десет години на власт не чрез отричане от корупцията на старите елити, а като нейно продължение и върхово постижение на клептокрацията в най-новата история на държавата. Символ на нейното управление стана чекмеджето в спалнята на Борисов, заради което дори председателят на роднинската Европейска народна партия Доналд Туск избра да заеме санитарна дистанция, сякаш се пази от срамна зараза. 

Коронавирусът е опасен и Борисов получава многобройни пожелания за бързо оздравяване, но от корупцията едва ли ще го излекува нашата здравна система. За нея трябва функционираща съдебна система и непокварена прокуратура. Които  обаче отдавна са в социална самоизолация от българското общество.