Когато светът си събува потурите, професии като градски фенерджия, кундурджия, даракчия и кафтанджия, събуждач, резач на лед, суфльор и майстор на кюнци изчезват бързо. Сега светът очевидно пак се е разгащил, тъй като един куп други други професии са с отмиращи функции - пощальоните намаляха, фермерите не са това, което бяха, скоро колите ще тръгнат без шофьори, парите ще бъдат само виртуални, а един ден и ключарите ще бъдат IT специалисти. Появяват се нови професии - зареждач на тротинетка, например. Лайф коуч, боже мой, например. 

В тази еволюция драма не може да се търси. Това е естествен процес - почти толкова естествен, колкото редуването на ледников период с глобално затопляне и всемирен потоп. 

Една от тези изчезващи професии е добрата стара журналистика. Със сигурност - вестникарството, няма спор за това. На Запад печатните медии тръгнаха към залеза преди 2 дузина години, а тук, където очевидно и умирането се случва по-бавничко, преди една дузина. Скоро последните свободни вестници ще отидат в историята, а веднага след това ще си отидат тихо и несвободните - защо му е на Пеевски да харчи пари за глупости, след като окончателно победи?!

Ние сме наясно с това. Бунтувахме се колкото можем само по две причини - първо, защото има нещо скандално нелогично в ХХI век новините да се разпространяват като в епохата преди Гутенберг  - от тия, дето викат по-силно, и второ, защото бе изключително дразнещо в доубиването на медиите да участват активно... журналисти.

Не се справихме и по двете линии - интернет се доказа като изключително ефикасен и напълно безплатен клюкарник, в който всеки може да се представи като "обществен журналист", гениален влогър и носител на най-истинската истина. Доста журналисти пък просто снижиха критериите и понятия като безпристрастност, обективност, придържане към фактите и тяхната проверка бързо отшумяха. В резултат на всичко това в главата на публиката бе затвърдено това, което й втълпяваха всички специалисти от едно време - медиите само лъжат, медиите само обслужват политиците... Колкото повече се повтаряше това, толкова по-близки до властта ставаха медиите.

Но останаха и добри журналисти

Не много - през последните поне десет години по различни причини десетки наистина качествени журналисти скочиха в PR-а или други сходни професии. Но все пак останаха и хора в бранша - не само във вестниците (дори и във вестниците на Пеевски), дори и в електронните медии. Някои се бунтуват срещу сливането на политическата, икономическата и медийната власт в страната, но повечето кротко преживяват от заплата до заплата. И само малцина денонощно рушат това, което журналистиката постигна с добри темпове след 89-а (ако през 90-те тиражите на вестниците стигаха до 500 хил., то днес и с 5 хил. бройки си "национален всекидневник").  

И сега важното - за да се стигне до закономерния край на гилдията, очевидно трябва да се мине през отстраняването на всичко живо, което не се нарича посредствен журналист. 

Поредното движение в тази посока е свързано с търсенето на дипломи от журналисти, които имат впечатляващ стаж и добро име в национални медии. И тъй като става дума за търсене на дипломи в две контролирани от държавата медии, тази работа по дефолт е координирана и смрадлива.

Да припомня конкретните случаи - БТА уволнява Евелина Андреева (26 г. стаж в агенцията, от тях 16 г. е главен секретар на националната медия). Защо я уволнява е ясно - защото Максим Минчев не я иска там. По-важно е какво измисля, за да я уволни - сменя й длъжностната характеристика и в нея е записано необходимостта от икономическо и юридическо образование. Разбира се, това изискване го няма никъде в закона за БТА, там (чл.17, ал.8, във връзка с чл.11, ал.1) пише, че главсекът трябва да е магистър като генералния директор. Андреева си има образование, и то журналистическо, Минчев също си има - военно-журналистическо, от Лвов. Но на Андреева й казват, че трябва да е юрист или икономист и 15 минути по-късно е на улицата. Не познавам лично Андреева, но с голяма вероятност мога да прогнозирам, че тя ще спечели евентуално дело срещу бившия си работодател. 

Случай 2 - Кедъра. Камен Алипиев е един от най-добрите спортни журналисти в България, а по отношение на "американските" спортове, мисля, че е най-добрият. Камен е име в българската спортна журналистика, той е в БНТ от началото на демокрацията. Изведнъж пристига Емо Кошлуков, който сега е шеф на БНТ, а своето име в журналистиката градеше в "Алфа", ТВ7 и Канал 3, и решава, че подобен спец като Кедъра не е нужен на обществената телевизия. Следва онова упражнение с търсенето на дипломата. Кедъра няма диплома. Пък и да имаше диплома, тя можеше да е от Лвов и Санта Барбара, можеше да бъде диплома за инженер или агроном.

Кошлуков сигурно е напълно наясно, че

това, което Кедъра има, го няма нито един човек с диплома

в тази страна.

В БНТ имаше още един случай, за който се писа по-малко - до стартирането на новата програмна схема на телевизията на практика бе спряно неделното вечерно токшоу на Искра Ангелова  „Нощни птици“, което е едно от малкото интелигентни предавания в националния ефир. Тук поводът не бе липсваща диплома, а забележете - нисък рейтинг. 

Удивително е как в зависимост от интереса се подменят понятията. Кой е "против" високите рейтинги? Никой, ще кажете вие. А кой може да е "против" това в медиите да има висшисти и ясни правила? Никой, ще кажете пак вие - ако не сте прочели внимателно написаното дотук. А дотук бе написано, че: 
- БТА не спазва закона за БТА,  освобождава човек напук на правилата, а не по правилата.
- БНТ се разделя с журналист по формален повод, без никаква връзка с работата му. Съществува журналистическо образование, но повярвайте ми, в редакциите е пълно с филолози, инженери, юристи, международници, писатели и всякакви интересни хора, които са там не защото имат диплома, а защото са се доказали в бранша с работата си. 
И трето - БНТ е обществена телевизия, не е търговска. В този смисъл да твърдиш, че рейтингът е приоритет, е твърде неловко. Напротив, като обществена телевизия с общ профил, БНТ не просто трябва да подкрепя подобни предавания, те трябва да са задължителни - както информационните, така и образователните и културните. БНТ трябва да осигурява достъп до националните и световните културни ценности. БНТ трябва да популяризира българската култура и българския език. Това трябва да прави БНТ, а не да гони рейтинг. Има кой да се грижи за чалгата и опростачването на населението. 

И нека припомня, приветствахме решението на Кошлуков да разкара от програмната схема предавания, които изстискват бюджета на БНТ. Онези, които гълтаха по 12 бона за половин час... Но как да приемеш удар по предаване, което хем носи престиж, хем струва 2 бона, разделени на 20 души?  

И Кошлуков, и Максим Минчев сигурно са наясно, че без имена като Андреева, Кедъра и Искра Ангелова

БТА и БНТ няма да цъфнат и вържат 

Напротив, ще потъват с още по-голяма скорост - защото без добри журналисти добра журналистика не се прави. 

Разбира се, не това е целта на занятието в тези случаи - някой умишлено да вреди на обществените медии като гони знакови лица. Работата е там, че Кедъра и Искра, например, си отиват не заради дипломи и рейтинги, а заради инакомислие. Това е класическа чистка заради позиции - позиции написани в социалните мрежи, позиции казани на глас. Позиции срещу хората, които избират шефовете на обществените медии. Те не са от "техните" хора. Те не са удобни. Те са "врагове" и трябва да бъдат изгонени. Защо това е лошо? Защото позициите, които имат Кедъра и Искра, нямат абсолютно нищо общо с работата им в БНТ. Още по-лошо е, че подобно отношение към журналисти се случва тук, в уж свободната ни страна, 30 години след демократизирането й. Ако все още има значение дали ти харесваш ДСБ, а шефът ти - ГЕРБ - всички тези 30 години са били абсолютно безсмислени. Между свободата и нас има пропаст. От едната страна е Волтер с "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш", а от другата е нестихващото желание да удариш вътрешния враг. 

И тук идва основният въпрос - може ли властта да се окопае, да се обкръжи от добри и много послушни хора и да не й дреме за другите. Може, бих казал аз. Може, ако сме по времето на Алеко и бай ви Ганя тъкмо е допипал кокала с две ръце и таман е дошло време някои хора да се осигурят за стари години.