facebook
twitter

Наблюдател

КУЛТУРА

Какви ги обърква литературата?

И големите класици допускат грешки в произведенията си. Това не значи, че са по-малко класици
1224

Възможно ли е художествената литература да бърка? Ако бърка, това има ли значение? Както и да отговорим, ще сбърка този, който се захваща да търси отговори. Защото романите и стихотворенията са "художествени" езици, на които говори литературата. Това ще рече - езици на измислицата, езици, в които циркулира някаква естетическа идея, а не обикновено съобщение. И като така - в тези езици е трудно да срещнем истината.
Все пак, за да привлече читателя си, един роман борави с "факти", спрегнати в някакъв ритъм на отношения така, че да се породи интрига - тя ще движи сюжета. Почти винаги читателят се доверява на автора и вярва на фактите (т.е. на сюжета). Трудно е да хванем един романист в грешка при въобразяване на неговия сюжет. Трудно, но не и невъзможно. Тук ще дам примери от трима български автори:


Петко Славейков, Иван Вазов и Фани Попова-Мутафова


Те могат да бъдат "хванати" в объркване на реалността на фактите (обстоятелствата, детайлите) с "реалността" на повествователната интрига.
Нека по-напред да видим как литературният персонаж поназнайва някои неща преди още да са се случили. В осма глава на "Немили-недраги" Македонски обяснява на младия Бръчков как се пази границата: "Тия кучета агарянски не дават вече пиле да префръкне през "тих бял Дунава", както ти си го писал в книгата си...". Въпросът е кой е писал и какво е писал? - Бръчков? Но той е литературен персонаж и няма как да е писал стиховете на Вазов, които помним от детска възраст ("Тих бял Дунав се вълнува..."). Явно завардването на границата става точно по модела на Бръчковата книга.
От друга страна, Македонски явно е чел творби като "Радецки" или "Де е България" - и двете писани от Вазов след средата на 1876 г. Действието в тази осма глава на повестта "Немили-недраги" се развива между декември 1871 г. ("студената декемврийска мъгла") и "20 февруари" 1872 г., както сочи началото на Х глава в повестта. Левски е още жив и хъшовете пращат Македонски да се срещне с него в дома на баба Тонка в Русе. Казано иначе, действието в творбата е почти 4 години по-рано от времето, когато са писани двете стихотворения. Недоразумението от засичането с фактите ще бъде излишно, защото случката с хъшовете все пак е литература. А тя често и без сигнал размива границите между художествено и действително.
Остава да си мислим, че "тих бял Дунав" е до такава степен преговаряно клише, че повтаря до екстазност един образ емблема на границата, отвъд която е българското. Това клише е вече ценностна идентификация между географията на българското и неговото патриотическо, т.е. историческо осмисляне. Дали Вазов е попаднал в клопката на персонализма с тази грешка, материализирайки себе си и в двете възможни стихотворения, и в Бръчков, не е важно.
Подобно изпреварване може да открием още в Петко-Славейковата история в "Хубавинка Янка" (1869). Знайно е, че в сюжета й авторът следва и почти повтаря деветата новела от Ден II на "Декамерон". Нека припомня сюжета: става дума за мотива вярна/невярна съпруга и доказването на добродетелите на вярната жена чрез изпитания. Действието в "Хубавинка Янка" става по време на "предпоследния български цар Александра Шишмана". В "любопитната приказчица" на дядо Славейков вероломният съдържател на гостилницата иска със сила да вкара в грях Янка, като я заплашва с "пълен пищов". Какво казват фактите обаче?
Първо, Александър Шишман, син на Иван Шишман (царувал от 1371 до 1395 г.), 


никога не е бил коронясван


Това не е толкова важно. Второ, по-интересно е, че в този ХIV век подобно оръжие като "пищова" все още няма. Той е изобретен след средата на ХV век, а същинската употреба на пищови започва след 1540 г. Сигурно за Славейков огнестрелното оръжие е по-впечатляващо, повишава степента на заплахата. Но побългаряването на новелата от "Декамерон" има и рискове от грешки - авторът ги допуска в името на съспенса.
Подобно усукване на фактите има и в романите на Фани Попова-Мутафова. В "Дъщерята на Калояна" и "Последният Асеневец" концептуалното време на сюжета е между края на ХII и началото на ХIII век. В двата романа обаче от време на време се мярка я рачел от тиква, я боб. Добре е известно, че това са чуждоземни стоки, донесени в Европа след откриването на Америка в края на ХV в. Също и в "Солунският чудотворец" - хетерата Ефросина черпи бъдещия цар Калоян с вино, подправено с джинджифил. Тази подправка е известна още по времето на Конфуций (V в. пр. Хр.), но Марко Поло я донася в Европа чак в края на ХIII век - а действието в романа се развива в края на ХII век.
Подобни фактологични парадокси има и в романа "Дъщерята на Калояна", където откриваме детайли като хартията в ролята й на документ (писмо), както и на стоманата, преработена в шлемове или в огледало - в романа не става ясно като как средновековните майстори са добивали стоманата. Това е сложен химически процес, който става възможен едва в ХIХ век. А огледалата през средните векове са били от сребро или стъкло...
И да се върнем пак при Вазов. В началото на "Под игото" доктор Соколов дава своята гарибалдейка (къса горна дреха) на непознатия "гост" в Бяла черква, защото се задава майска буря. В джоба на дрехата докторът си носи вестника - Каравеловия "Независимост". Малко след това този непознат нахълтва в дома на чорбаджи Марко и се представя като Иван Кралича. За да се завърже интригата, бъдещият даскал Бойчо Огнянов бива подгонен из нощните улици, но в ръцете на турското заптие остава само дрехата с вестника в нея. Според думите на бея и на онбашията вестник "Независимост" е "опасна за властта книга".
Къде е объркването? - Времето в романа "Под игото" започва да тече някъде през май 1875 г. ("Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора...") и приключва с потушаване на въстанието през май следващата година. Но вестник "Независимост" е спрян от печат още предната година - на 12 октомври 1874 г. (бр. 52). Излиза, че Соколов носи опасен вестник с 8-месечна давност. И този вестник е наречен от онбашията "бунтовна книга".
Та литературата често "бърка" 

 

- от това не произтича драма

 

Да не забравяме, че всеки художествен текст е измислен, въобразен модел за някакъв свят. В него се преплитат разни елементи - едни имат чисто условна роля (както е ролята на хъша в браилската кръчма), други обаче са натоварени да създават "реалността" на художествения свят. Заради това понякога автор като Вазов или Фани Попова, пък и други, натрупват съвкупност от елементи, които може и да са против логиката или фактическата истина. 
Но ние, читателите, вземайки романа в ръце, едва ли очакваме да срещнем фактите - за тях има друго място. Най-често то се нарича вестник или учебник.

12

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Романът е дълга биография, новелите - красиви нощи
Публикуваха трета книга на Здравка Евтимова в Италия
В Мрежата могат да сринат всеки авторитет

Коментари

ИлияНиколов

В случая с "Под игото" и в-к "Независимост", бр. 30 грешка няма - Краличът бяга от Диарбекир повече от година, нормално е да носи стар вестник в джоба си.

"Бунтовните книжа", както ги нарича онбашият, са вестника и една прокламация (възвание) на Букурещкия комитет - тези "книжа" Краличът е получил в една троянска колиба, където е пренощувал по време на бягството си. 

Между другото, той споделя пред Муратлийски, че е бягал през май, т.е. през пролетта на предишната година.

ablepsia

Добре, Цецо, но не става ясно какво целиш с тази просветителска беседа? Или просто си изтръгнал откъс от някоя лекция?

 

Инак и аз се забавлявам, когато нашите медии се захващат  да ни втълпяват, че тиквеникът и бобът били традиционни блюда за трапезата на Бъдни вечер. Интересно какво са сагали на масата българите на Бъдни вечер преди откриването на Америка? Или са отскачали до още неоткритата Америка за разсад?

ablepsia

А историята със Славейковия пищов ми напомня воплите на "правилната" съветска критика срещу "Дилетантите" на Окуджава и прословутия револвер „Лефоше”, който, видите ли, все още не бил изобретен по времето на княз Мятлев.

 

Та Булат добави следното намигване  под линия:

"*Официально пистолет  лефоше создан  в  1853 году, но один  из  первых образцов его  был подарен князю Мятлеву  самим изобретателем еще в 1849 м. - Б. О."

 

☺️

ablepsia

Надявам се, че малоумното  махленско заглавие

 

"Какви ги обърква литературата?"

 (да беше поне "забърква..."! )  

 

и още по-идиотското подзаглавие

 

"И големите класици допускат грешки в произведенията си. Това не значи, че са по-малко класици"

(Класиците затова са класици, защото са "големи" и няма по-малко или повече класици - глупост върху необразованост, щото дори и старогръцките и римските автори няма как да са "по-малко" класици)

 

не са твои,

 

 

защото днешните български медии имат недопустимия адет, вместо да озаглавяват с точен цитат, да влагат в устата дори на най-просветените си автори улични изрази, напълно неприсъщи на авторите. Всичко опростачват  - някой ги е излъгал, че само простащината се продава.

 

А можеше просто да изнесат в заглавието:

"Литературата често "бърка"

или

"Възможно ли е художествената литература да бърка"

 

 

Защото подобно вестникарско заглавие по-скоро ще отблъсне евентуалните  читатели, отколкото да ги заинтересува, тъй като явно не са почитатели на в. "Шок", щом четат "Сега".

 

 

SvSophia
снимка на SvSophia

И ???

 

Художествена условност, демек разликата между обективната реалност и условния художествен свят на творбата, между реален и художествен факт се  преподава в първи курс, първи семестър, на студентите.

Там се учи и "Техне поетике", където Аристотел ясно обяснява защо кошутата може в художествения текст да е с рога - възможното по вероятност и необходимост (предполага се, че поетиката е писана като лекции за студентите от Атинската академия).

 

Възможно е някъде, където курсът по една от двете фундаментални филологически дисциплини - теория на литературата - е намален наполовина, заради собствените избираеми дисциплини, това да не се обяснява достатъчно ясно и подробно, разбира се.

Но на тез обяснения мястото им едва ли е по страниците на  неспециализираната периодика все пак.

 

П.П. Във втори курс например студентите научават за анахронизмите в "Илиада". После се натъкват на факта, че Сервантес на много страници забравя, че Санчо си е загубил магарето. В четвърти курс може и да разберат, че Джем Султан и Саади не са били съвременници и това изобщо не е поради невежеството на Вера Мутафчиева...

 

Що се отнася до Вазов, може пък самата дума "Независимост" да му е била функционално необходимапо вероятност и необходимост, предвид апостолската функция и мисия в романа - да се събудят спящите за волята за независимост. Досущ като шумното - функционално в романа, макар и ненужно "реално" инак - нахлуване на Огнянов в патриархалната нощ в чорбаджи-Марковия двор.

Сънят на роба и събуждането му  от робския сън за "Свобода"  и "Независимост" е основният мотив в литературата /и публицистиката/ на Късното Възраждане и в този смисъл "Под игото" е своеобразният му завършек (горчив завършек).

 

И???

Хр_Атанасов_2

Цецо е пич-професор отвсякъде. ;-)

Ама защо и тоз му втори опус се публикува в таз рубрика?

Айде - студентите му са незрящи и невежи из тънките и тъмни литературни дебри. Във форума - има доста хуманитари, техничари, доктори, даже и висшисти, все хора еднооки поне... ;-)

И Цецо да го раздава двуок? Не върви някак си. Ресто, не струва. Не нам....

редник

От Уики: Професор е от 2007 г. в Катедрата по Литература на Филологическия факултет при ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград.

 

Ex, какви професори родиха новите демократични университети!...

 

Чета,чета и не разбирам защо е написано написаното, но щом проф. д.ф.н. го е написал написаното, то повече или по-малко обосновано би могло да се предположи, че  поне той (професорът от ЮЗУ) трябва да знае защо е написал написаното...

 

Хм, а дали е така?...

 

редник

Съб., 19/01/2019 - 09:39 (нов)

Хр_Атанасов_2

Цецо е пич-професор отвсякъде...

Във форума - има доста хуманитари, техничари, доктори, даже и висшисти, все хора еднооки поне... ;-

 

Е, предлагам, че от името на всички " хуманитари, техничари, доктори, даже и висшисти" можем да добавим към титлите на автора скромното "л.д."

 

Чудите се какво е - е, предполагайте, чудете се - отговор под следващия "опус"...   ;)

Mrx

както и на стоманата, преработена в шлемове или в огледало - в романа не става ясно като как средновековните майстори са добивали стоманата. Това е сложен химически процес, който става възможен едва в ХIX vek.

 

Интересно е мечовете през средновековието от какво са били изобретени. Средновековието не е бронзовата епоха. От друга страна да получиш чисто желязо (което е меко) е много по-трудно отколкото желязо с даден процент въглерод, т.е., стомана. Мечовете също не са били от чогун (желязо с голям процент въглерод, над 4%, ако не се лъжа). Чогънът не се кове и лесно се чупи. Знае се за "сабя дамаскиня". Във всеки случай сабите и мечовете са били от стомата. Сега каква е била технологият е друг въпрос. Със сигурност не са били Мартенови пещи или Бесемерови круши, защото тогава е нямало електричество. Но и по това време хората саа имали, макар и по-примитивни технологии за получаване на стомана. 

Даскал Цеко

Какви ги обърква литературата?

Проф. Цветан Ракьовски

Oh no, not you again!

 

Adolff

Стоманата е произвеждана още от древните хети, петнайсетина столетия преди Христа.

protor

Туй ще да е оправдание за фантасмагориите в писаниците на Джимо.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×